Определение № 522 от 20.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100502077 по описа за 2025 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Р. П. Н. от гр. Бургас, представляван от адв.Петър Николов от АК- Варна, против определение № 6340/12.11.2025г. по гр.д.№6470/2025г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по гр.д.

№6470/2025г. по описа на РС- Бургас.

Според частният жалбоподател обжалваното определение е неправилно.

Сочи се, че в декларацията за материално и гражданско състояние Н. е декларирал брутен месечен доход в размер на 1322,40 лв., а месечният му нетен доход е в размер на 1026,15 лв., който е близък до размера на минималната работна заплата за страната. Изтъква се, че жалбоподателят изплаща издръжка на дъщеря си в размер на 115 лв., при което за него остават 911,15 лв. месечно. Ето защо счита, че предвид сложната икономическа ситуация в страната и високата инфлация, този доход се явява крайно недостатъчен за покриване на основните му жизнени нужди. Акцентира се на обстоятелството, че жалбоподателят не разполага със спестявания и друго имущество, от което да реализира допълнителни доходи или възможност да се снабди със средства. В заключение се сочи, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в размер на 684,79 лв.

Жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна, по аргумент от чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, тъй като същата не участва в производството на този му етап.

След като обсъди становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частният жалбоподател е ищец по гр.д.№6470/2025г. по описа на РС- Бургас. По 1 същото е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК против „Еос Матрикс“ ЕООД за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13108,90 лв.- главница по договор за банков превод /вероятно е допусната фактическа и грешка и се касае за банков кредит, бел. на докладчика/ от 20.12.2007г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 15010,86 лв.- редовна лихва за посочен в исковата молба период; 315,34 лв.- наказателна лихва за посочен период и 386,65 лв.- лихва съгласно чл.7 и чл.2, б. „Б“и „В“ от анекс №1 от 2.03.2010г., за което задължение е образувано изпълнително 9дело № 1583/2011г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, въз основа на изпълнителен лист от 13.10.2011г., издаден от РС- Бургас по ЧГД № 8386/11г. на същия съд в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, което вземане е било цедирано на ответното дружество.

Изпълнителното дело било прогласено за прекратено на 3.07.2023г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че вземането е погасено поради изтичане на 5- годишна давност, считано от 3.09.2020г. до датата на завеждането на иска.

С разпореждане №11217/25.09.2025г. РС- Бургас е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани констатираните от съда нередовности, сред които в т.3 е да представи доказателства за внесена по сметката на съда държавна такса в размер на 684,79 лв. На ищеца са указани последиците от неизпълнение на указаниятапрекратяване на производството.

С молба вх.№ 43493/14.10.32025г., подадена от пълномощника на жалбоподателя /т.3/, е отправено искане към съда за освобождаване на ищеца от държавна такса.

С разпореждане №12062/15.10.2025г. РС- Бургас е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи декларация за имущественото си състояние, съобразно чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, както и доказателства, установяващи изложеното в декларацията.

Такава декларация е подадена от ищеца с молба вх.№ 47886/11.11.2025г.

В нея е посочено, че ищецът получава месечен доход от работна заплата в размер на 1322,40 лв., не е семеен, издържа двама души със средствата от работната заплата; не притежава недвижими имоти; не притежава МПС; не притежава дялове и акции в търговски дружества; не притежава парични влогове; не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Посочил е, че заплаща издръжка на дете, присъдена със съдебно решение. Представил е решение по гр.д.№977/17г. по описа на БРС, от което е видно, че е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 115 лв. Приложил е и трудов договор от 2008г., от който се установява, че работи в „Гама“ ООД като дефектоскопист. Видно от представеното удостоверение от цитирания работодател, брутното трудово възнаграждение на ищеца в периода м.април 2025г.- м.септември 2025г. е в размер на 1322,40 лв., а нетно- 1026,15 лв.

При тези данни районният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с който е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса, като е приел, че доколкото ищецът е в трудоспособна възраст, упражнява трудова дейност и реализира доходи от същата, то той би могъл заплати определения от съда размер на дължимата по делото държавна такса. Изложил е и мотиви, че доколкото ищецът е в работоспособна 2 възраст и в добро здравословно състояние, той има реалната възможност да организира работната си сила за получаване на адекватен доход, който да покрива нуждите му, включително обичайните извънредни разходи.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен.

Съгласно на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

При преценката по искането за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Задължителната за настоящата инстанция съдебна практика, формирана в съдебни актове, посочени в определение №594 от 9.02.2026г. по ч.гр.д.№382/2026г. на Трето гр.отд. на ВКС приема, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на дължима държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства да я заплати изцяло или отчасти.

В определение №686 от 12.12.2014г. по ч.гр.д.№7091/2014г. на първо гр.отд. на ВКС и определение №811/12.11.2014г. по ч.гр.д.№6447/2014г. на Трето гр.отд. на ВКС и цитираните в тях съдебни актове, е прието че преценката не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможностите на лицето да полага труд и да реализира доход, при наличието на изрично заявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава.

Ако за съда съществуват основателни съмнения в истинността на декларираните данни, той следва укаже на молителя да представи допълнителни доказателства , установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса само на основата на предположение, тъй като при липса на доказателства това предположение е необосновано.

В случая решаващите изводи на районния съд, че след като ищецът е в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние, той има реалната възможност да организира работната си сила за получаване на адекватен доход, който да покрива нуждите му, включително обичайните извънредни разходи, почиват на предположения, които не са обосновани с доказателства.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а въззивната инстанция следва да се произнесе по същество по искането по чл.83, ал.2 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид възрастта на молителя- навършени 46 г., получаваната месечна работна заплата, дължимата издръжка на ненавършило пълнолетие дете /която е под минималната за страната/, и като съобрази, че същият не притежава недвижимо имущество, МПС, дялове и акции в търговски дружество, нито парични влогове, а от друга страна като съобрази цената на предявения иск намира, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса по делото /за всички съдебни 3 инстанции/, тъй като само таксата за първата инстанция която надвишава половината от месечния му доход. Налице са предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, поради което молбата за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6340/12.11.2025г. постановено по гр.д.№6470/2025г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р. П. Н. ЕГН:********** от ***, от задължението за заплащане на държавни такси за образуване на гр.д.№6470/2025г. по описа на РС- Бургас до приключването му пред всички съдебни инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100502077 по описа за 2025 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Р. П. Н. от гр. Бургас, представляван от адв.Петър Николов от АК- Варна, против определение № 6340/12.11.2025г. по гр.д.№6470/2025г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по гр.д.

№6470/2025г. по описа на РС- Бургас.

Според частният жалбоподател обжалваното определение е неправилно.

Сочи се, че в декларацията за материално и гражданско състояние Н. е декларирал брутен месечен доход в размер на 1322,40 лв., а месечният му нетен доход е в размер на 1026,15 лв., който е близък до размера на минималната работна заплата за страната. Изтъква се, че жалбоподателят изплаща издръжка на дъщеря си в размер на 115 лв., при което за него остават 911,15 лв. месечно. Ето защо счита, че предвид сложната икономическа ситуация в страната и високата инфлация, този доход се явява крайно недостатъчен за покриване на основните му жизнени нужди. Акцентира се на обстоятелството, че жалбоподателят не разполага със спестявания и друго имущество, от което да реализира допълнителни доходи или възможност да се снабди със средства. В заключение се сочи, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в размер на 684,79 лв.

Жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна, по аргумент от чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, тъй като същата не участва в производството на този му етап.

След като обсъди становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частният жалбоподател е ищец по гр.д.№6470/2025г. по описа на РС- Бургас. По 1 същото е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК против „Еос Матрикс“ ЕООД за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13108,90 лв.- главница по договор за банков превод /вероятно е допусната фактическа и грешка и се касае за банков кредит, бел. на докладчика/ от 20.12.2007г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 15010,86 лв.- редовна лихва за посочен в исковата молба период; 315,34 лв.- наказателна лихва за посочен период и 386,65 лв.- лихва съгласно чл.7 и чл.2, б. „Б“и „В“ от анекс №1 от 2.03.2010г., за което задължение е образувано изпълнително 9дело № 1583/2011г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, въз основа на изпълнителен лист от 13.10.2011г., издаден от РС- Бургас по ЧГД № 8386/11г. на същия съд в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, което вземане е било цедирано на ответното дружество.