Определение № 3227 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3227 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502783 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от ЕАД Е. И., в качеството на пълномощник на Т. Д. Д., ЕГН **********, против определение №9521/23.07.2025 г., постановено по гр.д. №13061/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, III граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

От частния жалбоподател се излагат подробни съображения за неправилно определен размер на възнаграждението, като се позовава на съдебна практика. Претендира отмяна на съдебния акт, като се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Фератум България“ ЕООД, като се твърди неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С решение №2712/31.05.2025 г., постановено по гражданско дело №13061/2024 г. на Районен съд – Пловдив е уважен предявения от Д. срещу ответника установителен иск, като ответникът е осъден да заплати на ЕАД Е.

И. сумата 360 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., както и в полза на ПдРС 81 лв. разноски за производството.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от ЕАД Е.

И., като е претендирано присъждане на адвокатското възнаграждение в разумен и справедлив размер.

Ответникът е възразил срещу искането.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че не са налице основания да измени становището си, тъй като в решението е изложил мотиви относно разноските.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит.

Предявен е един иск. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна.

2

По делото са проведени две съдебни заседания, едното от които е поради непредставяне своевременно на документи от ответника, но пълномощникът на ищеца не се е явил в нито едно от тях. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска, посочена от ищеца, е 2025 лв. Сам по себе си размерът на иска не обуславя завишена фактическа и/или правна сложност. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 300 лв. е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Правилно е присъден и ДДС върху сумата от 60 лв.

Както е отбелязано и в цитираното от жалбоподателката определение №638/18.03.2024 г. по ч.т.д. №757/2023 г. на ВКС, I т.о., предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Всичко това е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на атакувания съдебен акт.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9521/23.07.2025 г., постановено 3 по гражданско дело №13061/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, III граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4