Решение № 12 от 12.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Перник, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора БИСЕР Й. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600475 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия В. Ж. Д., подадена чрез служебния му защитник адвокат Н. О. Г., против присъда № 36 от 02.08.2023 г., постановена по НОХД № 1367/2022 г. по описа на Районен съд гр. Перник.

С посочената присъда подсъдимият В. Ж. Д. е признат за виновен в това, че от неустановена дата през м.

*** до *** в *** в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага /чрез предложение за осигуряване на работа в чужбина, публикувано чрез средства за масово информиране и последваща комуникация в тази насока/ възбудил и поддържал у А. Г. И. и Р.А.С. заблуждение /че ще им осигури квартира и работа в ***, срещу предварително заплащане на определена парична сума за „капаро“/ и с това им причинил имотна вреда в размер общо на 210 /двеста и десет/ лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (присъда от 07.Х1.2019г. по НОХД № 011079/2018 г. на Софийския районен съд, потвърдена с решение № 260196/24.Х1.2020 г. по ВНОХД № 53899/2020 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 24.Х1.2020 г. и случаят не е маловажен, за което престъпление на основание чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС на подсъдимия му е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване).

С подадената въззивна жалба се развиват оплаквания от страна на подсъдимия Д. като се сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Развити са твърдения, че изводите на първата инстанция не кореспондират с наличните по делото доказателства, като се допълва, че част от фактите и обстоятелствата се игнорират или интерпретират неправилно. Сочи се, че от мотивите на районния съд става ясно, че съдът е предубеден към личността на подсъдимия. Твърди се, че актът на районния съд почива изцяло на предположения при липса на каквито и да е било доказателства. На следващо място се отбелязва, че е налице едностранчиво и безкритично възпроизвеждане само на тезата на обвинението, като се допълва, че редица обективни обстоятелства не са обсъдени от първата инстанция. Твърди се, че по делото не са представени никакви данни и документи, от които да се установява, че потърпевшите са отправили искане до подсъдимия за доброволно уреждане на взаимоотношенията им. С жалбата се прави оплакване, че първоинстанционният съд е отказал да призове И. Х. И., чийто разпит би могъл да 1 допринесе за изясняване на обективната истина. В заключение се излагат съображения, че решаващият орган не е изпълнил вмененото му от закона задължение, а именно - да проведе изчерпателно и безпристрастно съдебно разследване при равнопоставеност на двете страни. Искането е за отмяна на първоинстанционната присъда, като бъде постановена нова, с която В. Д. да бъде признат за невиновен.

С въззивната жалба е направено искане за допускане да повторен разпит на А. Г. И. и А. В. В., както и да бъдат призовани на разпит лицата С. Б. С. и И. Х. И..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението на подзащитния му и алтернативно за налагане на справедливо наказание.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението, в лична защита заявява, че е невинен, а в последната си дума моли за справедливо решение.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК, намери за установено следното:

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и допълнително събраните по делото гласни доказателства от въззивния съд, приетата за установената фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият В. Ж. Д. e роден на *** в ***, с постоянен адрес *** /понастоящем в Затвора, където изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 2 години/, българин, български гражданин, *** образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.

Подсъдимият В. Д. е осъждан многократно – 9 пъти и 2 пъти е освобождаван по чл.78а от НК, като всичките му осъждания са за престъпления по чл.209 от НК /измама/, като осъжданията които имат значение относно настоящото дело са следните: присъда от 07.11.2019 г. по НОХД № 11079/2018г. на Софийския районен съд, потвърдена с решение № 260196/24.11.2О20 г. по ВНОХД № 53899/2020г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 24.11.2020 г., с която подсъдимият В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 от НК и му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което наказание на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години. Наказанието по посочената присъда е групирано с определение № 45/28.06.2021г., влязло в сила на 14.07.2021г. на РС-Дряново с наказанието по НОХД № 0222682/2021г. на РС - В.Търново, като е определено едно общо наказание от 2 години „Лишаване от свобода“. Допълнително, по ЧНД № 377/2021г на РСБотевград е извършено второ групиране на наказанията по НОХД № 11079/2018г. на Софийски районен съд, НОХД № 0222682/2021г. на РС-В.Търново, НОХД №№176/2020г. на РС-Дряново и НОХД № 355/2021г. на РС-Ботевград, като е определено едно общо наказание от 2 години „Лишаване от свобода“.

През 2018 г. - 2019 г. преди инкриминирания период, за да си осигури доход на парични средства, подсъдимият В. Ж. Д. решил да се представя за „посредник“ и срещу получаване на относително невисоки, но многократни /от различни лица по цялата страна в частност от ***, останали без работа и търсещи такава извън страната/ парични суми в различен размер и под различен претекст, да предлага съдействие на български граждани, желаещи да работят в чужбина /Германия, Чехия/, изразяващо се в обещание за осигуряване на работа /никое от процесните лица не е започнало работа със съдействието на подсъдимия/, в организиране на пътуването, в намиране на билети за пътуване или на квартира за престой в чужбина и др., въпреки че с такива възможности същият изобщо не е разполагал, тъй като, макар и формално да представил по делото писмен договор от *** за сътрудничество и съвместна дейност между него и фирма „***“, този договор не е бил подписан от сочения като възложител А. В., а от свидетеля И. И., който не е разполагал с пълномощно от името на А. В. да сключва договори от името на фирмата. През ***г. наистина имало няколко души, които били изпратени на работа в Чехия съвместно от И. Х. И. и подсъдимия, но цялата работа продължила около месец-месец и половина, след което се установило, че печалбата от това не е достатъчна и свидетелят И. И. се обадил на подсъдимия и му казал, че приключват работата по набиране на работници с фирмата „***“ и го помолил да му върне договора, който има, на което подсъдимият отговорил, че го е унищожил. По този начин, въпреки, че вече не е имал никакво правно основание да предлага услуги по набиране на хора за работа в чужбина, подсъдимият продължил да се представя като представител на фирмата „***“ и да „набира“ работници за Германия, въпреки, че никога не било ставало дори и дума със собственика на тази фирма за набиране на работници за Германия. „Услугите“ си по „посредничество“ подсъдимият В. Ж. Д. започнал да предлага по разнообразни начини, вкл. и чрез публикуване на обяви в средства за масова информация и интернет, които подавал в качеството си на физическо лице.

2

За лицата, които проявявали интерес към предлаганата посредническа услуга за осигуряване на работа и квартира за пребиваване, подсъдимият В. Д. определял различни по размер парични суми, които искал да му бъдат заплащани предварително /за да се запази място/, като исканите суми обичайно били в относително малки размери /около 70 лева или 35 евро/ и били събирани по различен предтекст за „капаро“, за заплащане на предлаганата услуга по намиране и ангажиране на квартира, за транспортни разходи и др.

Сред желаещите да заминат на работа в чужбина през процесния период били и пострадалите - свидетелите А. Г. И. и Р.А.С., и двамата от ***. На неустановена с точност дата в началото на месец януари свидетелят Р.А.С. видял в интернет сайт публикуваната от подсъдимия В. Д. обява, с която предлагал посредническа услуга за намиране на работа в Германия, като в обявата било конкретизирано, че предлаганата работа е за складови работници в ***. Тъй като предлаганите в обявата условия свидетелят Р.А.С. намерил за подходящи, той решил да се обади на предоставения в обявата за контакти телефонен номер ***, ползван от подсъдимия В. Д.. В проведения помежду им разговор били уточнявани подробности относно размера на възнаграждението и намирането на квартира за настаняване. Под претекст, че услугата по ангажиране на квартира трябвало да се заплати, подсъдимият поискал от Р.С. да му преведе чрез дружеството за извършване на платежни услуги „Изипей“АД сумата от 70 /седемдесет/ лева.

Комуникацията, между двамата продължила и с размяна на текстови съобщения. На *** в офис на посоченото по-горе дружество за извършване на платежни услуги, находящ се в ***, свидетелят Р.С. превел на името на подсъдимия В. Д. сумата от 70 лева. В текстово съобщение, изпратено от телефонния номер на подсъдимия В. Д., Р.А.С. бил информиран, че адресът на квартирата, която подсъдимия В. Д. щял да ангажира за него бил „***“ й бил посочен пощенски код „***“. След като първоначално не се усъмнил в действията на подсъдимия, свидетелят Р.А.С. споделил със свидетеля А. Г. И. /също от ***/ за обявата за работа, тъй като двамата били добри познати и Р.С. знаел, че А. И. също търси работа в чужбина.

Свидетелят А. Г. И. също намерил обявата в посочения от Р.С. интернет сайт и също провел разговор по телефона с подсъдимия В. Д.. От него подсъдимият поискал сума от 140 лева под претекст за намиране на работа и запазване на квартира в ***, Германия. На *** в офис на дружеството за платежни услуги „Изипей“ АД в *** свидетелят А. И. също наредил превод на поисканата от подсъдимия сума от 140 лева, като в съставената за целта разписка било вписано като основание за превода „Капаро работа в Германия А. Г. И.“. Малко след това свидетелят А. И. също получил текстово съобщение от телефонния номер, ползван от подсъдимия В. Д., в което бил посочен адрес на квартирата, в която А. Г. И. трябвало да бъде настанен, като буквалното съдържание на съобщението било следното: „***“. Свидетелят А. Г. И. решил да провери адреса в интернет, но такъв адрес изобщо не намерил. Затова позвънял няколко пъти на телефония номер, на който провел разговор с подсъдимия В. Д., но последният не отвърнал. На 09.01.2021 г. от телефонния номер, ползван от подсъдимия В. Д., свидетелят А. Г. И. получил ново текстово съобщение със следното съдържание: „* * * с мол F.M. ***“. Свидетелят А. Г. И. разчел съобщението като името на фирмата в която трябвало да работи и материално-отговорното лице, както и линка, препращащ към интернет страницата на тази фирма. В интернет А. Г. И. не открил такава страница, като не се появила и никаква информация за фирмата. Тогава свидетелят А. И. се усъмнил, че е станал жертва на измама и споделил опасенията си с Р.С., който също решил да извърши проверка в интернет за адреса, изпратен му от подсъдимия и така установил, че пощенският код на адреса, който получил чрез текстовото съобщение изобщо не съответствал на пощенският код на ***, Германия. На *** подсъдимият В. Д. лично получил преведените от Р.А.С. и А. Г. И. суми с два броя разписки за изплащане на парични суми от същата дата, посещавайки лично офиси на „Изипей“ АД, намиращи се ***. В съставените разписки за получаването на изплатените му суми подсъдимият В. Д. се подписал лично.