Решение № 7779 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7779 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100503449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Решение № 20407 от 12.11.2024 г., постановено по гр. д. № 70740/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 180и състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Д. Г. Д. искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди, че първата инстанция неправилно и необсновано приела, че не е налице валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на цесионер и ответника по повод Договор за стоков кредит № 885793 от 10.10.2022 г. Поддържа се, че СРС погрешно е приел, че разминаването между размера на вземането, посочено в договорът за цесия, и това, претендирано по делото, е основание да се отхвърли искът, тъй като било напълно естествено размерът на дължимите суми да е различен към датата на договора за цесия и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемата страна не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията за това са следните:

Първата инстанция е била сезирана с искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С процесното решение първата инстанция е отхвърлила предявените искове от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ответника за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 616.91 лв. – главница по Договор за стоков кредит № 885793 от 10.10.2022 г.,ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 244.40 лв. договорна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 09.08.2023 г. и 80.33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.11.2022 г. до 09.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 54458/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав За да постанови процесното решение СРС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява между ответника и цедента да е сключен Договор за стоков кредит № 885793 от 10.10.2022 г., а освен това не се доказало по категоричен начин и че на ищцовото дружество в действителност са били цедирани процесните вземания, защото било налице разминаването между размера на вземането, посочено в договорът за цесия, и това претендирано по делото.

Основният спорен момент по делото пред първата инстанция е бил дали в действително е бил сключен между цедента и ответника процесния Договор за стоков кредит № 885793 от 10.10.2022 г. Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между цедента и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР - "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 ЗПУФР на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 ТЗ, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. От 2 разпоредбите на чл. 13 ЗЕДЕУУ следва, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен електронен подпис, усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, като правната сила на електронния подпис е като този, който е поставен саморъчно. От събраните по делото доказателства / информация изискана от „Евротръст технолъджис“ АД по реда на чл.192 ГПК/ се установява, че към датата на сключването на процесния договор ответникът е имал регистрация в приложението „Евротръст“. От назначената и приета по делото допълнителна ССчЕ се установява, че по кредитна сметка № 29393834 в банка „ДСК“ ЕАД с титуляр ответника Д. Г. Д. на 10.10.2022г, след подписване на Договора за стоков кредит № 885793/10.10.2022г. , е усвоена сумата по стоковия кредит и с автоматични операции директно са заверени сметките на търговеца „Технополис България“ ЕАД със сумата на закупена стока в размер на 1 425,00 лева, както и сметката на „Групама Животозастраховане“ ЕАД със сумата на застрахователната премия в размер на 191,91 лева.

Тези суми напълно съответстват на параметрите на процесния договор за кредит, така както са посочени в искане за отпускане на стоков кредит № 885793, СЕФ към договора, декларацията за предоставена преддоговорна информация и погасителния план към договор.

С оглед на посочената в допълнителната ССчЕ информация, която първата инстанция не е обсъдила, настоящия състав намира, че макар и по делото да не събрани доказателства които пряко да установяват, че ответника е подписал процесния договор, то следва да се приеме че между цедента и ответника е бил сключен договор за стоков кредит. Това е така, защото сумата по договора за стоков кредит е преминала през сметката на ответника в банка „ ДСК“ ЕАД и е била преведена автоматично на „Технополис България“ ЕАД и „Групама Животозастраховане“ ЕАД, точно както е уговорено чл.2 и 3 от договора. В обобщение от събраните по делото косвени доказателства- наличието на валиден КЕП на ответника в приложението „Евротръст“ и съответствието между сумата посочена в договора за стоков кредит и усвоената по сметка на ответника сума и впоследствие преведена на търговеца и застрахователя сума, се установява, че между цедента банка „ ДСК“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за стоков кредит № 885793.

На следващо място първата инстанция е отхвърлила иска и защото не се доказало по категоричен начин, че на ищцовото дружество в действителност са били цедирани процесните вземания, защото било налице разминаването между размера на вземането, посочено в договорът за цесия, и това претендирано по делото. Съдът не споделя тези изводи на първата инстанция по следните съображения: В теорията и практиката няма спор, че цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.

Цесията е каузален, неформален и консесуален договор, който може да има да има за предмет вземания и други права, които имат имуществен характер- арг. от чл.99,ал.1,ал.2 и 3, чл.100,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Вземанията могат да бъдат парични и непарични, като е без значение юридическият факт породил вземането. Цесията поражда действие ако вземането е нидивидуализирано. Правата трябва да бъдат действителни, а самото вземане трябва да бъде определно или определяемо. Могат да се цедират неизискуеми, условни и срочни права.

Предмет на цесията могат да бъдат всякакви прехвърлими права стига законът, договорът 3 или естеството на вземането не допускат това- арг. от чл.99,ал.1 от ЗЗД. Договорът поражда своето действие между страните от датата на постигане на съгласие по отношение на необходимото съдържание на договора- правото, което ще бъде предмет на цесията и цената на която същото ще бъде купено, ако цесията е възмездна. Цесията поражда действия спрямо длъжникът и третите лица от деня, когато прехвърлянето на вземането бъде съобщено на длъжника от цедентът- арг. от чл.99,ал.4 ЗЗД. По делото е представен договор за цесия от 28.03.2023 г., в който размерът на вземанията/ главница и лихви/ на банка „ ДСК“ ЕАД спрямо ответника възлиза на 1876,59 лева, който размер действително е по- малък от претендираните по настоящото дело. Това обстоятелство обаче не води до извод, че договора за цесия не е произвел своето правно действие, тъй като съгласно чл.99,ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, като след прехвърлянето на вземането продължават да се начисляват лихви, което обяснява защо има разлика между размера на вземанията, които са предмет на договора на цесия и размера на вземанията към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В обобщение съдът намира, че е налице идентитет между вземанията, което са били предмет на договора за цесия и вземанията, които претендира цесионера в настоящото производството, като цесията е породила действие спрямо длъжника от датата на връчване на препис от исковата молба, предвид липсата на други доказателства за редовно уведомяване на длъжника за нея/ в константната практика на ВКС се приема, че ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и цесията поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД- Р. № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Р. № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о., Определение № 90 от 19.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1452/2014 г., II т. о., ТК и множество други/.

По така предявените искове в тежест на ищеца е била да докаже наличието на валидно сключен договор за стоков кредит, доставяне на стоките на ответника, размера на вземанията си, както и наличието на валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяването на длъжника за него.

В тежест на ответника е било да установи изпълнението на задълженията си по договора.

Първият спорен по делото въпрос е възникнало ли е задължение за ответника по договора, доколкото съгласно чл.27, ал.2 от ЗПК при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. В нарушение на изискванията на чл.146 от ГПК първата инстанция не е съставила пълен доклад по делото, не е указала на ищеца, че е в негова тежест да докаже доставяне на стоките на ответника и не му е указала не се сочи доказателства за това обстоятелство. При изготвяне на непълен доклад не настъпва процесуалната преклузия по чл.146,ал.3 ГПК и страните могат да представят доказателства 4 и след първото открито съдебно заседание по делото / в този смисъл е и константната практика на ВКС- напр. Решение № 21 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2015 г., I г. о., ГК/. Пред първата инстанция е била представена фактура от 10.10.2022 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, в която са посочени стоките предмет на договора за стоков кредит /LCD TV TELEFUNKEN на стойност 565.83 лева и сушилня ВЕКО на стойност 621, 67 лева/, стойността на поръчката- 1425 лева и името на получателя- ответника Д. Д..