Определение № 1457 от 03.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Бургас, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500720 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 1739/20.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120108066. С това определение, съдът връща исковата молба, подадена от А. Л. М., ЕГН: ********** от **** против З. Я. Д., ЕГН:

********** от ***** за заплащане на сумата от 7 500 лева, представляваща задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата и прекратява производството по делото.

Подадена е частна въззивна жалба от А. Л. М. против определение № 1739/20.03.2025г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като указанията на съда за продължаване на срока, дадени с определение № 1355/05.03.2025г. са неясни. С цитираното определение съдът „….. продължава с едни десет дни“ срока за изпълнение на указанията. В допълнение към това, М. подчертава, че към датата, на която е уведомен за продължаване на срока, същият вече е изтекъл.

Като взе предвид твърдението на страната и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на А. Л. М. против З. Я. Д. за заплащане на сумата от 7 500 лева, представляваща платен задатък по предварителен договор за продажба на недвижими имоти. Ищецът твърди, че на 21.09.2018г. между него и З. Я. Д. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, в изпълнение на който той е платил задатък от 7 500 лева. На 28.10.2022г. предварителният продавач З. Д. се е разпоредил с имотите в полза на трето лице. Така, за М. е налице правен интерес да иска връщане на платената като задатък сума, ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С разпореждане № 13050/27.11.2024г., Районен съд – Бургас оставя исковата молба без движение и указва да ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението: 1) да уточни основанието, на което претендира връщане на сумата; 2) да приведе обстоятелствената част на претенцията в съответствие с петитума като посочи дали претендира и обезщетение за неизпълнен договор извън обезщетението за забава, съответно период, размер и основание; 3) да посочи началната дата на обезщетението за забава – 1

21.09.2018г. или датата на предявяване на иска; 4) да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска. Разпореждането е връчено на ищеца на 03.02.2025г.

На 12.02.2025г. А. Л. М. подава молба, в която заявява, че претендира връщане на сумата от 7 500 лева, представляваща част от продажната цена, уговорена в предварителния договор за продажба на 147/421 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие, ведно с изградените в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м.; сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 14 кв.м. и сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 8 кв.м. М. уточнява, че ответникът му дължи сумата от 7 500 лева, дадена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба, поради виновно неизпълнение от страна на предварителния продавач, който се е разпоредил с имотите в полза на трето лица на 28.10.2022г. Едновременно с това, ищецът представя платежен документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С разпореждане рег.№ 1866/13.02.2025г., Районен съд – Бургас оставя повторно исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1) да довнесе сумата от 250 лева, представляваща разликата до дължимата държавна такса и да представи доказателства по делото; 2) да посочи датата, на която е развален предварителния договор, доколкото в уточняващата молба се позовава на този факт; 3) да посочи началната дата на обезщетението за забава, доколкото се съдържат противоречиви данни за началния момент; 4) да посочи дали претендира обезщетение за неизпълнен договор, освен обезщетението за забава и ако претендира такова обезщетение, да го индивидуализира по период, размер и основание; 5) да приведе петитума в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби.

С молба от 28.02.2025г. А. Л. М. иска от съда да му предостави допълнителен срок за внасяне на държавна такса в размер на 250 лева.

С определение рег.№ 1355/05.03.2025г. Районен съд – Бургас продължава срока за изпълнение на указанията на съда с „един десет дни“, считано от изтичането на първоначалния срок. Определението е съобщено на ищеца на 12.03.2025г.

С определение рег.№ 1739/20.03.2025г., Районен съд – Бургас връща исковата молба на А. Л. М. и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е изпълнил указанията в срока, продължен с десет дни.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията, се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите. В конкретния случай е безспорно установено, че с разпореждане рег.№ 1866/13.02.2025г., Районен съд – Бургас оставя повторно исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1) да довнесе сумата от 250 лева, представляваща разликата до дължимата държавна такса и да представи доказателства по делото; 2) да посочи датата, на която е развален предварителния договор, доколкото в уточняващата молба се позовава на този факт; 3) да посочи началната дата на обезщетението за забава, доколкото се съдържат противоречиви данни за началния момент; 4) да посочи дали претендира обезщетение за неизпълнен договор, освен обезщетението за забава и ако претендира такова обезщетение, да го индивидуализира по период, размер и основание; 5) да приведе петитума в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби. Разпореждането е съобщено на ищеца на 20.02.2025. С определение рег.№ 2

1355/05.03.2025г. Районен съд – Бургас продължава срока за изпълнение на указанията на съда с десет дни, считано от изтичането на първоначалния срок. От изложеното дотук следва, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане рег.№ 1866/13.02.2025г. е изтекъл на 09.03.2025г. По делото не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е изпълнил указанията в първият присъствен ден след 09.03.2025г., поради което районният съд правилно е приложил последиците от неизпълнението на чл.129, ал.2 от ГПК.

Възражението на частния жалбоподател, че съдът е прекратил производството по делото преди да изтече продължения срок, е неоснователно. Според практиката на ВКС, страната по делото, която е поискала продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие, е длъжна сама да следи за произнасянето на съда по него. Актът на съда, с който уважава или отхвърля искането за продължаване на срока, не подлежи на касационен контрол и не се съобщава на страната. Поради това, срокът се счита за продължен от датата, на която е постановен съдебния акт, а не от датата, на която е съобщен в случаите, в които това е изпълнено. В този смисъл са определенията на ВКС по ч. гр. д. № 84/2010г., ІІІ ГО, ч. т. д. № 304/2010г., І ТО, ч. т. д. № 432/2010г., І ТО, ч. т. д. № 608/2010г., І ГО, ч. т. д. № 916/2010г., І ТО и ч. т. д. № 624/2012г. В настоящия случай, продължаването на срока е постановено на 05.03.2025г,. считано от изтичането на първоначалния срок, т.е. срокът за изпълнение на указанията е изтекъл в първия присъствен ден след 09.03.2025г.

Исковата молба е върната с определение от 20.02.2025г., когато са били налице основанията за това.

Неоснователно е и възражението, че продължаването на срока е формулирано неясно. Действително в диспозитива на определението съдът е допуснал грешка при изписването на текста „един десет дни“, но при преценката за изпълнение на дадените указания, е зачел по-дългия срок от десет дни, с което не е накърнил правата на частния жалбоподател.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1739/20.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120108066.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3