Решение № 194 от 25.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Сливен, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500200 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №35/29.02.2024г. по гр.д.

№407/2023г. на Н. районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. Е.

С., че дължи на „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С. сумата от 10000лв., представляваща главница, частична от вземане в общ размер на 139389,89лв. и сумата от 323,72лв., представляваща лихва за периода от 21.10.2022г. до 08.02.2023г., за които суми е издадена Заповед №113/14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.02.2023г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество за исковото и заповедното производство.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство М. Е. С. и с нея се обжалва решението изцяло.

Във въззивната жалба, въззивницата М. С. чрез пълномощника адв. М. М. посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопризводствените правила и материалния закон. Заявява, че съдът не взел предвид факта, че застрахователят оценил неимуществените вреди, търпени от майката на починалото при ПТП лице – В.С.Р. в размер на 42000лв., поради което и 1 отказал за изплати цялата претендирана сума от 200000лв. Посочва, че въпреки постановените съдебни решения /поради отказа на застрахователя и присъждащи обезщетение в размер на 100000лв. след приспадане на извънсъдебно платената сума от 42000лв./ претърпените от В.Р. неимуществени вреди подлежали в настоящото производство на доказване на общо основание, тъй като тя не била привлечена като трето лице помагач в това съдебно производство от страна на застрахователя. Спорно било и обстоятелството дали причиняването на вреди на психиката на пострадалата майка е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Неправилно районният съд приел, че настъпването на вреди било доказано по делото. Заявява, чу ищецът не ангажирал доказателства за претърпените от страна на В.Р. неимуществени вреди. Единствените доказателства били платежните документи за заплащане на суми за неимуществени вреди на В.Р., но факта на плащане не я задължавал да възстанови паричните средства на застрахователя, тъй като не било доказано настъпването им. Съдът не посочил как е преценил, че са настъпили вреди в претендирания размер, като не е обсъдил никакви обстоятелства в тази насока. Въззивницата посочва, че постановените решения на СлОС и на БАС и мотивите към тях нямали задължителна сила за нея, тъй като тя не е била страна в тези производства. Освен това посочва, че починалото лице С. И. има съпричинителство към инцидента, тъй като е бил пълнолетен към датата на инцидента и не само е позволил, а и я насърчил да управлява моторното превозно средство. Тъй като не била събрана информация какви неимуществени вреди са претърпени от В.Р., дали тя се е възстановила, как са се отразили на нейния живот, то претенцията на застрахователя се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, застрахователят „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С. чрез пълномощника юриск. К. Н. оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че в производството били установени всички елементи от фактическия състав на регресното право на застрахователя, в т.ч. и единственото спорно обстоятелство – размера на претърпените неимуществени вреди.

Не било спорно, а и се установило категорично, че присъдените на лицето Р. суми са изплатени в цялост, поради което настъпило регресното му право по чл.500, ал.2 от КЗ.

Посочва обаче, че във връзка с доказателствените му искания за разпит на свидетели относно именно претърпените от В.Р. вреди, първоинстанционният съд допуснал процесуални нарушения. Посочва, че във връзка с невъзможност за призоваване на първоначално посоченият свидетел В.Р. е поискал алтернативно призоваване на друг свидетел – С. К.. Това искане било поддържано от него, като е поискал разпита му по делегация. Посочва, че с молба от 28.12.2023г. е поискал допускане до разпит и на 2 друго лице И. Р., като е поискал съда да извърши служебна справка относно нейния адрес. По тази му молба съдът въобще не се бил произнесъл. Счита, че неправилно съдът заличил като свидетел С. К.. С оглед изложеното и на основание чл.266, ал.3 от ГПК въззиваемото дружество моли въззивния съд да допусне до разпит в качеството на свидетели при режим на призоваване лицата С. А. К. с посочен адрес и И. С.а Р., без посочен адрес с искане за служебно събиране на информация относно адреса й, относно установяване на претърпените от В.Р. неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

По направените с отговора на въззивната жалба доказателствни искания въззивният състав се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на едни свидетел, несъбрани от първоинстанционният съд, поради допуснати процесуални нарушения.

В с.з., въззивницата М. Е. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. М. М., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуален представител по пълномощие юриск. К. Н., която оспорва въззивната жалба, поддържа изложеното в отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

3

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства чрез разпит на допуснатия от въззивния съд свидетел, както следва:

Свидетелката С. А. К. е майка на В.С.Р. и баба на С.И.И., починал в резултат на ПТП от 23.09.2018г. Отношенията между В.Р. и сина й били прекрасни. Двамата поддържали връзка постоянно. С. споделял с майка си всички проблеми в училище.

Освен като майка и син, двамата имали и приятелски отношения. С. бил на 12 години, когато майка му заминала на работа в чужбина. До този момент В.Р. гледала сина си.

След заминаването й, детето се отглеждало от баща му, който получил родителските права, но връзката между С. и майка му не била губена. Въпреки пречките, които баща му и бабата по бащина линия се опитвали да създават, С. не загубил връзка с майка си.

Когато В.Р. си идвала в Б. – всяко лято, синът й бил постоянно при нея. Когато били заедно се забавлявали, споделяли си, имали прекрасни отношения. Когато В.Р. работела в Г., С. всяко лято ходел при нея. Даже имол намерение да остане да учи там, но не могъл да се справи с езика и се върнал в Б.. За празниците не винаги майка му можела да се прибере в Б., но общувала със сина си по скайп. През всичкото време майката плащала издръжка, изпращала постоянно подаръци. Когато С. бил на 13 -14 години майка му се върнала за две години в Б. и детето постоянно ходело при нея. Все едно живеело с нея. Родителските права още били на баща му. След смъртта на С., на В. й било изключително тежко. В.Р. се сринала и към момента все още е срината психически и емоционално. Започнала да получава паник атаки и ги получава и към момента. Сега В.Р. е в А.. В. имала планове С., след като завърши училище, да отиде при нея да живее и да развиват собствен бизнес. Сега е напълно срината. Лятото на 2023г., когато В. била в Б. отишла, заедно с майка си, втория си съпруг и детето си при психолог, като го посетила няколко пъти. Съпругът й също продължил да ходи, за да разбере по какъв начин да може да помага на В. при нейното състояние. Паник атаките й се проявявали при различни случаи и в различно време, но най-вече, когато чуе сигнал на линейка, спирачки на кола. След инцидента със сина й, В.Р. се страхувала при пътуване, който страх продължавал и към момента. Преди инцидента тя нямала такива проблеми с психиката.

От родителите на момчето, което е пострадало при катастрофата и оцеляло, свидетелката разбрала, че М. не е видяла завоя и другото убито момче на име Ж. е дръпнало волана. Това не го е направил С.. М. е управлявала със 150 км/ч и е правила лайф - излъчвала е на живо в интернет. След катастрофата клипът веднага е бил свален 4 от интернет. Свидетелката не знае дали някое от лицата, пътуващи в автомобила, се е възпротивило на това М. да управлява автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К., като безпротиворечиви, логични и последователни, дадени от лице, незаинтересовано от изхода на спора и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Н.ят районен съд е бил сезиран с предявени от „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр. С. против М. Е. С. при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове, както следва: иск на застрахователя, за установяване регресната дължимост на платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ против лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, предявен като частичен в размер на 10000лв. от 139389,89лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.2, предл. първо от КЗ и акцесорен иск за установяване дължимостта на сумата от 323,72лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2022г. до 08.02.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД.