Решение № 184 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Х.С. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110206961 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-028129 от 06.01.2023 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на В. П. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1, от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 25.12.2022 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на 1 административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 13:10 часа, в гр. София, по бул. Янко Сакъзов, управлява лек автомобил Ланчия Муза с рег. № СО 4013 СР, с посока на движение от Паметник Васил Левски към бул. Христо и Евлоги Георгиеви, и непосредствено след кръстовището с ул. Кракра, пред номер 24-26, при извършена проверка е било констатирано, че водачът управлява автомобила след като СУМПС му е било отнето по административен ред – нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля И.И. (л. 45 от делото), както и от писмените доказателства на л. 16-23 от делото, се установява, че на процесните време и място жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил и при извършената проверка е било установено, че същата няма СУМПС, тъй като то й е било отнето преди това – на 09.02.2021 г. (спр. л. 22 от делото). Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателката е управлявала МПС, след като й е било отнето СУМПС по административен ред, като по този начин е извършила нарушение на чл. 150А, ал. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк 2 умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието (тъй като жалбоподателката е формирала представи в съзнанието си, че СУМПС й е било отнето – тя го е предала добороволно и респ. не го е носела със себе си по време на шофирането) и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил глоба, като същата е била определена в максимален размер. Съдът намира, че така наложеното наказание е напълно съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Видно от приложената по делото справка за нарушения на ЗДвП, около процесния период деецът неколкократно е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП и това не е оказало, каквото и да било въздействие върху него като същият продължава упорито да нарушава правилата за движение по пътищата, а освен това при проверката са били установени и данни за извършено престъпление (шофиране на автомобила след употреба на наркотични вещества), което допълнително повишава степента на обществена опасност на деянието и на дееца. При това положение всяко наказание, различно от максималното предвидено в закона не би могло да постигне целите на наказанието и би създало усещане за безнаказаност у нарушителя. Поради това алтернативното искане за намаляване на наказанието следва да се остави без уважение.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (изхождайки от високата степен на обществена опасност на деянието и найвече тази на дееца), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-028129 от 06.01.2023 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на В. П. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, вр. чл. 177, ал. 1, т. 1, от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4