Решение № 3436 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3436 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508995 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №177357/21.05.2025 г., подадена от Й. И. Ц.-К., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. М. Н., срещу Решение №7463/28.04.2025 г., постановено по гр. д. №65244/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която Й. И. Ц. – К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абон. № 107770, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 79.17 лв.

– главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 33.54 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане.

Решението в частта са отхвърлени исковете, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 79.17 лв. до пълния предявен размер от 491.86 лв. – поради извършено в хода на процеса плащане; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 92.97 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г. върху главницата за цената на 1 доставената топлинна енергия – поради извършено в хода на процеса плащане; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1.40 лв.

– мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.10.2024 г. върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в неговата обжалвана част, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове да бъдат отхвърлени. Въззивницата счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като не е приложил чл.

95 и чл. 96 ЗЗД, както и чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 5 ЗЗП. Излага, че за да е налице точно изпълнение на срочното парично задължение от страна на ответницата- потребител се изисква и нейното знание относно размера на дължимото, което знание трябва да предхожда датата на изпълнение и да бъде осигурено съгласно договореното от ищеца- „Топлофикация София“ ЕАД.

Сочи, че по делото не са представени доказателства, че да я е уведомявал за дължими суми своевременно, т.е. преди датата на падежа, за да може тя да е във възможност да изпълни точно и по отношение на размера на дължимата престация. Счита, че след като не е била уведомена за дължимите от нея суми, то не е изпаднала в забава към 15.09.2022 г. и не дължи обезщетение за забава.

При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач „Далсия“ ООД не е взело становище по жалбата.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че между страните не се спори относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период и реалната доставка на топлинна енергия в имота пред периода, цената на която възлиза претендираната сума.

Приел е, че ответницата дължи обезщетение за забава, тъй като за главното задължение за заплащане на цената за доставена топлинна енергия е уговорен срок, поради което длъжникът изпада в забава след настъпване на падежа.

Приел е, че за изпадането на ответницата в забава не са необходими 2 допълнителни действия на ищеца, защото при наличие на уговорен срок за плащане приложима е нормата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. По отношение на извършеното в хода на процеса плащане е приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като е приспаднал същото от претендираната главница за топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи възнаграждението в претендирания размер.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главно задължени, както и изпадането на длъжника в забава.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Не се спори, че страните са в облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период е доставяна такава в количества, цената за които се претендира.

Спорен пред настоящата инстанция стои единствено въпросът какви са дължимите действия от страна на ищеца за уведомяване на ответника потребител за дължимите от него суми и дали неизпращането на фактура поставя в забава кредитора, респ. освобождава длъжника от отговорността за забава.

По този въпрос настоящият състав приема следното. С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД са приети общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през 3 м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал. 2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 2/. За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл.

33, ал. 2 срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава.

Следователно лихва за забава започва да се начислява едва след изтичане на 45 дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху действително потребеното количество топлинна енергия, а не върху прогнозните сметки.

При анализ на действащите между страните Общи условия се налага 4 извод за това, че дължимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, което дължи кредиторът в случай е да издаде фактура в уредения между страните срок.

Доколкото задължението за плащане на носимо, а не търсимо, то като е издадена фактура за отчетния период на 31.07.2022 г., следва да се приеме, че топлоснабдителното дружество е оказало дължимото съдействие за изпълнение на задължението.

Респективно 45 дни след 31.07.2022 г. /издаване на общата фактура/, т. е. от 15.09.2022 г. и до посочената крайна дата е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен дълг, както правилно е приел и районният съд.

Предвид изложените аргументи, настоящият състав счита, че за предявения акцесорен иск, правилно е преценен от първоинстанционния съд като основателен.

С оглед изложеното, решението в обжалваната част се явява основателно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 евро, дължими от въззивницата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №7463/28.04.2025 г., постановено по гр. д.