Решение № 2396 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110200141 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Е., ЕГН **********, чрез адв.А. С., против Наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-079/07.06.2021 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, в частност некоректно подбрана правна квалификация на деянието, недоказаност на твърденията за извършване на търговска дейност, както и на авторството на деянието, в това число и липсата на доказателства за качеството „търговец“, вменено на въззивника. Сочи се, че жалбоподателят Е. е работила със сключен трудов договор с „==========“ ЕООД, като продавач - консултант на щанд за палачинки и сладолед, находящ се в парк „З.“, гр. София, поради което и 1 извършваната от нея трудова дейност не следвало да се счита за търговска.

Осъществяваната търговия на открито не се извършвала от името на жалбоподателя като физическо лице, а в качеството й на работник в търговското дружество, което стопанисвало обекта. Това обстоятелство се потвърждавало и от издадения касов бон от фискалното устройство, работещо в търговския обект.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното НП, като се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, по съображенията, изложени в жалбата, инициирала производството. Претендират се сторените в производството разноски, за които се представя списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М.Т., с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.

Акцентира върху доказаност на вината на жалбоподателя за реализираното от нея нарушение. Моли за потвърждаване на санкционния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

„==========” ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК ХХХХХХХХХХХХ. В предмета му на дейност била включена и покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина. Основно търговецът се занимавал с търговия, свързана с продажби на сладолед, палачинки, безалкохолни 2 напитки и други. За нуждите на търговската си дейност дружеството ползвало павилион, представляващ метална конструкция със стъклени витрини и гише, който бил разположен на централната алея в парка „З.“, общ. ..., гр. София.

Конструкцията заемала площ от около 5 кв.м. Покупко - продажбата на стоки от обекта била възложена за извършване на жалбоподателя С. Д. Е., с ЕГН **********, която за периода 15.09.2020 г. - 13.08.2021 г. включително, била назначена на длъжност „продавач - консултант“ в предприятието на „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД. В павилиона било монтирано и използвано фискално устройство, регистрирано в Национална агенция по приходите.

На 28.02.2021 г., свидетелят Г. Г. С., на длъжност „старши инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община и колегата й – Р.И.Б., участвали в проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по - конкретно спазването на изискването да се извършва търговия на открито само след снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени общинска собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите контролни функции същите посетили парк „З.“, находящ се в район „...“, в гр. София.

Около 12:10 часа на 28.02.2021 г., преминавайки по централната алея в парк „З.“, проверяващите забелязали жалбоподателката Е., която се намирала в павилиона, ползван на „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД, откъдето предлагала за продажба сладолед, палачинки и безалкохолни напитки. Реализираните продажби тя отразявала и чрез фискалното устройство, монтирано на обекта.

Пристъпвайки към изпълнение на контролните си функции, административните органи изискали от Е. разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на терен - публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район „...“, като въззивникът не представила изисканите книжа, тъй като не разполагала с такива. Макар да наблюдавали непосредствено извършена сделка по покупко- продажба на стоки, при която Е. получила парична суми, контролните органи не обърнали внимание дали жалбоподателката борави с фискалния апарат, в който да регистрира постъпленията, не извършили контролна покупка, нито изискали пояснение, дали същата извършва търговията в лично качество или се намира в трудовоправни отношения с трето лице - търговец.

3

При така установените факти свид. С. преценила, че е извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04-079/28.02.2021 г. срещу С. Д.

Е., за това че „на 28.02.2021 г., около 12:10 часа, в гр. София, район „...“, парк “З.“ – централна алея, лицето С. Д. Е. извършва търговия на открито, като продава сладолед, палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други, от съоръжение - метална конструкция, заемаща около 5 кв.м. площ - публична общинска собственост - паркова алея. Търговската дейност се извършва без разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост, издадено от Кмета на район „...“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Р.И.Б. и предявен на нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-079/07.06.2021 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-092027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Г. Г. С..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

4

От показанията на св. Г. Г. С. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Г. С. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Визираните свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието. Актосъставителят е категоричен, че макар да е наблюдавала размяна на стока срещу покупна цена, самите проверяващи не са извършили контролна покупка, не са изяснявали и установили дали и как продажбите на предлаганите артикули от въззивника са регистрирани, в частност дали е ползвала за целта касов апарат или е издавала бележки от кочан, респективно за чия сметка и в чия полза е била реализирана дейността. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от приетия по делото по делото договор от „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД, а така и от представените от ТД на НАП - офис Варна удостоверения, видно от които С. Д. е била лице, наето по трудово правоотношение към дружеството за периода месец септември 2020 г. - месец август 2021 г., на длъжност „продавач - консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно в ползвания от неговия работодател павилион за продажба на сладолед и палачинки - дейност, с която изключително се е занимало юридическото лице - търговец „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД.

Изложеното в писмените справки е потвърдено не само от приложените по делото копия на трудов договор и длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от ТД на НАП - Варна регистър на трудовите договори по името на жалбоподателя.

Впечатление прави изявлението на свид. С., която предлага описание на 5 конструкцията, посредством която е била извършвана търговската дейност, предлагайки сведения за наблюдавани гише, врата и покрив - конструкция очевидно спадаща към хипотезата на търговска дейност, чиито правила са регламентирани в чл.4 - 18 от НРУИТДТСО, а не в чл.23 от същата.

От удостоверението от ТД на НАП - офис ......... се установява, че дружество „ХХХХХХХХХХ“ ЕООД има регистрирано фискално устройство на адрес в гр.София, район „...“, парк „З.“.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото обратна разписка от пощенски куриер, с отметната в нея причина за невръчване на санкционния акт бележка - "пратката не е потърсена от получателя", доколкото последната не може да бъде свързана с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаната лаконична констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за