Решение № 441 от 12.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Д.а като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430104064 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. В. Ц., ЕГН**********, от гр. Плевен, чрез адв. А. Д., против СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Оборище, №13, представлявано от С. Т., с която са предявени: иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №916641/28.12.2022г. и при условията на евентуалност- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на чл. 27 от Договора за потребителски кредит. Твърди се, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №916641/28.12.2022г., за сумата от 1200лв. и срок на договора- 12 месеца; лихвен процент по договора- 36% и ГПР от 42,58 %.; лихвен процент при просрочени плащания- 10%. Посочва се, че обща сума, дължима към момента на сключване на договора за кредит, е в размер на 1487,69лв. Твърди се, че сумата по заема е следвало да бъде върната на 12 месечни анюитентни вноски, с определен падеж по погасителен план. Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба, ищцата е заплатила сумата от 946,38 лева.

Твърди се, че на основание чл. 17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са 1 договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на договора, да осигури обезпечение на договора, чрез поръчител или чрез предоставяне на банкова гаранция. Твърди се, че съгласно чл. 17, ал.2 от Договора, поръчителя, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Твърди се, че в процесния договор е включена клаузата за обезпечение, тъй като, когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерния продукт на ответното дружество генерира автоматично преддоговорна информация по СЕФ, както и договор, в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. на практика потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора. Твърди се, че съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди се, че неустойката е начислена още при сключването на договора, като е включена в погасителния план. Посочва се, че общият размер на начислената неустойка по чл. 27 е в размер на 1045,85лв. - 70,33% от общото дължимата сума. Посочва се, че съгласно погасителния план в края на срока на Договора ищцата е следвало да върне сумата от 2533.54лв. Твърди се, че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 , вр. чл.11, ал.1, т.10 и от ЗПК. По отношение на клаузата по чл. 17 от Договора, се посочва, че същата не практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. Посочва се, че двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, които са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати.

Посочва се, че възнаграждението – под формата на неустойка, не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, тъй като последното е задължително условие за получаване на кредита. Твърди се, че кредиторът не включва т. нар. неустойка към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, и по този начин цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съставлява че неустойката скрито възнаграждение за ответното дружество. Посочва се също, че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР.

По отношение на предявеният при условията на евентуалност иск за 2 нищожност на клаузата на чл. 27 от Договора се посочва следното: изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора- главница, лихви, неустойки и др. , съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство. Твърди се, че при това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение, налага извода, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Твърди се, че непредоставянето на обезпечение, не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора Твърди се, че включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Твърди се, че клаузата по чл. 27 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че дължимата сума за неустойка в значителен размер70,33% от общо дължимата сума, което също сочи на противоречие с добрите нрави. Претендират се разноски. Представят не писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК****, чрез адв. Х.Н.., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва факта на сключването на договор за кредит от разстояние с ищцата, от 28.12.2022г, за сумата от 1200лв.; посочва се, че на същата дата кредиторът е погасил служебно задължението на ищеца по предходен кредит и е превел на ищеца остатъкът от заемната сума, по посочена от него банкова сметка. Твърди се, че в случая сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. Посочва се, че на 28.12.2022г, чрез създаденият от ищцата Ц. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние. Посочва се, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ, на ищеца е изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ. Посочва се, че за да завърши заявката потребителят следва да натисна бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на 3 недвусмисленото искане за отпускане на исканата сума. Посочва се, че след това, на потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание, същия натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. Твърди се, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството. Твърди се, че неустоечната клауза е действителна.

Посочва се, че тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение; размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението. Посочва се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ, в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът СТИК КРЕДИТ АД, ЕИК****, чрез адв.

Х.Н.. депозира насрещна искова молба, е предявен и приет за съвместно разглеждане, иск с правно основание чл. 240, ал.1, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника по него- К. Ц., да заплати сумата от 793,88лв.главница и сумата от 183,86лв.- договорна лихва, дължими въз основа на Договор за предоставяне на потребителски кредит с №916641/28.12.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на НИМ14.11.2023г. Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с №916641/28.12.2022г, за сумата от 1200лв. Твърди се, че в изпълнение на поетите договорни задължения, на 28.12.2022г, заемодателят е предоставил сумата по кредита, като е погасил задължението на заемателя, по предходен изтеглен кредит с №891921, а остатъкът от 456.66лв.- чрез банков превод. Посочва се, че страните по договора са уговорили възнаградителна лихва, в размер на 36% годишно, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10%. При сключването на 4

Договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна документация, включваща СЕФ, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Твърди се, че от страна на Ц. има извършени плащания по договора, както следва: на 09.03.2023г- сумата от 50лв, на 29.03.2023г. сумата от 211.07лв, на 10.04.2023г.- сумата от 20лв., на 13.04.2023г.- сумата от 30лв, на 21.04.2023г. сумата от 575.31лв, на 25.05.2023г.- сумата от 30лв, на 29.05.2023г.- сумата от 30лв, на 15.06.2023г.- сумата от 50лв и на 10.10.2023лв. сумата от 254лв. -общо 1250,38лв. Твърди се, че поради неизпълнение в период от повече от два месеца, съобразно чл. 24 ал. 1 от Договора, е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора считано от 29.06.2023г. Твърди се, че дължимите суми по договора от ответника са: непогасена главница, към 10.11.2023г, в размер на 793,88 лева; и договорна лихва в размер на 183,85лв. Претендират се разноски.

В срока за отговор по насрещния иск, К. Ц., чрез адв. А. Д. изразява становище за неоснователност на същия. Твърди се, че не се дължат сумите по договора, с изключение на сумата за главница, т.к. същия е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото с определение №517/05.02.2024г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние с №916641/28.12.2022г, за сумата от 1200лв. Съобразно съдържанието на договора се установява, че заемът е отпуснат при ГПЛ от 36% и ГПР от 42,58%.. Посочен е общ размер на плащанията в размер на 1487,69лв., за срок от 12 месеца. Посочено е също, че неразделна част от Договора са Приложение №1-заявление за кредит, Приложение №2- погасителен план, както и Общи условия към договора. Уговорено е също, чл.1, т.9, предоставяне на обезпечение- поръчител или банкова гаранция.

Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора за кредит, е уговорено задължение за потребителя- заемополучател, в срок от три дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, 5 изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съобразно ал. 2, поръчителя и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията по Общи условия и се одобрява от кредитора, единствено по негова преценка. Установява се също, че съобразно чл. 27 от Договора, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя, по чл.17, потребителят се дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение. Установява се също, че съобразно чл. 10 от Договора, при забава, потребителят дължи такса от 10лв- разходи по събиране, които се начисляват за всеки отделен погасителен период, за който има забава., като всички такси, за целият срок на договора, не могат да надхвърлят 120лв. съобразно чл. 11 е предвидено заплащане на такса от 0,30лв. за СМС. Съдът констатира, че заплащането на такси по договора е уреден в чл. 29 от ОУ.