Определение № 77 от 14.02.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. С.ивен, 14.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.ИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в С.едния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. СветоС.авов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500056 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и С.. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №1157 от 31.01.2023г. на С. районен съд, постановено по ч.гр.д.№283/2023г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. И. И. за неплатено договорно възнаграждение в размер на 88,50лв. по договор за потребителски кредит, дължимо за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. и лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от 16.02.2022г. до 15.12.2022г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в С.учая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с 1 измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при уС.овие, че са спазени императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.

Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Заявява, че в обхвата на общите разходи по кредита, които С.едва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни уС.уги, но само в С.учаите, когато получаването на такива допълнителни уС.уги е задължително уС.овие за сключване на договора за кредит, което в С.учая не било така. В процесния договор изрично било посочено, че изборът и закупуването на допълнителни уС.уги не е задължително уС.овие за получаване на кредита при предлаганите уС.овия. Посочва, че съдът неправилно отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на законната лихва за периода от 16.02.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2022г. – датата на изтичане на погасителния план. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

С.ед преценка на приложените доказателства, съдът прие С.едното от фактическа страна:

С.ят районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. против Г. И. И. за заплащане на С.едните суми: главница в размер на 508,37лв. по Договор за потребителски кредит №40007748749 от 28.01.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 88,50лв. за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. ; неплатено възнаграждение за закупена и използвана уС.уга Фаст в размер на 171,82лв., дължимо до 15.12.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена уС.уга Флекси в размер на 319,10лв., дължимо до 15.12.2022г.; лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от 16.02.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2022г.; лихва за забава в размер на 14,36лв., дължима от 15.12.2022г. – датата на изтичане на погасителния план до 29.01.2023г. и 30лв., представляваща непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начиС.ена към 30.03.2022г.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №40007748749 от 28.01.2022г., общи уС.овия към договора за кредит и погасителен план. Не е 2 представен СЕФ.

С Разпореждане №1157 от 31.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№283/2023г. С. районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. И. за С.едните суми: 508,37лв. главница по Договор за потребителски кредит №40007748749 от 28.01.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на 75лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно договорното възнаграждение в размер на 88,50лв., дължимо за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г., сумата от 171,82лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана уС.уга Флекси и неплатено възнаграждение за закупена уС.уга Фаст в размер на 319,10лв., лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от 16.02.2022г. до 15.12.2022г., лихва за забава в размер на 14,36лв. за периода от 15.12.2022г. до 29.01.2023г. и сумата от 30лв., представляваща непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начиС.ена към 30.03.2022г., както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер. В мотивите си заповедния съд е приел, че искането по отношение на тези вземания се основават на неравноправни клаузи и договорът е недействителен на основание чл.21,ал.1, чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. на 01.02.2023г. чрез ССЕВ. Частната жалба е подадена на 08.02.2023г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи С.едните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на С.РС само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 88,50лв., дължимо за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. и лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от 16.02.2022г. до 15.12.2022г.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Г. И. И., имаща качеството потребител . В С.учая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът 3 отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчиС.ени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчиС.яване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В С.учая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 48,66%. С.ед като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. По делото не е представен СЕФ, като не може да се прецени каква предварителна информация относно потребителския кредит е предоставена на потребителя преди сключване на договора. С.едователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 48,66% /като петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет „допълнителни уС.уги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет – общо 600лв. /при главница също от 600лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от уС.угите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод, който въззивната инстанция споделя напълно/, част на разпореждането по отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета допълнителни уС.уги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той С.едва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.

Във връзка с възраженията в частната жалба относно правото на избор на потребителя относно пакета допълнителни уС.уги, С.едва да се отбележи, че уС.овията 4 по пакета са неразделна част от договора за кредит, инкорпорирани в бланковия договор и не е установено по никакъв начин възможност /напр. друг предоставен формуляр на договора, невключващ допълнителен пакет уС.уги/, клиента да се откаже от тези уС.уги. По начина на формулиране на клаузите в договора е ведно, че те са неразделна част от уговорките и възможност за тяхното изключване не е налице. Няма данни за индивидуално уговорени клаузи. Налице е типов договор.

С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните уС.уги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

От своя страна това води неизбежно и до поС.едицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва и лихвата за забава – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаградителната и мораторната лихва е неоснователно.

С оглед изложеното, като е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземанията за договорно възнаграждение и за мораторна лихва, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава С.едва да се остави без уважение.