Решение № 61 от 05.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Златоград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100008 по описа за 2026 година

Предявен е иск от З. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ш. А.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.

С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул.

„А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

Ищцата, чрез своя процесуален представител - адв. Е. В. сочи, че на основание на давностно владение, е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 194 кв. м, стар номер 000162, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

Пълномощникът на ищцата сочи, че тя има горния имот от нейните родители, като от 1981 г. владее имота явно и необезпокоявано от никого.

Процесният имот винаги е бил обработваема нива, като ежегодно Д., а преди това и нейните родители засаждали и продължават да засаждат с различни селскостопански култури. Имотът никога не е бил отнеман от тях, има ясно очертани граници от съседните на него имоти.

При направена справка З. Д. установила, че процесния имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е бил неустановен собственик или безстопанствен, а още по- малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

1

З. Б. Д., чрез адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., че тя е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 194 кв. м, стар номер 000162, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Представителят на Община Н. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала. Преди време била провеждана процедура, при която имоти, които не били възстановени на собствениците са се предавали на Община Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Поради това обстоятелство общината била длъжна да състави и актове за общинска собственост.

В съдебно заседание на 15.04.2026 г. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба пълномощника на ищцата - адв. Е. В. сочи, че поради служебна ангажираност е обективно възпрепятстван да се яви в съдебно заседание. Въпреки това, моли да бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло исковата претенция, като посочва, че ще се ползват от направеното признание, като молят да бъде постановено решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Ответникът Община Н. не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно 2 съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищцата, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от ЗС по отношение О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че З. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ** е собственик, на основание давностно владение, считано от 1981 г., на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 194 кв. м, стар номер 000162, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с 3 идентификатори ***, ***, ***, ***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 4