Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 784 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 758/2026
Вид
Определение № 784
Подписан
28.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Пазарджик, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500758 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от АС „Фронтекс Лигъл Сървисисс „ ЕИК 176272484, представлявано от адв. Г. В. , като процесуален представител на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „ АД ЕИК , със седалище и адрес на управление : гл. София, ул. „Околовръстен път „ № 260 , представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист – съвместно, против определение № 2032/30.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4882/2024 г. по описа на РС- Пазарджик , с което е допълнено определение № 1243/16.04.2025 г. по ч.гр.д. № 4882/2024 г. на ПРС в частта за разноските , като заявителят „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 е осъдено да заплати на адв. А. Д. на основание чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв сумата в размер от 1454,80 лв. с ДДС / 743,84 евро/ , представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство. С частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Предявява се възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че на по-ранен етап от процеса не са имали възможност на направят такова. Излагат се подробни доводи, че извършените от адвоката процесуални действия се явяват несъразмерни с присъденото адвокатско възнаграждение. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и присъденият размер на адвокатското възнаграждение е несправедлив и необоснован. Оспорват се изводите на съда относно приложимият ред за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за защита на длъжник в заповедно производство, като са развити подробни съображения в насока на това , че не е заплатено договорено адвокатско възнаграждение от страна на клиента, както и че е налице само защита по изготвяне на възражение. Иска се въззивният съд да отмени, атакуваното определение, като неправилно и 1 незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба чрез своят процесуален представител е подал отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на същата. Излага, че съдът е съобразил обемът и характера на свършената работа по ч.гр.д. и правилно и обосновано е определил възнаграждението съобразно претендирания от адвоката размер с ДДС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и изхожда от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№4882/2024 г. на РС Пазарджик е инициирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено от „Юробанк България „ АД, с ЕИК 000694749, срещу длъжника М. Б. Т. от гр. Пазарджик, за парични вземания по договор за потребителски кредит от 18.10.2017 г. Заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 165/28.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.01.2025 г. Издадената заповед е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, чрез пълномощник, в което е посочено, че не дължи изпълнение на заповедта. С приложена към възражението молба е претендирано да бъдат заплатени на адвоката на длъжника сторените в заповедното производство разноски в размер на 1454,80 лв. с ДДС на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв и договор за правна защита и съедствие с уговорено безплатно процесуално представителство.

С разпореждане № 1504/13.02.2026 г. заповедният съд е приел постъпилото възражение, като е указал на заявителя възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Заявителят не е предявил иска в указания му срок, поради което с определение № 1243/16.04.2025 г. РС Пазарджик е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение.

По молба на длъжника с правно основание чл. 248 ГПК, съдът с обжалваното в настоящото производство определение е допълнил определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнине, като е присъдил в полза на адвоката на ответника адвокатско възнаграждение в претендирания размер с ДДС. Преди да се произнесе, съдът е администрирал молбата по чл. 248 ГПК с разпореждане № 3838/25.04.2025 г. и е разпоредил копие от нея да се изпрати на заявителя за отговор в 1- седмичен срок. Такъв по делото не е постъпил.

При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно, правилно и законосъобразно. Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в 2 защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланково възражение. След инициирано производство по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв е присъдил претендираното адвокатско възнаграждение за осъществена защита на длъжника в заповедно производство, а именно 1454,80 лв. с ДДС / 743,84 евро / .

Възражението за прекомерност, на което се позовава жалбоподателят по чл. 78 ал.5 ГПК и от там извежда доводи и аргументи за ниската правна и фактическа сложност на делото – е следвало да бъде предявено своевременно, включително в хипотезата на възнаграждение, чиито размер се определя от съда по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

Предявяването на това възражение, представлява преклузивно процесуално действие. То трябва да бъде направено най- късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция пред съда , който се явява пръв по същество на спора или в срока за отговор/ съответно в производството по чл. 248 ГПК, както е в настоящия случай/. Ако страната не е направила възражение пред първоинстанционния съд преди постановяването на акта по разноските, правото й да иска намаляване поради прекомерност е погасено. Което значи, че въззивният съд не може да разгледа за първи път такова възражение, нито да намали размера на възнаграждението на това основание, тъй като пред него се проверява законосъобразността на вече постановения акт въз основа на материалите и своевременно направените искания в предходния етап.

В настоящия случай от данните по делото е видно, че жалбоподателят е получил препис от разпореждането в изпълнение на процедурата по чл. 248 ал.2 ГПК , но е пропуснал да подаде отговор и евентуално – да релевира възражението за прекомерност на претендирано от процесуалния представител на ответника в заповедното производство.

Такова възражение не може да бъде направено за първи път пред въззивния съд , поради което оплакванията на частният жалбоподател се явяват неоснователни и жалбата му следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното въззивният състав на съда намира, че в случая не са налице обстоятелства налагащи отмяна на атакуваното определение, тъй като същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд Пазарджик :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2032/30.06.2025 г. постановено по ч.гр.д.

№4882/2024 г. по описа на РС Пазарджик , с което е допълнено определение № 3

1243/16.04.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4