Решение № 187 от 13.10.2022, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 590/2022
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.133 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 и 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА
МАРИАН В. И. при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600590 по описа за 2022 година Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. ВНОХД № 590/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 75/02.06.2022 година по НОХД №1900/2021г., Районен съд–Плевен признал К. Н. В.-ЕГН **********, за виновен в това, че на ***г. в гр.Д.Дъбник, обл.Плевен, причинил на Л. И. Г. от гр. Долни Дъбник средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното му наказание за срок от 3 години.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил 1 подсъдимия да заплати направените разноски по сметка на РС-Плевен в размер на 50,00 лв. и по сметка на ОДМВР, в размер на 175,50 лева.
Недоволен от присъдата подсъдимия К. В., чрез защитника си адв. В. А. П.-АК-Плевен, я обжалва. В постъпилата на 07.06.2022 г. жалба, а по-късно и допълнителното писмено изложение към нея, се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че съдебния акт е немотивиран, в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния и процесуален закон.Основното възражение е срещу приетите за достоверни и непротиворечиви показания на свидетелите Л. Г. и Б. П., за случилото се на инкриминираната дата.
Счита се, че не може да се направи обоснован и еднозначен извод за авторството на деянието от тези показания. В този смисъл се твърди, че не е установено разположението на свидетелите Б. П., Х.Х. и И. И., спрямо спрелия автомобил и не може да се определи какво са видели реално.С оглед , че е било в тъмната част на денонощието се твърди, че свидетелката Б. П. не е видяла лицето слязло от автомобила и нанесло удари на Л. Г..Застъпва се становище, че е към 17:30-10:00 часа е било тъмно, свидетелката Б. П. нямало как да не е била с гръб и съответно, е невъзможно да е видяла кой удря Л. Г..Твърди се, че не е възможно да се нанесе удар с дясна ръка в дясната част на лицето.Поставят се под съмнение достоверността на показанията на Б. П., тъй като същата живеела на семейни начала с пострадалия.Твърдят се наличие на противоречие между показанията на свидетелите.Счита се, че посочването на автора на деянието , е косвено доказателствено средство, което не може да преодолее съществуващите противоречия.Твърди се опорочаване на извършеното разпознаване, като процесуално-следствено действие, тъй като разследващият полицай е задал въпроси по смисъла на чл.170 от НПК.Твърди се също, че по време на деянието подсъдимия е бил на друго място, като в подкрепа на това се сочат показанията на 2 свидетеля Д. Н., които пък показания са приети от първоинстанционния съд за недостоверни.Счита се също, че присъдата не може да се основава на предположения, като се иска нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невинен.Алтернативно се застъпва становище за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.133 от НПК и съответно приложението на чл.78а от НК.Във връзка с това искане се сочи, че причинената черепномозъчна травма е в резултат на удар на главата върху земята, а не от непосредствено нанесени удари на пострадалия.
В съдебното заседание изложените доводи и становища в жалбата и допълнителното писмено изложение, по същество се преповтарят.
Въззивният жалбоподател-подсъдимия К. В. поддържа казаното от защитника си.Иска да се отмени присъдата и постанови друга.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна.Счита, че постановената присъда е правилна, обективна и законосъобразна.
Изразява несъгласие със защитната теза и моли да се потвърди присъдата.
Адвокат З. М.-АК-Плевен, повереник на заинтересованата страна-пострадалия и частен обвинител Л. Г., счита въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни.Намира, че свидетелските показания са последователни и не възниква съмнение, че доверителя му Л. Г. е видял нападателя си.Твърди, че същият е бил видян и от свидетелката Б. П., която дори е разменила и реплики с подсъдимия.Счита, че останалото са спекулации. Акцентира, че и дори да е било в тъмната част на денонощието, е налице справка от община Д.Митрополия, че уличното осветление е светело.По направеното алтернативно искане за преквалификация на деянието, като такова по непредпазливост счита, че това е невъзможно.Позовава се на това, че се касае за нападение от човек с „бокс“ на ръката и нанасяне на удари на дори паднал човек.
3
Заинтересованата страна-частния обвинител Л. Г. поддържа казаното от повереника си.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и допълнително изложените съображения, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивната жалба и постъпилите допълнителни съображение, са подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:На ***г. пострадалия Л. Г. и свидетелката Б. П. отивали към хранителен магазин в гр.Д.Дъбник.В близост до магазина срещнали свидетелите И. И. и Х.Х., с които се заговорили.В този момент до тях спрял лек автомобил „***“ с рег. №***, управляван от подсъдимия К. В..Той слязъл и извикал “Л. ела да те питам нещо“.Пострадалият Л.Г. приближил към подсъдимия В., който започнал да му нанася удари с дясната ръка, на която имал поставен „бокс“.Ударил го веднъж в областта на дясното слепоочие и веднъж в носа, в резултат на което пострадалия паднал на земята и загубил съзнание.Подсъдимият продължил да му нанася удари с ръце и крака по тялото.Свидетелката Б. П. се притекла на помощ на пострадалия.Обърнала се към нападателя с думите“ абе момче, ти какво направи,бе, ти го преби, бе момче“., на което подсъдимия й отвърнал да мълчи, за да не пребие и нея.Пострадалият бил на земята в безпомощно състояние, със затворени очи, от лицето му течала кръв.Подсъдимият В. се качил в автомобила и потеглил.Свидетелите Х. и И. оказали първа помощ на пострадалия, след което свидетелката П. и нейни близки го транспортирали до Бърза помощ в гр.Плевен.Установено било,че в 4 следствие на побоя, на Л.Г. е причинена черепно мозъчна травма, включваща лицева травма/масивни кръвонасядания по лицето, изразено в областта на дясната очница и около устата/хематоми/, две разкъсно-контузни рани в областта на горната челюст в дясно, счупване на носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в пазухите/синусите на лицевите кости/, тилна травма-счупване на черепната основа тилно в дясно и вътречерепни увреждания, изразяващи се с кръвоизлив между меките мозъчни обвивки /травматична субарахноидна хеморагия/, контузия на мозъка/дифузна травма.
Изложената фактическа първоинстанционния съд приел за установена от показанията на свидетелите Л. И. Г., Б. Н. П., Х. Н.
Х.,И. Л. И., Г. Н. Д. и А. В. М., от извършеното разпознаване, заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и приетите по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.Първоинстанционният съд е взел предвид и обяснения на подсъдимия, дадени в съдебното заседание, както и показанията на свидетеля Д. В. Н. .
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.
За да приеме за доказана изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал събраните и относими по делото, гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Безспорно е установено авторството на деянията, време място и начина на извършване.
Възраженията на защитата на подсъдимия, че не е безспорно доказано авторството на престъплението, не се споделят от въззивния съд.
5
Първоинстанционният съд е анализирал поотделно и в съвкупност показанията на свидетелите очевидци и правилно и законосъобразно, за доказанността на приета фактическа обста- новка, кредитирал изцяло показанията на пострадалия Л.Г. и свидетелката Б.П..Техните възприятия са преки и непосредствени, за действията на подсъдимия, съответно към главният факт на доказване –авторството и нанесените удари на посоченото време и място, от подсъдимия на пострадалия Л.Г..Приобщени са били показанията на пострадалия от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК.Показанията на тези двама свидетели са последователни и непротиворечиви, поради което са достоверни. Безпротиворечиви са показанията им за личността на нападателя-подсъдимия К. В..
Възраженията на защитата за опороченост на процесуалноследственото действие „разпозна- ване“, са несъстоятелни.
Предварително е бил проведен разпит на свидетелката. Несъмнено в последствие, подсъдимия К. В. е бил разпознат и посочен от свидетелката Б. П..Не възникват съмнения относно нейните показания и след като са били приобщени и дадените от нея показания на досъдебното производство.Безпротиворичиви са и относно механизма на причиняване на телесната повреда.Същата свидетелка е потвърдила преките си възприятия, че ударите от подсъдимия върху Л.Г. са продължили и когато, той е бил паднал на земята.В подкрепа на показанията на Л.Г. и Б.П. са и показанията на Х.Х. и И. И..Те не са били преки очевидци на побоя но са видели когато е спряла тъмна кола и млад мъж извикал поименно пострадалия.Те са били свидетели и на състоянието на пострадалия след побоя.Правилно са приети тези показания за непротиворечиви и подкрепящи показанията на пострадалия и Б. П. за фактическата обстановка, с изключение на това, че не са видели нападателя и нанесените удари.
На анализ са били поставени както обясненията на подсъдимия така и показанията на свидетеля Д. Д., чрез когото защита и 6 подсъдимия, се стремят да убедят съда в наличие на „алиби“/отсъствие от местопрестъплението/.Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е счел обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д. Д. за недостоверни.Те не могат да предоставят убедителност, така , че да опровергаят показанията на пострадалия и свидетелката Б. П..Показанията на последните двама, както по-горе се посочи, са безпротиворечиви и последователни относно личността на нападателя-подсъдимия К.
В..Доводите на защитата поддържани и от подсъдимия са напълно несъстоятелни.Позоваване на това дали се е виждало, дали е било напълно тъмно или не, не са убедителни.Двамата свидетели са били в непосредствена близост до нападателя, уличното осветление е светело, според справката от община Д.Дъбник и е нямало пречка да видят и по-късно Б. П. да разпознае подсъдимия.
В подкрепа на показанията на двамата свидетели очевидци е и заключението на вещото лице, относно средството, механизма и начина на причинявне на телесната повреда. Безспорно е, че се касае за причинени множество телесни увреждания в резултат на удари с юмрук и бокс в лицето и ритане по тялото, довели до причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.Относно механизма, начина и средство с което е причинена като цяло средната телесна повреда подробно е описано в мотивите на първоинстанционния съд.Възраженията на защитата във връзка с механизма са чисто защитна позиция и не намират относимост към безспорното заключение на вещото лице за механизма на причиняване.Пълно точно и ясно е заключението по какъв начин, от какви удари и с какво средство би могло да се получат установените увреждания по пострадалия Л.Г.. Твърдението на защитата за невъзможност да се нанесе удар с дясна ръка в дясната част на главата, въззивният съд не счита, че следва да коментира.Отговор е даден в заключението на вещото лице. Възражението, че телесната 7 повреда е в следствие само на удара на главата в земната повърхност, а не от нанесени удари от подсъдимия, също не следва да се коментира.Налице са доказателства за нанесени удари върху Л.Г. и когато същият е бил паднал на земята.Освен това не е необходимо но следва да се посочи, че падането на земята е в следствие на ударите от подсъдимия нанесени върху Л.Г..
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb78d0b0-8608-4887-9fee-0ce811186fc6