Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7514 от 17.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 60890/2022
Вид
Определение № 7514
Подписан
17.02.2024
В сила
17.02.2024
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7514 гр. София, 17.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110160890 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С разпореждане № 59162 от 13.05.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 25.05.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 26.06.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията 1

(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2023г., издадена по ч.гр. дело № 60890 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, с която е разпоредено Ц. Г. К., с ЕГН ********** да плати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК 202527341 сумата 986,85 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща главница, съгласно договор за кредит № 889687, сключен на 28.1.2021г., между "Аксес файнанс" ООД и Ц. Г. К., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 11.11.2016г., Приложение № 1 от 31.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.11.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 71,80 лева (седемдесет и един лева и 80 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 17.03.2021г. до 11.05.2021г., сумата 142,64 лева (сто четиридесет и два лева и 64 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.05.2021г. до 25.10.2022г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева 2

(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). , на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3