Решение № 18105 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18105 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря З.Л.П. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20211110163089 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.10.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Зорница Пешева

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 63089 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. В. К., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „.......“, бл. ......, против С. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „........, за установяване по отношение на ответницата, че Р. В. К. не дължи на С. И. Г. сумата от 255 лв., представляваща месечна издръжка от 21.03.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, както и сумата от 24 лв. – разноски по изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, поради извършено плащане и погасяване на вземането по давност, като основанията са алтернативно предявени, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него било образувано изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на ответницата месечна издръжка по 255 лв. от 21.03.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна такса и сумата от 24 лв. – разноски по изпълнителното дело. Твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че към 18.05.2020 г. задължението на длъжника възлиза на общо 300 лв. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като е изплатил същите на взискателя по изпълнителното дело и вземането е погасено по давност.

Излага твърдения, че след влизане на съдебното решение в сила заплатил на ответницата суми, както следва: на 16.04.2018 г. – сумата от 100 лв., през месец май 2018 г. – сумата от 500 паунда, през месец юли 2018 – сумата от 1 200 паунда, на 09.11.2018 г. – сумата от 230 лв. Дължимите суми за 2019 г. и за 2020 г. ищецът изпращал чрез куриер. Излага подробни съображения за изтекла погасителна давност в негова полза. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата С. И. Г. особен представител, с който исковата претенция се оспорва като частично недопустима и неоснователна. Не се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, като не се оспорва и правния му интерес от предявяване на иска за сумата от 255 лв. Оспорва допустимостта на предявения иск за сумата от 360 лв. твърди, че сумите, които представляват разноски по изпълнението, начислени на ищеца, не са част от изпълняемото право, чиито предметни предели са установени с изпълнителния лист. Сочи, че редът за защита на ищеца е по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Оспорва претенцията за установяване недължимост на сумата от 255 лв. като неоснователна. Позовава се на 2 прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

В съдебно заседание назначения на ответника особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По отношение на предявената искова претенция за установяване спрямо ответницата, че ищецът не дължи сумата от 36 лв., представляваща платена държавна такса, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, съдът намира исковата претенция за недопустима, по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.04.2019 г. в полза на ответницата е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, по силата на който ищецът е осъден да заплаща издръжка за всяко от децата си чрез тяхната майка от датата на влизане в сила на решението за развод до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С така издадения изпълнителен лист ищецът в настоящото производство не е бил осъден да заплати държавна такса, а дори срещу него да е бил издаден изпълнителен лист, то същият може да бъде издаден в полза на СРС, а не в полза на ответницата. В случай че държавна такса по делото не е била платена, то изпълнителен лист се издава служебно в полза на съда. Ето защо съдът намира, че производството в посочената част следва да бъде прекратено, поради липса на активна процесуална легитимация у ответницата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от покана за доброволно изпълнение се установява, че срещу ищеца е било образувано изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, с взискател ответницата, за заплащане на месечна издръжка в размер на 255 лв. от 21.03.2018 г до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и сумата от 24 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата от 36 лв. – такса по чл. 53 от Тарифата по ГПК, а също и сумата от 300 лв. – разноски.

От представените разписки за извършени плащания се установява, че ищецът е заплащал дължимата месечна издръжка в размер от 255 лв. на следните дати: 07.05.2019 г., 07.06.2019 г., 09.07.2019 г. От представената справка от „Еконт“ за предоставени куриерски и пощенски услуги се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 13.12.2019 г. на ищеца са били предоставени посочените услуги, като ищецът е изплатил суми за издръжка, както следва: на 16.04.2018 г. - сумата от 100 лв., на 14.05.2018 г. - сумата от 200 лв., на 09.11.2018 г. - сумата от 230 лв., на 31.01.2019 г. - сумата от 230 лв., на 01.03.2019 г. - сумата от 230 лв., 3 на 04.06.2019 г. - сумата от 230 лв., на 07.05.2019 г. - сумата от 255 лв. и на 09.07.2019 г. сумата от 255 лв.

От представените два броя разписки се установява, че чрез „.....“ ЕАД ищецът е изпратил пощенски записи за платена издръжка в размер от по 255 лв. за месеците август и септември 2019 г. От представения заверен препис от известие за доставяне се установява, че ищецът е платил издръжка за месец октомври.

От представеното платежно нареждане от 21.09.2020 г. се установява, че ищецът е платил по образуваното изпълнително дело сумата от 360 лв. Видно от вносна бележка от 03.09.2018 г. ищецът е платил сумата от 183,60 лв., представляваща държавна такса по гр.д.

№ 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав.

Като доказателства по делото са представени 10 броя вносни бележки за извършени плащания от ищеца по сметката на ответницата на суми, както следва: на 05.11.2020 г. сумата от 3 061,12 лв. – издръжка за 2020 г., на 05.01.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец януари 2021 г., на 01.02.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за деца, на 09.03.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец март 2021 г., на 01.04.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец април 2021 г., на 27.04.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец май 2021 г., на 03.06.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец юни 2021 г., на 05.07.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец юли 2021 г., на 06.08.2021 г. сумата от 256 лв. и на 03.09.2021 г. сумата от 256 лв. – издръжка за месец септември 2021 г. Представеният нечетлив препис от документ не следва да бъде кредитиран по делото.

От приложения заверен препис от изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ се установява, че същото е образувано на 07.05.2020 г. по повод молба от С. И. Г. с приложен изпълнителен лист от 08.04.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 368558 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, по силата на което ищецът е осъден да заплаща на децата си Благовест Р.ов К. и Велизар Р.ов К., чрез тяхната майка С. И.

К.а, издръжка до десето число всеки месец в размер от по 127,50 лв. месечно за всяко едно дете, считано от датата на влизане в сила на решението за развод до настъпване на законни основания за изменение и прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С разпореждане от 14.05.2020 г. на ДСИ е разпоредено до длъжника да се изпрати призовка за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 05.06.2020 г. От поставените печати на гърба на изпълнителния лист се установява, че ДСИ е събрал суми по образуваното изпълнително дело, както следва: на 27.10.2020 г. – сумите от 229,23 лв. и 130,27 лв., първата от които е преведена по сметка на взискателя, на 05.01.2021 г. – сумата от 82,11 лв., преведена по сметка на взискателя и на 25.07.2021 г. – сумата от 170 лв., преведена по сметка на взискателя. По делото са били изискани справки от ДСИ. С разпореждане от 11.08.2020 г. на ДСИ е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение. На 25.08.2020 г. по делото е била подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и в други банки. На 21.09.2020 г. по делото е постъпила молба от длъжника с изявление, че не му е предоставена банкова сметка от взискателя за заплащане на дължимата издръжка за децата. На 24.09.2020 г. длъжникът е 4 превел по изпълнителното дело сумата от 152,11 лв. С молба от 14.10.2020 г. взискателят е посочил сметка, а на 30.11.2020 г. е направил искане за назначаване на вещо лице, което да изчисли дължимите от длъжника суми за издръжка и лихви. От изготвеното заключение на вещото лице по назначената от ДСИ съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 14.12.2020 г. задължението на длъжника възлиза на 5 200,86 лв., от които: 1. сумата от 4 594,58 лв. за взискателя, от която: сумата от 3 800 лв. главница за минало време, сумата от 723,81 лв. – лихва и сумата от 70,77 лв. – разноски, 2. сумата от 536,28 лв. – за СРС, и 3. сумата от 70 лв. – хонорар за вещото лице. На 06.01.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника във връзка с платените суми. На 23.07.2021 г. и на 26.07.2021 г. по сметка на ДСИ са постъпили две плащания, всяко в размер от по 170 лв. От длъжника са били извършени и други плащания след предявяване на иска, но същите съдът намира за неотносими към предмета на спора.

От разпита на свидетелката Й. се установява, че познава ищеца и знае, че същият плаща издръжка за двете си деца, като ищецът е плащал издръжка за децата си преди развода, а след развода е продължил да плаща чрез ....., Еконт и на ръка, тъй като бившата му съпруга не му е предоставила сметка, по която да плаща издръжката. Установява, че е присъствала през месец април и месец ноември 2018 г., когато ищецът е дал пари на С. на ръка. Първият път сумата е била 100 лв., а вторият – сумата 230 лв. Сочи, че от 2020 г. живее с ищеца на семейни начала, като след 2020 г. е извършвала преводи, когато ищецът е бил извън страната. Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част, като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.

От разпита на свидетеля Георгиев се установява, че познава ищеца, а С. е виждал веднъж на летището през месец юли 2018 г., когато й е предал сумата от 1 200 паунда за децата, която е била изпратена от ищеца, с когото свидетелят работел в Англия. Свидетелят установява, че знае, че ищецът е изпращал пари за децата си. Съдът възприема показанията на свидетеля като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.