Решение № 571 от 15.07.2022, Районен съд - Сливен

Съд: Районен съд - Сливен
Дело: Гражданско дело 4819/2021
Вид: Решение № 571
Подписан: 15.07.2022
Състав: Светозар Димов Светиев

Цитирани разпоредби

чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Сливен, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20212230104819 по описа за 2021 година

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор за потребителски кредит, като е преустановил плащанията. Сочат се задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3300/2021г. на СлРС и се иска установяване на тяхната дължимост.

Претендират се разноските по делото.

Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на исковете.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска уважаване на исковете.

Ответникът в хода на процеса е открит и призован, като същият се е явил в съдебно заседание на 07.06.2022г., а впоследствие се е дезинтересирал от процеса.

Поради откриването на ответника и неговото явяване в съдебно заседание на 07.06.2022г., съдът с протоколно определение от 27.06.2022г. е освободил адв.Д.Х. като особен представител на ответника.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2019г. в гр.Пловдив между ответника К.К. и ищцовото дружество е сключен договор за потребителски паричен кредит. Уговорено е погасяване на задължението от длъжника за срок от 60 месеца. Считано от 20.04.2020г. ответникът преустановил плащанията на вноските по кредита.

Със заповед №1413/29.07.2021г. по ч.г.д.№3300/2021г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както следва:

-сумата 3865,75 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CARU-17017653/17.05.2019 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2021 година до окончателното й изплащане; сумата 1909,75 лева /хиляда деветстотин и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2020 година до 20.05.2024 година. сумата 422,62 лева /четиристотин двадесет и два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2020 година до 16.06.2021 година; сумата 173,96 лева /сто седемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество, съответстват на действителния размер и се дължат. Годишния процент на разходите е 24,52 % и е в рамките на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.

С оглед освобождаването на особения представител от участие в процеса, съдът не следва да обсъжда подадения от него отговор на исковата молба, тъй като липсва изразено волеизявление на ответника дали поддържа извършените от адвоката действия.

Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито се твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните суми. Не са налице неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит, нито е налице недействителност на клаузата за възнаградителна лихва. Годишния процент на разходите е 24,52 и е в рамките на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ч.г.д.№3300/2021г. на СлРС, а именно:

Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1031,02 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че К.М.К. с ЕГН-********** от гр.************************ ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение№1413/29.07.2021г. по ч.г.д.№3300/2021г. на СлРС, а именно:

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН-********** от гр.************************ ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата 1031,02 лева /хиляда тридесет и един лева и две стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4