Решение № 714 от 30.04.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 714 гр.Русе,30.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският районен съд,

II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 23-ти април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5577 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, представлявано от Н. Т.С. твърди, че се е снабдило със ЗИ по чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 1281/2018 г. по описа на РРС за сумата от 500,00 лв.-главница, 33,28 лв.–договорна лихва за периода 20.11.2014 г.-05.03.2015 г., 45,00 лв.–такса разходи, 191,84 лева–неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 20.11.2014 г.-05.03.2015 г., 175,09 лв.–обезщетение за забава за периода 21.11.2014 г.-28.02.2018 г., съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 2186065/13.11.2014 г., със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г., както и разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърдят и че на 13.11.2014 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД на ответника бил предоставен кредит в размер на 500,00 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си получаването на сумата, че се задължава да го върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомен предварително за съществените условия на сделката, чрез връчен му Стандартен европейски формуляр.Ответникът се съгласил да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за периода 20.11.2014 г.- 05.03.2015 г. на вноски от по 33,33 лв., ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на заема и добавка, съставляваща печалба на дружеството, при фиксиран лихвен процент.Твърдят, че до завеждане на делото длъжникът не е заплатил каквато и да е било сума по кредите.В тази връзка му била начислена лихва за забава от 175,09 лв.

На основание сключения договор, в случай, че заемателят забави с повече от 30 календарни дни плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, той се съгласил да дължи на кредитора такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв.Страните се споразумели, че тази такса ще се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати ответника, не може да надхвърлят 45,00 лв.

Според клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на визираните в документа изисквания.Твърдят, че ответника не изпълнил това свое задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът й начислил неустойка в размер на 191,84 лв. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърдят, че на

01.06.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД между “Изи Асет Мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).

Старият кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на “Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2186065 за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.Пратката се върнала в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че пратката не е потърсена. Било изпратено и ново съобщение чрез куриерска служба, което също не било връчено. Считат, че ответникът следва да се счита уведомен за извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по настоящото дело.

Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1281/2018 г. по описа на

РРС.Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът Б.Т.Л.

*** не се явява в съдебно заседание. Назначеният му особен представител оспорва исковете. Наведени са доводи за липса на доказателства, че претендираните суми не са заплатени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1281/2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Т.Л. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем №

2186065/13.11.2014 г ., цедирани им на 01.06.2015 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, както и разноски за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 13.07.2018г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 07.08.2018 г.

По делото няма спор, че на 13.11.2014 г., след направено предложение за сключване на договор за паричен заем, на същата дата такъв контракт под № 2186065 бил подписан между ответника и ”Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който дружеството предоставило на Л. в заем сумата от 500,00 лв., която той се задължил да върне заедно с договорна лихва за периода 20.11.2014 г.- 05.03.2015 г. на вноски от по 33,33 лв., включващи и договорна лихва, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 49,05 %.

Заемополучателят е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по договора.Според чл.10 от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г. и Приложение 1 към него от 01.06.2015 г., ”Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници.

По делото са представени доказателства, че до ответникаа са били изпратени две уведомителни писма от 10.06.2015 г. (чрез БП) и от 17.07.2018 г. (чрез куриерска служба) във връзка с прехвърления дълг-по постоянен и настоящ адрес на лицето, вписани в процесния договор, като двете са върнати, като в първата разписка е отбелязано, че пратката не е била потърсена, а във втората-че, лицето не е в гр.Русе.

Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и стария кредитор, е посочило, че към датата на подаване на заявлението дългът на ответника възлиза на 500,00 лв.-главница, 33,28 лв.–договорна лихва за периода 20.11.2014 г.-05.03.2015 г., 45,00 лв.–такса разходи, 191,84 лева–неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 158,94 лв.–обезщетение за забава за периода 21.11.2014 г.-28.02.2018 г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 16.11.2010 г., произвел действие от 01.06.2015г.

Няма спор, че с този контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.10 от договора за паричен заем, според която кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на трето лице.

По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24