Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 17.05.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 154/2021
Вид
Решение № 126
Подписан
17.05.2021
В сила
03.12.2021
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Р. , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20213330200154 по описа за 2021 година

Постъпила е жалба от И. Г. М. от гр. К. срещу Наказателно постановление №20-1075002056 от 27.01.2021г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полицияРазград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното

Наказателно постановление №20-1075-002056 от 27.01.2021г. на

Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, на жалбоподателя И.М. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 1 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Г390685/30.12.2020г. съставен от полицейски инспектор при ОД на МВР на жалбоподателя. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 25.05.2020г. в 15,19 часа гр. Ц.К. по ул.Дружба до дом №57, посока гр. Р., управлява лек автомобил Ситроен Ц 5 с рег. № *****, собственост на Г.В.Т. -М.а, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. се движи със 111 км.ч., превишавайки разрешената скорост с 61 км.ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 №11743d2, снимка 94578. Приспадната е допустимата грешка на техническото средство -3%. Сочи се, че е попълнена декларация по чл.118 от ЗДвП. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д. Б. /полицейски служител/.

Същата сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство /стационарна система/. Автомобилът бил собственост на майката на жалбоподателя, която посочила, че го предоставила именно на жалбоподателя и попълнила декларация в този смисъл /копие на л.8 от делото/. Жалбоподателят също е имал възможност да възрази, че е предоставил автомобила на друго лице, като подпише съответна декларация, за което, както се установява от материалите по делото, очевидно е търсен /писма на л.13 и 15 от делото/, но първоначално не е открит /видно от приложените отговори на писмата/. С оглед на това срокът за съставяне на акт по чл.34, ал.1 от ЗАНН, течащ от откриване на нарушителя, не е пропуснат, тъй като наказващата администрация е била в процес именно на установяване и издирване на нарушителя. При връчване на акта жалбоподателят посочил че има възражения, но не е изложил конкретни такива и явно в нито един момент, не е оспорвал, че той именно е управлявал автомобила. В самата жалба също не е оспорен този факт. В крайна сметка съдът намира, че доколкото собственикът на основание чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е посочил именно жалбоподателят като лице на когото е предоставен автомобила и последният не е оспорил този факт /отказал да попълни декларация по думите на актосъставителката/, то съдът приема за установено по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в разглеждания случай. При това съдът намира, че фактическите обстоятелства по акта и НП са установени по несъмнен начин.

Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице нарушения в процедурата. Като окончателна меродавна скорост при нарушението е приета скоростта от 111 км.ч., която е получена след приспадане на възможна грешка от 3% /отчетената скорост е 115 км.ч., видно от приложената снимка от техн.средство/. В случая са приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е изискването при отчетена скорост над 100км/ч. Реално 3% от е 115 км.ч. е 3,45, но попада в същите рамки, поради което съдът 2 намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 111 км.ч. В случая е приложена именно относимата санкционна норма с прилагане на относимото увеличение на глобата за всеки следващи 5 км/ч. превишение. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. На посочената в акта дата в населено място /гр. Ц.К./ той е управлявал лек автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места, жалбоподателят е управлявал с по-висока скорост, надвишаваща максимално допустимата с 61 км/ч. /след спадане на допустима грешка/, като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която жалбоподателят се е движил е установена с техническо средство.

Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразил с това си задължение. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в случая е съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на наказанията.

Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1075-002056 от 27.01.2021г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя И. Г. М. от гр. К. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3