Решение № 3585 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3585 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100503849 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20790/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14410/2024 г., по описа на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от С. М. М., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. М. М., ЕГН **********, не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата в размер на 557,45 лв., представляваща начислена от ответника сума по партида с абонатен № 1005339764 за периода от 26.08.2022 г. до 27.10.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 413207/18.12.2024 г., подадена от ищцата в първоинстанционното производство С. М. М., ЕГН **********, чрез адв. С., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, като се е позовал в мотивите си на представената от ответника справка от Агенцията по вписванията. Намира, че същата не е достатъчно доказателство 1 за принадлежността на правото на собственост върху водоснабдения имот. На следващо място, посочва, че отправеното писмо до ответника от нейна страна, не представлява признание за наличие на облигационно правоотношение с водоснабдителното дружество. Твърди, че приетото в производството пред районния съд заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза също не е от естество да обоснове наличието на договорна обвързаност между страните, а свидетелства само за размера на сумите, които се претендират от ищцата. С оглед изложеното, отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира и сторените в производството пред първата инстанция, както и пред въззивния съд, съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000. С писмена молба от 23.04.2026 г., подадена чрез юрк. Михалева, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на 2 задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, настоящият въззивен състав намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:

Пред първата инстанция е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за недължимост на начислените от ответника суми поради липса на облигационна връзка между страните, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК, както и с оглед спецификите на доказването при отрицателните установителни искове, в тежест на ищцата е да установи наличието си на правен интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелството, че с ищцата в рамките на предявения с исковата молба период са се намирали във валидно възникнала облигационна връзка с предмет доставка на ВиК услуги.

Спорът и пред въззивната инстанция се концентрира в обстоятелството дали през процесния период страните по делото са били обвързани от валидно възникнало между тях облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.

Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т. 1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на 3 водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.).

Съгласно чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Софийска вода“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Оттук следва извод, че договорното отношение между страните се поражда от качеството на ищцата на собственик или ползвател с учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за който се предоставят ВиК услугите.

При съобразяване на посочените нормативни разпоредби, както и с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, настоящият въззивен състав намира, че ищцата С. М. М. е имала качеството „потребител на ВиК услуги“ през исковия период, доколкото е била титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, за който е открита партида с абонатен № 1005339764 при ответника. Този извод се налага от представената от водоснабдителното дружество поименна справка от Агенция по вписванията, според която ищцата е придобила 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** по силата на сключен договор за покупко-продажба на 16.12.2002 г. Съгласно вписаните в регистъра и отразени в справката данни, ищцата М. е придобила правото на собственост и върху другата 1/2 идеална част от имота след сключването на договор за покупко-продажба от 24.03.2005 г., по който тя е посочена като купувач, като не се установява извършването на последващи действия по разпореждане с правото на собственост върху недвижимия имот.

4

Както в първоинстанционното производство, така и с въззивната жалба, въззивницата излага становище за недоказаност на твърденията на ответника, че тя, в качеството си на собственик на водоснабдения имот, е потребител на ВиК услуги, респ., че страните са обвързани от облигационна връзка, доколкото представената по делото справка от Агенция по вписванията не е достатъчно доказателство за установяване на тези обстоятелства.

Във връзка с изричното оспорване, въведено от въззивницата, следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон. Според ал. 2 на посочената разпоредба имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 44, ал. 1 ПВп, в приложимата към 13.03.2024 г. редакция, писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията.

Според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определено лице; б) за определен недвижим имот; в) за определен период, указан от лицето, по молба на което се издава удостоверението. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата 13.08.2024 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищцата и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.

Отразените в справката факти не са оспорени от ищцата /твърдението, че е негодно, съответно недостатъчно само по себе си доказателство не е 5 равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че С. М. се е разпоредила с притежаваното от нея вещно право преди или в рамките на предявения с исковата молба период, както и че са налице други релевантни факти и обстоятелства, опровергаващи горепосоченото вписване в имотния регистър.

Доколкото в хода на производството се установи обстоятелството, че ищцата С. М. М. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, то се обосновава и извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ищцата като потребител на доставените от ответника услуги дължи заплащане на тяхната стойност.

Следва да се отбележи, че предвид изложеното и възприетата от настоящия съдебен състав доказателствена стойност на представената по делото справка от Агенцията по вписванията, посоченото в молба-заявление от 08.11.2023 г., подадена от ищцата до ответника (л. 28 от делото по описа на СРС), както и отбелязването в съдебносчетоводната експертиза, че партидата е открита на името на ищцата, макар и да не са от естество самостоятелно да обосноват извод за притежанието на правото на собственост върху процесния недвижим имот, не съдържат данни за обратното. В този смисъл, позоваването от първата инстанция на посочените доказателства не води до неправилност на правните изводи, както и до неправилност на първоинстанционното решение.