Определение № 3305 от 08.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3305 гр. Варна, 07.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100501595 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 5102/26.01.2022г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Прилеп“ 33, представлявано от В. В. – управител, срещу Решение № 2142 / 23.12.2021г., постановено по гр.д. № 5659 / 2021г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК 103002253, срещу Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес *****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес г*****, че дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД следните суми: сума в общ размер на 471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер 1743222, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и 02ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер 1743223, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за които суми е издадена 1 заповед № 261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необосновано.

Съдът не бил обсъдил направените признания от страна на ответника в отговора на исковата молба, което довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Твърди, че било налице ясно заявено признание от страна на Ф. по отношение на ежемесечно задължение за главници в размер на 30лв., считано от 2019г. Счита, че с конклудентните си действия-ежемесечно плащане на сума от по 30лв. през периода от м.януари-м.декември 2020г. и за м.февруари-м.март 2021 г., относими съответно към задълженията по фактури, издадени през периода м.декември 2019г.-м.ноември 2020г. и за м.януари 2021 г., така и със съдебното признание в отговора на исковата молба и приложените писмени доказателства за извършени плащания, Ф. бил признал своите задължения до размера на 30 лв./месечно за посочените главници в съответните фактури. Съдът бил достигнал до неправилния извод за недоказаност на консумацията на процесните количества вода. В опис на отчети от таблет, модул, самоотчет по двете пратиди на ответника бил отрезен извършен реален отчет на показанията на водомерите на ответника на дати: 24.01.2019г., 25.03.2019г., на 11.04.2019г., на 16.05.2019г., 17.06.2019г., 16.07.2019г., 11.09.2019г., 16.10.2019г., 15.01.2020г. и 13.02.2020г., като след тази дата било обявено и извънредно положение в България във връзка с пандемията. Със заповед № ЗД-44 от 16.03.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД временно (за срока на извънредното положение) били преустановено извършването на визуален отчет на водомерите на потребителите. На официалната страница на Дружеството (www.vikvarna.com) били публикувани съобщения от

10.03.2020г. и от 24.03.2020г., с които потребителите били уведомени за въведените мерки за защита на живота и здравето на служителите, в т.ч. и за възможностите за извършване на самоотчет на водомерите си. Това била причината през м.март, м.април и м.май 2020г. водомерите на всички потребители на територията на Варненска област да не са отчитани визуално, като било начислявано служебно определено количество вода-в случая-за м.март 2020г.-7м3 по партида 1743222 и 1м3 по партида 1743223, на обща стойност 25.70лв.; за м.април 2020г.-8м3 и 2м3 на обща стойност 32.12лв.; за м.май 2020г.-8м3 и 2м3 на обща стойност 32.12лв., т.е. до м.февруари 2020г. бил налице реален отчет, отразен в Описа на отчети от таблет, модул, самоотчет. Сочи, че тези реални отчети не били оспорени от Ф. по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ-чрез писмено възражение в указания за това срок. Напротив, той бил знаел, че дължи ежемесечна сума от 30лв., поради което бил плащал същата през цялата 2020г. (а според признанието му в отговора на исковата молба-от 2019г.) Счита, че не следва Ф. да черпи права от своето трайно недобросъвестно бездействие, съответно 2 последиците от неизпълнението на неговите нормативно регламентирани задължения да рефлектират по неблагоприятен начин в правната сфера на Дружеството. Ищецът бил изправна страна по правоотношението, като доставяло вода и отчитало показанията на водомерите му, а ответникът не бил положил грижата на добрия потребител да изпълни задълженията си и не бил оспорвал по съответния ред отчетените и начислените му количества потребена вода до момента на подаването на отговора на исковата молба.

Отчетът чрез електронен карнет (таблет) се осъществява по същия начин, както и чрез хартиения карнет-визуално-инкасаторът отчита, констатира показанието на водомера и го вписва, нанася, отразява в таблета. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, не се изисква подпис на потребителя в електронния карнет (таблет). В края на деня въведените данни се трансферират (прехвърлят, снемат) от таблета в базата данни на Дружеството и се генерират фактурите. Счита, че този процес на обработка на отчетените количества вода е неотносим към предмета на настоящия спор, поради което и изводът на съда, че не била доказана методологията по отчитането на посочените количества бил необоснован.

Сочи, че указания в тази насока не били давани на ищеца при разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че изложените в решението доводи на съда относно подписването на фактурите били необосновани и нямали връзка с предмета на спора. Договорните отношения между страните в процеса възниквала не възоснова на издадените фактури, а възоснова на придобитото от ответника право на собственост върху недвижим имот в сграда-етажна собственост. След като по делото било установено по безспорен начин, че на 14.04.2018г. длъжностното лице на ВиК оператора било установило потребител-Ф. с непроверени индивидуални водомери в 10-годишния срок за това и след като бил изтекъл 3-месечния срок за предприемане на съответните действия от страна на ответника, то било възникнало правото на ВиК оператора да начислява служебно определено количество вода съгласно методиката по чл.39, ал.5 във връзка с ал.6 от Наредба № 4-при доказан брой от 6-ма обитатели в имота-по 30м3/месечно за първите три месеца, по 36м3/месечно за вторите три месеца, по 42м3/месечно за третите три месеца и т.н. до момента, в който Ф. изпълни задължението си да провери метрологичната годност на водомерите си или си монтира нови. Ищецът бил начислявал служебно определено количество вода в пъти по-ниско количество, отколкото е длъжно да го изчисли, което и изцяло в полза на Ф..

Въпреки това, той не бил заплащал и това минимално количество вода.

Неправилен бил извода на съда, че липсвали доказателства, че водомерите на Ф. са с изтекъл срок на валидност на метрологична проверка. Това обстоятелство не било спорно по делото. Ответникът признавал, че не бил искал периодична проверка на водомерите му. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи иска и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 3 от Ф. М. Ф., с който сочи, че решението е правилно и обосновано. Изводите на решаващият състав били в съответствие със събраните по делото доказателства за твърдените от страните обстоятелства. Съдът бил съобразил всички обстоятелства и всички доказателства по делото и изложил подробни мотиви. Доводите на въззивника срещу решението за неправилност и необоснованост на решението са неоснователни. В исковата молба ищецът е заявил, че основанието за служебно начисляване на консумацията, поради изтекла метрология на водомерите, е възникнало към месец 6.2020г.В последствие заявява и представя доказателства, че метрологична годност на водомерите, не е имало към м. 04.2018г. Спор за метрологичните качества на СТИ не е бил въведен от ищеца за периода 02.2019-06.2020г. Нито били начислявани служебни количества по причина изтекла метрология на водомерите в този период. В чл.21 от действащите ОУ изрично било записано, че представител на ВиК оператора установява потребителите с непроверени индивидуални водомери и им прави предписание /индивидуално на всяко лице имащо качество на потребител/ за извършване на периодична проверка със срок за изпълнение три месеца. ВиК няма задължение да информира индивидуално всеки потребител за нормативните му задължения, но ако действително искало водомерите да бъдат проверени е следвало да изпълни стъпките в чл. 34а, ал.5 от Наредбата и чл.21 от ОУ или е могло да инициира проверка за точността на водомерите по всяко време /чл.34 от Наредба №4/2004г. и чл.16, ал.5 от ОУ/. Изявленията на ответника, че е заплащал по 30 лв. месечно със съзнанието, че заплаща месечната си сметка е защитно възражение за плащане и следва да се разгледа едва когато се приемат от съда за доказани твърденията на ищеца по основание и размер. Ето защо правилно съдът не го бил разгледал, а и не го ценил като признание за факт. Оспорването на реалното потребление на претендираните ВиК услуги в периода 02.2019-06.2020г. с твърдение, че никой не бил отчитал реалното потребление и показанията на двете СТИ, изключва признания за този релевантен за основателността на иска факт. От друга страна твърдението за плащане на задължение по договора поначало не можело да се третира като неизгоден за ответника-въззиваем факт. Наред с това се установява, че част от претендираните месечни задължения за главници са в по-малък размер от 30 лв,, което значи, че потребителят не е знаел каква е била месечната му консумация, а и сочи на добросъвестност от негова страна. И накрая ако ищецът- въззивник бил съгласен с обстоятелството, че ответникът е имал воля да заплати месечната си сметка за вода и това е било действителното основание за плащане, тогава сам би признал исковата си претенция за неоснователна до размера на плащането.

Защото основанието или причината, поради която плащането било извършено, било от съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице, като меродавна за това била волята на платеца.

Доколкото ответникът бил оспорил в цялост дължимите суми с отговора на исковата молба, както и оспорил дължимите количества за периода 02.20194 06.2020г., в тежест на ищеца било да установи каква е била методологията по отчитането на посочените количества. Метод за отчитане с електронен карнет не бил предвиден нормативно, нито бил уреден в ОУ. Отчитане чрез електронен карнет не било равнозначно на отчитане по електронен път. Последното представлявало операции и взаимодействие между две машини като изключвало визуализация на данни и ръчното им въвеждане в техническо устройство. Ето защо въпросното отчитане по електронен път предполагало СТИ с възможност за дистанционно предаване на данни. В конкретния случай било безспорно, че водомерите на потребителя нямали такива технически характеристика и следователно отчитането по електронен път било невъзможно. Същевременно не се установявало кой точно ред на отчитане се прилагал, как и къде е регулиран. Този ред следвало да е изрично вписан в общите условия или уреден с нормативни разпоредби, каквото било положението при реда за отчитане с хартиен карнет. Потребителите имали право да знаят какво се случва при отчитането с електронен карнет.