Решение № 4173 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100502728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр.чл. 437, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на "Софийска вода"АД- длъжник по изп.дело №20228510402728, по описа на ЧСИ ***** при КЧСИ, срещу постановление за разноски от 10.11.2022 г., с което е оставил без уважение възражението на длъжника за отмяна постановлението за събиране или евентуално - за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, както и срещу постановление за разноски от 11.10.2022 г., съгласно което ЧСИ е приел за събиране такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ, разноски за налагане на запор, и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за образуване на делото, понеже е извършил пълно плащане на задължението си по изпълнителното дело още на 18..10.2022г.- веднага след получаването на поканата за доброволно изпълнение. Сочи, че единственото извършено процесуално действие в случая е депозиране на молба за образуване на делото. Моли възнаграждението за образуване на изпълнителното дело да бъде намалено до минималния, съгласно Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. Оспорва приетите за събиране разноски в размер на 24 лв., посочени от ЧСИ като разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, с доводи, че съдебният изпълнител не му е предоставил документ за тях, издаден по реда на ЗСч, каквото е изискването за това в Тарифата. По отношение на разноските за налагане на запор, в размер на 18 лв., спори да дължи същите, доколкото счита, че след като отбелязване 1 за наложен запор липсва във връчената му покана за доброволно изпълнение, то такъв не е бил наложен. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, моли да бъде намалена, без да се излагат конкретни доводи.

Взискателите по изпълнителното дело "К.М."ЕООД, ЕИК:**** и "Е.с.п."ЕООД, ЕИК:****, са изразили становище за частична недопустимост и неоснователност на жалбата.

Посочват, че длъжникът по изпълнителното дело е следвало да обжалва постановлението за разноските за такси по изпълнителното дело в двуседмичен срок, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение, което е пропуснал да направи, поради което правото му на жалба, в тази част, е преклудирано. По същество спорят, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишен в сравнение с този, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържат, че взискателите са извършили процесуални действия, които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., поради което разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания реално са извършени, респективно - се дължат. С тези доводи молят съда да остави жалбата без уважение. Претендират разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. П., поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че размерът на възнаграждението е съобразен с минимално определения такъв, съгласно чл. 36 ЗАдв, вр. НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство защита и съдействие. Излага твърдения, че, освен образуване на изпълнително производство, с договора за правна защита и съдействие на процесуалния представител на взискателите е било възложено и процесуално представителство и съдействие по изпълнителното дело, а в какво ще се изразява то, зависело от динамиката по изпълнителното дело и не било известно към момента на възлагането. Само по силата на сключения договор за правна защита и съдействие, приложими били разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възнаграждение било дължимо. Сочи, че процесуалният представител в този случай бил натоварен със задължение да следи изпълнителното дело, да подава молби, да сочи способи за принудително изпълнение при липса на доброволно такова, да получава документи и книжа, да извършва справки на място и по телефон. Намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. По размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ сочи, че следва да бъде определен въз основа на сбора на вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист, и възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителния процес. Във връзка с таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ сочи, че по делото се намира сметка, от която се установява същата. Във връзка с начислената такса за запор не излага мотиви. Моли съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди постановленията за разноски по делото.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

2

Изпълнително дело №20228510402728 е образувано по молба на взискателите "К.М."ЕООД, ЕИК:**** и "Е.с.п."ЕООД, ЕИК:****, чрез Адв. съдружие "Н. Б.", чрез адв.С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2021 г. по гр. д. №62732 от 2019г., по описа на СРС, 118 с-в, срещу длъжника "Софийска Вода" АД, ЕИК:130175000, за заплащане на сума в общ размер на 50 лв. - присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв, в полза на адв.Б.. Взискателите са се легитимирали като частни правоприемници на адв.Б.. по силата на представен договор за цесия от 01.12.2021 г. Претендирани са и сторени от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие по изпълнително дело, в общ размер на 240 лв., съобразно сключен договор за правна помощ от 10.10.2022 г. На ЧСИ са указани изпълнителни способи, които да се приложат, с оглед събиране на вземането, а именно: запор на движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недвижими имоти.

На 13.10.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски по изпълнителното дело, в размер на 248,91 лв. и на приетите за събиране такси по ТТРЗЧСИ, отново посочени като обща сума и без конкретизация, в размер на 131,87 лв. В поканата липсва отбелязване за наложен запор върху имуществото на длъжника.

На л.11 от изпълнителното дело се съдържа постановление за разноски, изх. № 59124/11.10.2022 г., за което няма данни да е връчвано на длъжника по делото.

От приложените в кориците на изпълнителното дело книжа не се установява да е налаган запор на собствени на длъжника движими вещи и дружествени дялове, независимо от обстоятелството, дали същият е бил вписан или не в поканата за доброволно изпълнение.

Длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да не бъде изцяло приемано за събиране или евентуално - намалено и съобразено с размера за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С възражението са оспорени като недължими и таксите по т. 31 ТТРЗЧСИ и таксата за наложен запор.

На 10.11.2022 г. с обжалваното Постановление за отказ от намаляване на разноски, изх.

№69196/10.11.2022 г., връчено на длъжника на 14.11.2022 г., съдебният изпълнител се е произнесъл само по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, като е отказал да го намали.

На 28.11.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила жалбата от длъжника "Софийска вода" АД срещу постановлението.

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Във връзка с доводите, в жалбата, свързани с оспорените такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ, разноски за налагане на запор и по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирани в покана за доброволно 3 изпълнение, съдът намира следното:

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 13.10.2022 г. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, предвидения в закона двуседмичен срок за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т. 31 и т. 26 ТТРЗЧСИ, съгласно чл.

436, ал. 1 ГПК, изтича на 27.10.2022 г. На 25.10.2022 г. в предвиденият срок, длъжникът е оспорил, както размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, така и таксите, начислени в производството.

Видно от съдържанието на обжалваното постановление от 10.11.2022 г., ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, но не е формирал мотиви или диспозитив относно размерите на таксата по т. 31 и т. 26 ТТРЗЧСИ, въпреки че подобно искане се съдържа в отправеното до съдебния изпълнител възражение.

Съдът приема, че ЧСИ е бил надлежно сезиран с искане за намаляване на таксите, приети за събиране в поканата за доброволно изпълнение, по което той не се е произнесъл.

Следователно длъжникът е възразил срещу определените за събиране в ПДИ разноски в това число тези за таксите по ТТРСЗЧСИ и ЧСИ дължи произнасяне по това възражение, което е било своевременно направено.

В същото време на контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, но не и мълчаливите такива. Предвид визирания пропуск, настоящият състав намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за упражняване на съдебен контрол относно законосъобразното определяне от съдебния изпълнител на таксата по т. 31 и т. 26 ТТРЗЧСИ.

Едва след постановяване от страна на ЧСИ на нарочен акт по възражението на "Софийска вода" АД за начислените такси по т. 26 и т. 31 ТТРЗЧСИ, при връщане на делото, за дружеството - длъжник е налице възможност да сезира съда с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Относно жалбата срещу разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, съдът намира следното Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението. Въпреки това, в съответствие с принципната забрана за злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК), предвидената санкция не може да се използва самоцелно като средство за неоснователно обогатяване, респективно за увреждане на правата и законните интереси на други лица.

В случая, от книжата по изпълнителното дело се установява, че изпълняемото вземане е за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв в полза на адвокат К. Б., с адрес на ул.****. Установява се, че същата е цедирала вземането си на двете дружества - кредитори, известни на съда и свързани помежду си, понеже са взискатели по множество изпълнителни дела, по силата на сключени договори за цесия с различни адвокати, упражняващи дейност 4 на същата ул.****. От книжата по изпълнителното и по настоящото дело личи, че въпросните дружества, в качеството на взискатели, от своя страна упълномощават адвокатски съдружия, отново свързани с адв.Б., адв.И. и адв.Д., имащи идентичен служебен адрес.

Наред с това, на съда са служебно известни множество частни производства, образувани пред СГС във връзка с много заведени изпълнителни дела срещу "Софийска вода"АД пред същия ЧСИ, с взискатели същите или свързаните с тях търговски дружества, които се легитимират като частни правоприемници на посочените адвокати, по повод близки по размер вземания за адвокатски възнаграждения. Съдът приема, че всички посочени свързани лица упражнят превратно предоставените им процесуални права, като образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник, за събиране на вземания в малък размер, по които претендират адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на делото, съгласно НМРАВ.