Решение № 2048 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2048 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110146463 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*******“ ЕООД, с предходно наименование „******“ ЕООД, срещу К. Д. Т..

Ищецът твърди, че на 18.08.2017г. ответникът издал запис на заповед в полза на Х. Г. Х. за сумата от 14 000лв., като се задължил безусловно и неотменимо, без протест и разноски, да му заплати сумата на посочения в записа падеж - 18.10.2017г.

На 14.08.2023г. между Х. Г. Х. и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, с който вземанията по записа били прехвърлени на ищеца. Посочва, че на 18.10.2020г. изтекъл срокът по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване на искове по менителничния ефект срещу платеца, което породило възможността му да търси сумата по реда на чл. 534, ал. 1 ТЗ. Счита, че в случая може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Поддържа, че ответникът не заплатил дължимата сума, като изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което на основание чл.

534, ал. 1 ТЗ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 14 000лв., с която се е обогатил във вреда на ищеца, като не е изпълнил задължението си спрямо кредитора по записа на заповед от 18.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.08.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 4420,43лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 17.08.2020г.-17.08.2023г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Твърди, че между страните е налице каузално правоотношение по договор за заем, сключен в устна форма и обезпечен с процесния запис на заповед.

Посочва, че на 18.08.2017г. Х. Х. се съгласил да отпусне сумата от 14 000лв. като заем на ответника, като предал на ответника в брой сумата от 4000лв., а останала част се задължил да преведе по банков път в рамките на седмица. На същата дата превел на ответника сума от 5000лв. по банков път и на 22.08.2017г. превел още 5000лв.

Ответникът върнал в уговорения срок на два пъти сумите от 4000лв. и 3000лв.

Остатъкът от 7000лв. превел на Х. Х. на 22.12.2017г. по негова банкова сметка. С оглед 1 на това, счита, че е погасил изцяло задължението си. Релевирано е и възражение за изтекла давност както по главния иск, така и по иска за лихви.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото се установява от представената ценна книга в оригинал, наименована „запис на заповед“, че същата е издадена на 18.08.2017г., в гр. София, от издател – К.

Д. Т., ЕГН: **********. С нея се задължава неотменимо и безусловно да заплати на Х.

Г. Х., ЕГН: **********, на падежа – 18.10.2017г., сумата от 14 000.00 лв.

(четиринадесет хиляди лева).

По делото не е спорно и се установява от приетия договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.08.2023г., че Х. Г. Х. е прехвърлил на ищцовото дружество „*******“ ЕООД, с предходно наименование „******“ ЕООД, вземането си срещу ответника в размер на 14 000.00лв., произтичащо от издаден от К. Д. Т., ЕГН:

**********, запис на заповед от дата 18.08.2017г. в гр. София, на основание чл. 535538 от Търговския закон, съгласно който същата се задължава неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, на 18.10.2017г. да заплати на Х. Г. Х. сумата в размер на 14,000.00/четиринадесет хиляди лева/лв., ведно с всички привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания, включително и с изтеклите лихви, такси и разноски, считано от датата на подписване на договора, като цедентът е прехвърлил на цесионера всички права, произтичащи от запис на заповеда.

От изисканото за послужване гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти състав, се установява, че е постановено решение № 9808/08.06.2023г., влязло в сила на 01.07.2023г., с което са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца по това дело Х. Г. Х. срещу ответника К. Д. Т. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14 000лв., представляваща задължение по издаден от нея запис на заповед от дата 18.08.2017г., по който ищецът, като поемател, е загубил правата си по давност, и с която сума ответницата се е обогатила в негова вреда, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /14.12.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 7303,36лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2017г.-09.12.2022г. В мотивите на крайния акт съдът е изложи съображения, че е установено наличието на каузално правоотношение по неформален договор за заем за сумата в общ размер от 14 000 лв., като ответникът К.

Д. Т. е погасила изцяло главницата по каузалното правоотношение през 2017г., с което е отпаднало правото на поемателя по обезпечаващия го запис на заповед да търси сумата, включително по реда на чл. 534, ал. 1 ТЗ. Прието е, че действително не цялата главница е платена на падежа, но дължимата за това лихва е погасена по давност още през 2020г.

По настоящото дело е приета експертиза, която не е оспорена от страните и съдът приема за обективно и компетентно дадена, изготвена въз основа на разделен анализ и синтезно графическо и техническо изследване на представения по настоящото дело оригинал на запис на заповед на името на Х. Г. Х. за сумата от 14 000 лв., с дата на издаване 18.08.2017г. и дата на падеж 18.10.2017г., с издател - К. Д. Т. /л. 6 от делото/, и копие на запис на заповед на името на Х. Г. Х., за сумата от 14 000 лв., с дата на издаване 18.08.2017г. и дата на падеж 18.10.2017г., с издател - К. Д. Т., представено в заверено копие /л. 6 от гр. д. № 67964/22 г. по описа на СРС, 173 състав, приложено за послужване към настоящото дело/. Съобразно заключението, като сравнителен материал са ползвани почерк и подписи на К. Д. Т., отразени в: заявления от лицето за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх. № 2

20433/10.07.2021г., вх. № 501635/22.02.2016г., вх. № 12767/07.04.2011г., вх. № 2856/22.02.2016г. и вх. № 106-504586/12.06.2006г., приложени по делото документи, както следва: призовка-разписка от 11.10.2023 г. /л. 22 от делото/, копие на пълномощно за процесуално представителство от 04.11.2023 г. /л. 26 от делото/, както и съобщение-разписка от 18.01.2023 г. /л.12 от гр. д. № 67964/22 г. по описа на СРС, 173 състав. От заключението се установява, че е налице съвпадение по отношение отпечатаните текстове, техните съдържания и топографското им разположение върху листа, като са налице различия по отношение ръкописните вписвания – думите „София” и трите имена „К. Д. Т. ”, и положените подписи в оригинала и копието.

Вещото лице посочва, че е налице съвпадение между почерците, с които са изпълнени имената в двата документа, като въз основа на констатираните конкретно посочени в заключението съвпадения в общите и частни графически признаци, е достигнало до извода, че изследваните текстове - „К. Д. Т.”, са изпълнени с един и същ почерк. По отношение на думите „София” и в двата документа експертът посочва, че не може да бъде проведено пълноценно сравнително графическо изследване с цел установяване дали са изпълнени с един и същ почерк. Вписаната дума „София” в копието на записа на заповед, е копие на текст, който вероятно е изпълнен от К. Д. Т., а вписаната дума „София” в представения оригинал на запис на заповед, е текст, който вероятно не е изпълнен от К. Д.. Следва да се има предвид, че вещото лице използва думата „копие“ за единия от записите на заповед, тъй като същият се намира в препис (копие) по делото, предвид че по гр. д. № 67964/22 г. по описа на СРС, 173 състав, съдебният състав е констатирал неговата вярност с представения в заседанието оригинал на същия и е върнал последния на страната. Тоест, налице е официално удостоверяване от съдебния състав, че представеният по делото препис („копие“ според терминологията на вещото лице) съответства изцяло на оригиналния документ. Ето защо, обстоятелството, че този документ се намира в кориците на гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС в препис не е съществено, доколкото от страна на съда е извършено официално удостоверяване за пълното му съответствие с оригиналния документ, което е отразено в протокола от проведеното заседание. Значението на този факт е единствено по отношение на това, че вещото лице го назовава като „копие“, защото се намира по делото в препис („копие“), а не в оригинал, което ясно бе изяснено и при изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание по настоящото дело.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. Г. Х., който е поемател по процесния запис на заповед. Свидетелят посочва, че между страните били налице бизнес отношения, имащи характер на устни споразумения, като пояснява, че между него и ответника не е съществувало каквото и да е облигационно отношение, облечено в писмена форма.

Свидетелят заявява, че ответникът К. Т. издал общо пет броя записи на заповед в негова полза, които били на обща стойност около 130 000лв., както следва: запис на заповед за сумата от 8000лв., запис на заповед за сумата от 32 000лв., запис на заповед за сумата от 14 000лв., запис на заповед за сумата от 14 000лв. и запис на заповед за сумата от 60 000лв., като били издадени за капиталови разходи във връзка с дейност на търговско дружество. Посочва, че между него и ответника Т. имало идея да се направят определени капиталови разходи на търговско дружество, което да разполага с активи, с които да търгува, като в тази дейност ответникът Т. следвало да участва, съобразно казаното от свидетеля, с документи и капиталови разходи. Ответникът обаче прекъснал контакта си със свидетеля и не изпълнил поетите задължения, като нямал и дялово участие в това дружество и не бил вписан в Търговския регистър като съдружник или част от управителен орган. Свидетелят заявява, че ответникът К. Т. няколкократно му обещавал да му върне паричните суми по посочените пет записи на заповед, но не му заплатил нищо по тях. Не може да каже дали е имало превод на 3 парични суми в негова полза, а дори да имало, този превод не бил по записите на заповед. Пояснява, че ответникът никога не му давал пари в брой. Един ден през лятото на 2017г. ответникът издал на свидетеля два записа на заповед, като подписал единия до входа на спешния медицински център на ВМА, а другият – в автомобила на ищеца. При подписването им нямало присъстващи трети лица. Единият запис на заповед бил свързан с имоти, а другият с медицински изделия, като в предходен момент ответникът казал на свидетеля, че има намерения и предложения, които свидетелят за осъществи. Поради това, че ответникът не изпълнил своите задължения, не се стигнало до никаква съвместна дейност между тях. Дружествата, които следвало да осъществят тази дейност, било уговорено да учреди свидетелят, като ответникът К.

Т. следвало да направи капиталови разходи, като била постигната уговорка помежду им за всяка една дейност да бъде учредено дружество. В тази връзка свидетелят учредил „****“ ЕООД, а след като ответникът Т. не изпълнил своите задължения, свидетелят не учредил други дружества, тъй като това било свързано с разходи за свидетеля.

По делото е разпитан и свидетелят И. И. П.–С., намиращ се в приятелски отношения с ответника Т.. Свидетелят посочва, че присъствал на среща на свидетеля Х. и ответника Т. в хотел в кв. „Драгалевци“, като свидетелят седял до масата, на която разговаряли Х. и Т., и видял, че те подписали няколко документи, на някои от които пишело „запис на заповед“ с големи букви. След като срещата им приключила, ответникът К. Т. казал на свидетеля П.–С., че няколко пъти се подписал на няколко документа и в няколко документа е „тази запис на заповед, която подписала“. След срещата, докато двете били в автомобил пред хотела, ответникът казал на свидетеля, че не е чел нищо от това, което подписва, тъй като бил притеснен и има доверие на Х., защото общи познати са ги запознали. Ответникът Т. показал на свидетеля П.–С., че е взел от Х. парична сума, с банкноти от по 50лв., като заявил, че той не й е дал цялата сума, за която са подписали документи, и че уговорката им била останалата част да й бъде преведена по банков път. Впоследствие свидетелят разбрал от ответника Т., че Х. е изпратил на Т. останалата сума по банков път. След това ответникът събрал парична сума и върнал част от дадените му от Х. парични средства в присъствието на свидетеля П.–С., като поради това, че свидетелят Х. отказвал да получи оставащата част от дадената сума, свидетелят П.–С. посъветвал ответника Т. да преведе сумите по банковата сметка, от която й били преведени от Х.. Свидетелят П.–С. пояснява, че ответникът Т. превел останалата част от дадените парични средства по банковата сметка, от която първоначално били преведени парите. Излага, че ответникът Т. единствено на тази среща взел пари на заем от свидетеля Х., като върнал сумата на свидетеля Х. на два пъти, а третата вноска превел по банков път. Т. казала на свидетеля П.–С., че по повод заема двамата с Х. разговаряли за това кой с какво се занимава и впоследствие в период от около две години имали отношения по повод доставка на медицинска техника и участие в обществени поръчки. Свидетелят посочва, че през следващите две години Т. и Х. имали съвместни проекти във връзка с медицинска техника и доставки. Разказва, че Т. и Х. имали намерение да учредят дружество, в което Т. да вземе участие, което обаче не се реализирало.