Решение № 34 от 22.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Габрово, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря В. Й. Венкова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600113 по описа за 2026 година С Присъда №49 от 24.11.2025г. постановена по нохд № 213 по описа за 2025г. на Габровски районен съд подсъдимия И. С. И. от гр.Габрово е признат за невинен в това около 18.30ч. на 19.02.2024г., в гр.Габрово, на ул.“**“ пред №19 да се заканил с убийство спрямо И. И. К. от гр.Габрово с думите „ Ще те убия и ще те хвърля в контейнера“ и това заканване да е възбудило основателен страх у нея за неговото осъществяване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен изцяло предявения от И. И. К. против подсъдимия И. И. граждански иск за сумата от 8000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, като неоснователен и недоказан.

Направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал.1 от НК.

В законовия срок против присъдата е подаден протест от Районна 1 прокуратура- Габрово. Навежда се довод за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. В допълнението към протеста се сочи, че неправилно съдът не е дал вяра на показанията на пострадалата и свидетелите ** К. и **, като същите следвало да се ценят и да бъдат разгледани в съвкупност с цялостното поведение на подсъдимия. От интензитета на физическото въздействие от подсъдимия към пострадалата и лицата, които са се опитали да я предпазят, можело да се направи извод за намеренията му и отношението към И. К.. Не било обсъдено и психологическото състояние на пострадалата след отправените й закани за убийство и нанесени удари, като тя се страхувала за живота си и не излизала от дома си, не можела да спи, чувствала се притеснена и напрегната. Неправилно било прието от съда и , че в показанията на свидетелите Ив.К., М.К. и М. ** имало противоречия относно изречените от подсъдимия закани за убийство спрямо пострадалата. В показанията и на тримата се съдържал израза „Ще те убия…“, като това било единствено релевантно за това дали е извършено престъплението по чл.144 от НК, а останалите думи били без значение за това дали е налице престъпление или не.

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 от НК.

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец И. И. К., чрез повереника адв. Б.. В жалбата се навежда довод за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че неправилно са разтълкувани писмените и гласни доказателства. Съдът грешно е фаворизирал обясненията на подсъдимия и показанията на неговото обкръжение, за сметка на показанията на пострадалата и нейното обкръжение, както и на третата група свидетели, които нямали отношение към нито едно от двете семейства. Предоверявайки се на изложените от подсъдимия факти съдът бил стигнал до грешното тълкуване на чл.144, ал.3 от НК.

Пренебрегвайки писмената документация, житейската логика и показанията на редица свидетели, съдът грешно бил стигнал до оправдателните си изводи.

Неправилно съдът, приемайки, че подсъдимото лице се явява невинно, то не е изпълнен фактическия състав на гражданския деликт, като е отхвърлил исковата претенция. Съдът не бил разграничил гражданската от 2 наказателната отговорност. Вследствие на грешното интерпретиране на доказателствата по делото се стигнало до неправилно приложение на материалния закон, касаещ търсенето на обезвреда на причинените вреди..

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да се уважи предявения граждански иск и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание представителят на Габровска окръжна прокуратура поддържа протеста. Присъединява се към аргументите изложени в допълнението към протеста относно извършената неправилна оценка на доказателствения материал. Счита, че е доказана от обективна и субективна страна вината на подсъдимия. Моли да се уважи протеста като се отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Повереника на частната обвинителка и гражданска ищца поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи и направено искане. Моли да се отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, както и да се уважи предявения граждански иск. Прави и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради липса на мотиви или наличието на противоречиви такива.

Подсъдимият и защитника му адв. П. оспорват протеста и въззивната жалба. Молят да се потвърди присъдата на районния съд като законосъобразна.

При реализиране правото си на последна дума подсъдимият моли да се потвърди присъдата на районния съд.

Окръжният съд, в настоящият си състав, разгледа подадения протест с изложените в него доводи, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

На подсъдимия И. С. И. от гр.Габрово е предявено обвинение по чл.144,ал.3 т.1 във вр.с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд e

3 извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият И. И. живее в жилище, находящо се в гр.Габрово, ул.“**“ №19, втори етаж. На първия и приземен етаж на сградата живеят св. И. К., св.**- нейн внук и дъщеря й св.** К.. Отношенията между подсъдимия и свидетелите били влошени много отпреди инкриминираната дата. Често между тях са възниквали конфликти по различни поводи.

Около 18.00ч. на 19.02.2024г. свидетелите ** К. и **, с лек автомобил, пристигнали пред жилищната сграда на посочения адрес. Св.К. слязла от автомобила, като пренесла багаж до входа на жилището, а Св.** продължил управлението на автомобила, за да го паркира до намиращ се в близост гараж.

Св.И. К. излязла, за да помогне на дъщеря си с багажа. По същото време пред входа на сградата се намирал подсъдимия, който бил употребил алкохол. Той отправил обидни думи, както по отношение на К., така и на другите двама свидетели-дъщеря й и внука й , който също бил пристигнал пред входа. По този повод между тях възникнал поредния скандал. В един момент този скандал прераснал във физическа разпра. Подсъдимият И. нанесъл удари с ръце по св. К., както и по дъщеря й и внука й, които се опитвали да го отдръпнат от К.. От своя страна двете свидетелки също започнали да нанасят удари с ръце по главата на подсъдимия, като едната от тях го одрала с нокти по лявата буза. При физическия сблъсък между лицата, в един момент св.К. паднала на земята като ударила главата си в стълбите. От получената рана започнало да тече кръв, като св.К. започнала да вика „удари ме, уби ме“.Виковете й били чути от свидетелите М.** и К. **, които преминавали наблизо. Когато се приближили тези свидетели забелязали, че от главата на пострадалата тече кръв. Св.** се приближил до подсъдимия, хванал го за рамото и го отдалечил от мястото, за да разговаря с него. Опитал се да разбере какво се е случило, но подсъдимия не му е дал никакво обяснение. Свидетелят го успокоил и го помолил да се прибере в дома си.

След като подсъдимият си тръгнал, св.** заедно с майка си и баба си 4 посетили МБАЛБ“ Д-р Тота Венкова“. Бил е извършен преглед на К., като констатираното състояние е отразено в издадения лист за преглед на пациент от 19.02.2024г.

На следващия ден св.К. посетила съдебен лекар- д-р **, който й е извършил преглед. Издадено е съдебно- медицинско удостоверение №9/20.02.24г., в което са отразени констатираните телесни увреждания.

Прегледани са и ** К. и **, като за нанесените им телесни наранявания е издадени СМУ №10/20.02.2024г. и №11 от същата дата. /приложени в ДП/.

По делото са приети заключения на съдебно- медицински експертизи, както по отношение на пострадалата, така и по отношение на подсъдимия.

Заключенията на се оспорени от страните по делото. Същите са подробно описани в първоинстанционния съдебен акт, поради което не следва да се преповтарят в настоящото решение.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, писмените доказателства по делото и заключенията на съдебните експертизи. Същата правилно е установена и от районния съд. От установената фактическа обстановка може да се приеме за безспорно само обстоятелството, че на инкриминираната дата между подсъдимия и свидетелите Ив.К., М.К. и **, е възникнало спречкване по повод на отправени от страна на подсъдимия към свидетелите обидни изрази, което е прераснало и във физическа разправа. При последната е имало нанесени телесни повреди на всички участници в спречкването, които са установени от заключенията на съдебно- медицинските експертизи. Получените както от свидетелите, така и от страна на подсъдимия увреждания не се предмет на настоящото наказателно производство.

Основния предмет на наказателното производство, с оглед на повдигнатото на подсъдимия обвинение, е за това дали от негова страна е имало оправена закана за убийство по отношение на пострадалата И. К., както и ако е имало такава дали то тя е възбудила основателен страх от осъществяването й. В тази насока районния е направил пълен анализ на събраните по делото гласни доказателства, относими към установяване авторството на деянието, за което е предявеното обвинение. Той е подложил на анализ показанията на всички разпитани свидетели, който се споделя напълно от настоящия въззивен състав, поради и което не се преповтарят в 5 настоящия съдебен акт. Правилно съдът е приел, че по делото са се очертали три групи свидетели, които е описал подробно. Единствените свидетели, които твърдят, че по отношение на пострадалата е била отправена закана за убийство от страна на подсъдимия са тези именно на самата пострадала, св.

М.К.- нейна дъщеря и св.**- внук. Районният съд е подложил на внимателен анализ техните показания, като ги е съпоставил както помежду им така и с останалите гласни доказателства. Обсъждайки тези обстоятелства и настоящият съдебен състав намира, че не следва да се дава пълна вяра на показанията на тези свидетели по отношение на основния факт на доказване в процеса. На първо място те са противоречиви помежду си и не се подкрепят от нито едно друго доказателство. На следващо място следва да се отчете факта, че едната свидетелка е пострадалото лице, а другите двама са в много билки родствени отношения с нея, като безспорно имат явна заинтересованост от изхода на делото.

Подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение. Обяснява, че с И. К. са в лоши отношения от много години. Обяснява и неговата версия за възникналото спречкване между него и тримата свидетели на процесната дата. По отношение на основния факт сочи, че не е отправял към никого закани за убийство. И настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание да не се дава вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на това дали е отправил закана за убийство по отношение на св.Ив.К.. Същите не се опровергават от събраните гласни доказателства.

При правилно установената фактическа обстановка районният съдът е приложил правилно и материалния закон, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 от НК.