Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 09.05.2019, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 900/2018
Вид
Решение № 179
Подписан
09.05.2019
В сила
22.11.2019
Състав
ХРИСТО ВИТКОВ ПЪРВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 221 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 327 ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Червен бряг, 09.05.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Първанов при секретаря Павлина Плючарска , като разгледа докладваното от съдия Първанов гр. дело №900/2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба от „К.“ ЕООД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление – гр.ххх, представлявано от К.И.К.,, чрез пълномощник адв. П.К. против С.Б.М. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът предявил заявление по чл. 410 от ГПК против ответника като било образувано ч.гр.д.№685/2018г. по описа на РС Червен бряг.

Твърди се, че вземането по издадената заповед за изпълнение в хода на частно гр.дело №685/2018г. произтичало от обезщетение на работодателя, дължимо от работника в размер на три брутни работни заплати в общ размер на 1530 лева за срока на предизвестието по реда на чл. 221 ал. 2 от КТ.

Твърди се , че между Дружеството ищец и ответника е сключен постоянен трудов договор от 25.01.2018г., с утвърдено трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева.

На 26.03.2018г. със Заповед

№117/26.03.2018г. работникът е дисциплинарно уволнен на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ и поради тази причина работникът дължи на работодателят обезщетение в размер на 1530 лева за уговорения в безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестие.

Претендират се и направените деловодни разноски.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законоустановения месечен срок отговор от ответника е постъпил по делото с вх. №

5205/29.10.2018г., с който отговор заявяват, че искът е допустим, но не основателен, тъй като ответника е напуснал дружеството, поради не заплащане на уговорената заплата във валута в размер на 1600 евро месечно и не са заплатени в срока, докато е изпълнявал задълженията си по трудовия договор. За него е възникнало право да прекрати трудовият договор на осн. чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ – без предизвестие, поради което ИМ се явява неоснователна.

В съдебно заседание ищеца редовно призован, се представлява от адв. П.К.. Поддържа предявения иск.

Ответника редовно призован не се явява представлява се от адв. Н.Н. ***. Оспорва предявения иск.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Съдът, след повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д. №685/2018г., че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№3758/01.08.2018г.

„К.“ ЕООД, чрез адв. П.К. инициирало заповедно производство против С.Б.М. с ЕГН ********** за сумата от 1530.00 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева /лева – главница, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски общо в размер на 200.60 лв. /двеста лв и шестдесет ст. / лв., от които платена д.т. в размер на 30.60 ст и адвокатско възнаграждение в размер на

170.00 лева.

Била издадена заповед за изпълнение №434/01.08.2018г., с която РС Червен бряг разпоредил на С.Б.М. с ЕГН **********, адрес ***. да заплати на кредитора К.“ ЕООД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление – гр.ххх, представлявано от К.И.К.,, чрез пълномощник адв. П.К. сумата от 1530 лева за срока на предизвестието по реда на чл. 221 ал. 2 от КТ, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски общо в размер на 205.60 лв. /двеста лева и 60 ст./ лв.

Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение с вх.№3829/06.08.2018г. от длъжника С.Б.М., в което посочва, че не дължи изпълнение на вземането.

С разпореждане №890/13.08.2018г. на основание чл. 415 ал.1 от ГПК на заявителя „К.“ ЕООД с ЕИК ххх е оказано възможността да предяви иск за установяване на правото си, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съобщението до „К.“ ЕООД с ЕИК хххе получено на 14.08.2018г. С искова молба вх.№4442/13.09.2018г. е инициирано производството по гр.д.№ 900/2018г.

Безспорно по делото е и се установява от представените заверени копия и в оригинал на трудов договор № 323/25.01.2018г. и Заповед за прекратяване на трудов договор № 117/26.03.2018г; както и в заверени ксерокопия уведомително писмо.; плик за писмо – 2 броя , че между страните на 25.01.2018г. бил сключен трудов договор по силата на който дружеството се задължавало да заплаща на ответника трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева месечно, като предизвестието при прекратяване да е 3 месеца и минимум една година работа при изпълнение на това задължение и от двете страни. Със заповед № 117/26.03.2018г. трудовия договор е прекратен от работодателя поради дисциплинарно уволнение на ответника.

Заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила.

Спорно по делото е, дължи ли се или не обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и от кого.

Законодателя е предвидил, в чл.221, ал.2 от КТ, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Видно от представения трудов договор е, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, а срока за предизвестие при прекратяване на договора е три месечен. При възнаграждение от 510 лв. месечно, проста аритметична сметка показва, че задължението възлиза в размер на 1530 лв.

Откритото производство по оспорване на трудовия договор и заповедта от ответника не бе доказано и съдът кредитира изцяло тези доказателства.

Предвид гореизложеното предявената от „К.“ ЕООД искова молба като основателна и доказана в пълен размер следва да бъде уважена.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно деловодни разноски в размер на общо 531,20 лв. /петстотин тридесет и един лева и 20 ст.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.

124, ал. 1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че С.Б.М. с ЕГН **********, адрес *** дължи на „К.“ ЕООД с ЕИК ххх със седалище и адрес на управление – гр.ххх, представлявано от К.И.К., сумата от 1530.00 лв./хиляда петстотин и тридесет лева/лева – главница, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 434/01.08.2018г. по ч.гр.д. № 685/2018г. по описа на РС

Червен бряг.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Б.М. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ххх със седалище и адрес на управление – гр.ххх, представлявано от К.И.К., сумата от 531,20лв. /петстотин тридесет и един лева и 20 ст./ направени от него деловодни разноски в настоящето и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Плевенски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Край на формуляра