Решение № 145 от 07.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. ****, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** Сп. **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20221420200045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Настоящето съдебно производство е второ по ред след като с решение №460/21.12.21 г. по КАНД№573/21 г. на АС-**** е отменено по касационен ред решение №31/13.07.21 г. по НАХД№513/21 г. на РС-**** и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с конкретни указания по приложението на материалния и процесуален закон.

На свой ред първоначалното НАХД№513/21 г. на ВРС е било образувано по жалба на „****”ЕООД-**** против НП№ 26-0000180/15.03.2021 г. на Директора на РД”АА”-****, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.91в, т.2 ЗАПр. и на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАПр. е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. В жалбата и в допълнително писмено становище се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

В настоящето съдебно производство ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала становище по жалбата и представител в 1 с.з.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Настоящето дружество-жалбоподател притежава лиценз №5066 за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

На 02.03.2021 г. в гр. ****, ул. „****”№11, в офиса на дружеството жалбоподател, била извършена комплексна проверка за дейността му за периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г. В хода на проверката инспектори при РД „АА”- ****, в т.ч. и св.К.К. установили, че на 09.07.20 г. и на 07.10.20 г. били извършвани превози с влекач „****“ с рег.№****, оборудван с дигитален тахограф, за което имало съхранена информация от водача ****, разчетена при проверката с програма TDCS-3, но не била представена по време на проверката от самото дружество, в качеството му на превозвач.

Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол за проверка от 02.03.21 г. Едновременно с това е съставен срещу дружествотожалбоподател и АУАН №282043/02.03.21 г., в който е посочено, че дружеството жалбоподател в качеството си на превозвач „не е съхранил наймалко една година всички записани данни от дигиталния тахограф... и не е представил при проверката информацията за периода от 14.05.20 г. до момента на проверката 02.03.21 г.“, с което е нарушен чл.91в, т.2 ЗАПр.

АУАН е бил съставен и връчен на упълномощено лице –****, с приложено към преписката пълномощно. Видно от същото, въпросното лице е упълномощено не от законния представител на дружеството /управител ****/, а от друго лице-**** /т.е. касае за преупълномощаване/, като пълномощното е генерално и съдържа най-общи клаузи за представителство пред различни институции.Специално за „ДАИ-****” се съдържа саморъчно вписана клауза „за получаване и подаване на документи, свързани с лицензираната транспортна дейност.”. Според така цитираното съдържание на пълномощното, в същото не е предвидена изрична възможност за процесуално представителство в административно-наказателни производства, в т.ч. участие в съставяне и връчване на АУАН и НП, обжалване пред съд и т.н. На свой ред, съгласно представеното по делото пълномощно на лицето ****, упълномощен от законния представител на дружеството /управителя ****/, също не се съдържат клаузи за процесуално представителство по административно-наказателни производства, съответно това лице не е разполагало и с възможността да преупълномощава другиго с права, с които самият той не разполага.

Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично спрямо него словесно и цифрово описание на извършеното деяние, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАПр., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. НП не е било връчено надлежно на дружеството. Било е изпратено за връчване чрез пощенска пратка, която е върната невръчена с положен щемпел 2

„непотърсена”. Последващи действия за надлежно връчване на НП не са извършвани от АНО, като в разписката за връчване на НП са положени за дата и подпис „18.03.21 г. –„R”, а след това е оформено с печат влизане в сила на НП, вероятно с приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН. Дружествотожалбоподател е било уведомено за наличието на обжалваното НП от НАП.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел К.К., както и от останалите писмени доказателстваконстативен протокол за проверка, 2 бр.СМР, разпечатки от програма TDCS3, цитираните пълномощни, кореспонденция по повод връчването на НП и др.

При така установеното от фактическа страна, във връзка със задължителните указания на касационната инстанция, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Предвид гореизложените данни за ненадлежно връчване на процесното НП по реда на чл.178 и сл.НПК, приложими съгласно чл.84 ЗАНН и неправилното приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН от страна на АНО, то и съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

По делото се установи, че процесния АУАН е бил съставен връчен на лице, неразполагащо с надлежни права за участие и процесуално представителство в административно-наказателни производства, поради което в случая е налице нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН. Това нарушение съгласно константната съдебна практика е от категорията на абсолютните, съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице и не подлежи на отстраняване чрез друг способ, освен чрез отмяна на НП на това основание.

На второ място, съобразно разпоредбата на чл.91в, т.2 от ЗАПр. превозвачите, ръководителите на предприятията и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните органи: 1.тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;

3.пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл.10, пар.5, б.”а”, т.ii, от 3

Регламент №561/06, която задължава транспортно предприятие, използващо превозни средства снабдени със записващо оборудване и отговарящо на съответните изисквания на приложение IB към Регламент №3821/85 г и което попада в обхвата на настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор да осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.

Чл.38 от Наредба №Н-3/07.04.09 г. на МТ на свой ред задължава превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка да извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни-за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни –за данните от картата на водача. Нарушаването на това изискване осъществява състав на отделно и самостоятелно административно нарушение, регламентирано в чл.93г, ал.2 ЗАПр., според който на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Легално определение на понятието „извличане” се съдържа в чл.2,т.2,б.”н” от Регламент №165/14 и означава копиране, заедно с електронния подпис на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че в този процес не се изменят или изтриват записани данни.

За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно изискването на т.ii от приложимия регламент, данните следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т.i от същия регламент по реда на чл.38 от Наредба№Н-3/07.04.09 г., като съобразно чл.10 пар.5, б.”а”, т.ii от регламент №561/06 превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.

При съпоставка между приетата в АУАН и в НП правна квалификация на нарушението и описаните в тях фактически констатации, съдът 4 констатира, че вмененото нарушение не е описано с необходимата конкретика и пълнота, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Нито в акта, нито в постановлението е посочена точно и ясно формата на изпълнителното деяние, като съставомерен признак на нарушението, доколкото санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 ЗАПр. предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период от 365 дни или отказва да предостави за проверка на контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача. Т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма „не представя и не съхранява, извлечени данни”, както е посочено в АУАН и в НП. В този смисъл остава неясно дали непредставянето на данните се дължи на отказ да я представи или е налице друго деяние- превозвачът не я съхранява или не я съхранява, защото не я е извлякъл. Изхождайки от горепосочения анализ на относимите материално-правни норми, съдът приема, че формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнително деяние от законодателя.

Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача, не са описани надлежно в АУАН и в НП и няма ясно формулирано обвинение за това. От друга страна за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение.Липсва и разследване в горната посока.

Наличната неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на дружеството превозвач, не би могла да бъде санирана с изготвяне на доклад и свидетелски показания на актосъставителя, както това се прави в случая по делото.

Така констатираните пропуски и неясноти в съдържанието на АУАН и НП са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора по същество. За това и няма как да бъдат по-нататъшно обсъждани и останалите доводи на дружеството 5 жалбоподател за липса на реално осъществено нарушение, съответно за необоснованост на НП.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При този изход на делото, на дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представените договор за правна помощ и списък на разноски в общ размер на 520.00 лв. и който размер е почти в минималния размер, изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.