Решение № 158 от 09.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ем. М. Р. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за възобновяване № 20221000600228 по описа за 2022 година

Производството е по гл.33 от НПК.

Образувано е по искане на осъдената К. В. С. за възобновяване на наказателното дело по НОХД№ 184/2019г. на РС - Дупница и ВНОХД №473/2020г. на КОС.

В съдебно заседание пред САС осъдената моли делото да бъде възобновено.

Нейният защитник пледира за възобновяване на делото на посочените в искането основания.

Представителят на САП пледира атакуваната присъда да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна.

САС като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искането се атакува влязлата в сила присъда на РС – Дупница на основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл. 348 ал. т.1,2 и 3 от НПК.

В настоящото производство, което по съществото си не е редовно инстанционно, а съставлява извънреден способ за контрол и евентуална отмяна на инстанционните актове САС не дължи пълната им служебна проверка, а отговор на конкретните доводи в искането, които поставят и правната рамка на настоящото квазикасационно производство. При тази проверка не се извършва и контрол за обоснованост на фактическите изводи на 1 инстанционните съдилища, а само за спазване на процесуаните правила при извършване на доказателствения анализ.

В тази рамка на проверката настоящия състав приема следното:

С присъда № 49 от 22.06.2020 год. постановена от Районен съд Дупница по НОХД № 184/2019 год. състав на Районен съд гр. Дупница е признал подсъдимата К. В. С. ЗА ВИНОВНА в това, че на 15.04.2018 година преди обяд, в гр. ***, на ул. *** пред дом № 48 се е заканила с убийство на ближни на Г. И. С. (на детето й), като е заявила на Г. И. С..:

„Както баща ти отрови кучето ми, така аз ще отровя детето ви и ще го гледате на некролог“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца. На основание чл. 66, ал.

1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

Със същата присъда ДРС ОСЪДИЛ подсъдимата К. В. С. да заплати направените по ДП разноски за изготвяне на експертизи в размер на 477.86 лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет ишест стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, по сметка на Районен съд-Дупница разноски в размер на 40.00 (четиридесет) лева, както и да заплати деловодни разноски на Г. С. в размер на 300.00 (триста) лева.

Присъдата е обжалвана и от защитата и от частното обвинение и със свое решение № 34 от 08.10.2021 год. по ВНОХД № 473/2020 год. КОС и на основание чл. 337 ал.2 т.1 ,т 1 във вр. с чл. 334 т.З от НПК е изменил постановената присъда на ДРС, като е УВЕЛИЧИЛ наложеното наказание л.с. от 3 МЕСЕЦА НА 6 МЕСЕЦА и е увеличил размера на присъдените на Г. И. С. разноски от 300 на 1100 лв., като е ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата и част. Със същото решение КОС е ОСЪДИЛ К.С. да заплати на Г. С. сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

Присъдата не е проверена по касационен ред.

Упълномощеният защитник на подсъдимата адвокат Р. подава пред САС настоящото искане за възобновяване на наказателното дело, което съдържа доводи със следното съдържание:

Считам, че са налице предпоставките по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, тъй като при постановяване на присъдата и въззивното решение са допуснати нарушения на закона; съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия и наложеното наказание е явно несправедливо.

На първо място считаме, че е налице нарушение на закона, тъй като същия е приложен неправилно и подсъдимата К.С. е призната за виновна по повдигнатото и обвинение, без да има надлежно събрани категорични доказателства за това.

Присъдата и решението на КнОС са неправилни, тъй като и двете съдилища са извършили неправилна оценка на събраните доказателства, които според нас убедително сочат на това, че К.С. не е извършила престъплението, за което и е повдигнато и 2 поддържано от прокуратурата обвинение. Неправилно КнОС дава вяра на показанията на свидетелите, близки роднини и живеещи с частната обвинителка, като отново неправилно приема, че те са добросъвестни и нямали интерес от изопачаване на истината, за разлика от свидетелите на подсъдимата, което всъщност не е така — безспорно са установени по делото дългогодишните влошени взаимоотношения между двете съседски семейства и именно това е мотивът за инсценировката и подаването на сигнал на тел. 112, първо от т.нар. пострадала Г. С., а после и от Ц. И. - мъжът с който живее на съпружески начала.

Необосновано КнОС приема, че обвинението се доказвало и от показанията на св. Г. и К..

Св. Г. е полицейски служител, който е посетил скоро след подаването на сигнала на тел. 112 семейството на Г. С. и семейството на К.С.. Следва да се отбележи, че той не е свидетел на така твърдяната закана с убийство, а е присъствал на последваща свада между частната обвинителка и подсъдимата, която отново е била провокирана от частната обвинителка.

Пред него и двете жени са подържали собствените си тези за това, какво се е случило, и не може да се приеме, че едва ли не подсъдимата си е била признала, че се е заканила на частната обвинителка, а от мотивите на КнОС може да се остане с такова впечатление, макар и да не е изрично записано така.

Свидетелката К., чиито показания са обсъдени макар и лаконично от КнОС, също не дава категорични сведения, че демонстрираното от частната обвинителка нервно напрежение при посещението и при К. се дължи именно на така заявения от нея инцидент. Очевидно е, че Г.

С. е позната на свидетелката д-р К. в качеството и на специалист-психиатър, т.е. ясно е, че вероятно е имала подобни проблеми и преди това, които съвсем закономерно не бяха обсъждани от страна на д-р К. поради наличието на лекарска тайна. Но е факт, че поставената и набързо диагноза „посттравматично разстройство „ не е налице. Тази диагноза беше оборена и опровергана съвсем ясно и категорично чрез приетата и неоспорена съдебно-психиатрична експертиза на частната обвинителка , изготвена от д-р П. и Е. В..

Просто на този етап, ден след някакъв инцидент, какъвто и да е бил той, не може да се постави такава диагноза, тъй като се изисква да минат поне един до шест месеца за такова диагностициране. Това обстоятелство , в съвкупност с обстоятелството, че очевидно Г. С. е била стара пациентка на д-р К. ни дават основание да поставим под съмнение свидетелските и показания по случая, считайки, че тя е предубедена и съпричастна към тезата на частния обвинител и преекспонира собствените си впечатления от срещата с Г. С.. По скоро показанията и наподобяваха даването на заключение на вещо лице по с.м. експертиза, каквато роля в случая тя не изпълняваше.

И Районен съд Дупница и по-късно Окръжен съд Кюстендил приемат за установена една спорна фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Както сме заявявали в жалбата си пред КнОС съдът се позовава едва ли не на интуицията си и на житейската логика. Наистина съдът е длъжен да постъпва в унисон с вътрешното си убеждение, но то трябва да се подкрепя и от събраните доказателства.

Както отбелязах по-горе, налице са две групи, противоречащи гласни доказателства.

3 помежду си

Единственото, което е установено безспорно е обстоятелството, че между частния обвинител Г. С. и нейното семейство от една страна, и подсъдимата К.С. от друга, тлее дългогодишна вражда. Всъщност враждебните отношения са присъщи на семейството на частната обвинителка, доколкото в недалечното минало от страна на покойния съпруг на подсъдимата им е било попречено да извършат незаконен строеж. С течение на времето напрежението е ескалирало многократно, като потърпевша от това напрежение е била самата подсъдима, която е останала да живее сама в къщата след смъртта на съпруга и.

Многократно е била подлагана на заплахи, ругатни и обиди от самата Г. С. и лицето Ц. И. с когото живее на съпружески начала, както и от останалите близки на Г.. Винаги сплетните срещу подсъдимата са били извършвани насаме, за да няма свидетели. Но те въпреки това са ставали достояние на най- близките хора на подсъдимата - нейните дъщери, внуците и, било като случайни свидетели понякога, било посредством разказите и. Така се случва и на 15.04.2018 год., когато след поредната намеса в живота на подсъдимата /сигнал за убито от нея куче/, съседите и са решили да преминат към по агресивни действия. В същия ден, явно подразнени от това, че не са постигнали успех чрез жалбата си до полицията за убитото куче на К.С., както и от това, че в двора на подсъдимата са се събрали нейни роднини, са решили и са инсценирали т.нар. закана за убийство. Това става по възможно най-долния и вулгарен начин — като замесват в случая малолетното дете на Г. и Ц., разчитайки на съпричастността на правоохранителните органи именно поради това, че заплахата касае живота на невръстно дете. Не може да се отрече - до момента постигат впечатляващ успех. Както винаги схемата е идентична - твърди се, че е станало на улицата, където К.С. е отправила конкретната заплаха към Г. С., стискайки я силно за ръката. Виждате ли , в този момент удобно за обвинението, наблизо били нейната майка и мъжът, с когото живее на съпружески начала.

Вследствие постъпката на подсъдимата по ръката на Г. останали следи, а от изготвената експертиза се установило, че и е причинена психотравма.

В тази насока е редно да се отбележи, че Районен съд Дупница неоснователно кредитира показанията на свидетелите, посочени от обвинението, а тези, посочени от защитата не кредитира. Неоснователно съдът приема, че тъй като са били в дъното на двора, близките на подсъдимата не са имали постоянен визуален контакт със същата и било възможно в някакъв момент тя да е излязла на улицата и точно тогава да се е случило това, което се твърди в обвинителния акт. Ясно е обаче, че съдът си е изградил неправилна представа за местоположението на двора, денивелацията и възможността да се вижда какво се случва на улицата, иначе нямаше да твърди подобни неща. Има абсолютна видимост от дъното на двора до улицата и е невъзможно да не направи впечатление на някой , ако подсъдимата излезе от двора. От друга страна, Районен съд Дупница не обсъжда изобщо записите от обаждането до тел. 112 , а ако се задълбочеше, би стигнал до малко по-различен извод. От този запис се установява, че е налице градация в информацията, която се поднася от Г. С. до оператора на спешния телефон. Не може да не направи впечатление, че частната обвинителка първоначално казванещо от рода на „ тука една ме дразниследва фонов шум / най-вероятно указания към нея от Ц. И. или майка и, за съжаление неразбираеми/ , след което вече Г. С. се „корегира“ и заявява, че е заплашена с убийство. Това ясно говори ,че се 4 касае за предварително подготвен или инцидентен заговор срещу подсъдимата, който е извършен не само от частната обвинителка, но и от близките и. За съжаление КнОС също не обсъжда доводите ни, а ги подминава лаконично, възприемайки изцяло установената от ДнРС фактическа обстановка.

Макар и отбелязано от нас малко по-нагоре, позволявам си още веднъж да обърна внимание на обстоятелството ,че и двете съдилища неоснователно не обсъждат и пренебрегват противоречията между диагнозата, поставена от д-р И. И. К., която по неясни причини не е изписала никакви лекарства на пострадалата, но пък за сметка на това смело е поставила диагноза „посттравматично стресово разстройство“ . От разпита на в.л. П. се установи, че такава диагноза не може да бъде поставена веднага след преживяна психотравма, а едва след 1 до 6 месеца по-късно. Острата стресова реакция - преходно нарушение след стресогенно събитие пък е твърде съмнителна - липсват обективни критерии за установяването на такова състояние, като всичко се свежда до анамнестични данни от самото лице, което заявява наличието на стресогенен инцидент. Дали го е имало или не - никой не знае, важно е да може що-годе правилно да възпроизведе пред лекаря някаква близка симптоматика. Самата синина на ръката на пострадалата може да бъде причинена по начина, описан от нея, но и по няколко други начина, включително самонараняване или пък целенасочено стискане от близък , с оглед по-голяма достоверност на подадената жалба.