Решение № 185 от 22.03.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Шумен, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630102552 по описа за 2023 година

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти (в случая погасителна давност), настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.

* * * , срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите Х.М. и П.В.. В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист по ч.т.д. № 2497/2010 г. на ШРС в полза на „***“ ЕАД, по който било образувано изпълнително дело с № 960/2011 г. на ЧСИ А.Т.. По делото след извършена цесия като кредитор и взискател встъпил ответникът „***“ ЕООД. След отнемане на правата на ЧСИ А.Т. изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ Р.Р. и било заведено като изп. дело № 3515/2018 г. по описа на този ЧСИ. Твърди се, че по делото не са извършвани никакви действия освен връчване на призовка за доброволно изпълнение и призовка за принудително изпълнение. Счита, че поради дългият период, в който няма извършвани действия, които да прекъснат давността, е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предвид това моли съда да установи, че поради изтекла погасителна давност не дължи сумите по изпълнителния лист и съответното изп. дело, включваща главници, лихви и разноски (включително тези по изпълнителното производство).

Претендира и направените по делото разноски, включително тези по изпълнителното производство.

В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Твърди, че ищцата не дължи както сумите по изпълнителния лист, така и акцесорните вземания. Моли съда да уважи иска и да осъди ответника да й плати сторените по делото разноски, включително тези за 1 събиране на доказателства, платени по изп. дело.

В предоставения на ответника „***“ ЕООД гр. София едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на иска. Твърдят, че с оглед разрешението по тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС до 26.06.2015 г. давност не е текла. Твърди се, че всички действия, поискани след тази дата прекъсват давността. Изрично е посочено, че такива действия са поискани и по изп. дело, дори са налице плащания след 26.06.2015 г., с които е прекъсвана давността. Излагат твърдения, че перемпцията няма никакво отношение към въпроса за давността. По изложените съображения твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска като им присъди сторените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата.

В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В становището по същество, което са представили писмено на съда, поддържат всички възражения направени в отговора и моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че по ч.т.д. № 2497/2010 г. на Районен съд – Шумен, съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 1648 от 21.06.2010 г., с която е осъдил ищцата Е. Т. Г. да заплати на „***“ ЕАД сумата от 3673,39 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7401811551 от 14.05.2008 г.; сумата от 77,85 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. – 31.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2010 г. до изплащане на вземането и разноските по делото в общ размер на 175,02 лв.

Заповедта за изпълнение на парично вземане е влязла в законна сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист на 27.07.2010 г.

Въз основа на този изпълнителен лист на 14.04.2011 г. е образувано изп. дело № 20118770400960 по описа на ЧСИ А.Т. с рег. № 877 на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване на изпълнително дело, подадена на 14.04.2011 г. взискателят „***“ ЕАД е поискал изрично от съдебния изпълнител извършването на проучване на имуществото на длъжника и предприемане на действия по принудително събиране на вземането – запор на вземания на длъжника от трети лица.

На 16.04.2011 г., ведно с изготвяне на призовката за доброволно изпълнение, ЧСИ е насрочил и опис на движими и недвижими вещи на длъжника за 18.05.2011 г. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.04.2011 г. Насроченият опис не е извършен. На 18.05.2011 г. е постъпила молба от съпругът на длъжника, от която е видно, че тя се намира в чужбина и той моли опис да не бъде извършван, а да се изчака един месец, докато тя изпрати пари, с които да започне да погасява задължението. На 18.06.2011 г. в касата на ЧСИ е внесена сумата от 500 лв. от името на Е. Т. Г.. На 07.07.2011 г. е внесена сумата от 300 лв., на 08.08.2011 г. – 150 лв., на 10.11.2011 г. – 140 лв. На 12.06.2012 г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, в която обаче няма посочен конкретен изпълнителен способ. На 28.06.2012 г. в касата на ЧСИ е внесена сумата от 50 лв. от името на Е. Т. Г..

Със заповед на министъра на правосъдието архива на ЧСИ А.Т. е прехвърлен временно на ЧСИ Р.Р., тъй като ЧСИ Тонев е бил с временно отнета правоспособност. Изп.

2 д. № 20118770400960 на ЧСИ А.Т. е преобразувано в изп. д. № 20189310403515 на ЧСИ Р.Р..

На 16.04.2019 г. е отнета окончателно правоспособността на ЧСИ А.Т..

На 27.04.2018 г. ответникът „***“ ЕООД са уведомили ЧСИ, че по сметка на взискателя било постъпило частично плащане на 08.12.2017 г. в размер на 30 лв. и са помолили тази сума да бъде приспадната от вземането по изпълнителното дело. На този етап по изпълнителното дело няма информация за извършено прехвърляне на вземането и защо „***“ ЕООД се идентифицират като кредитор и взискател.

На 05.11.2019 г. по делото е постъпила молба от „***“ ЕООД, с която искат от ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника. Банкови сметки не са установени, поради което не са предприети тези действия от ЧСИ. По собствена инициатива ЧСИ е извършил и други справки за имущество на длъжника, но такова не е установено. На 26.07.2022 г. „***“ ЕООД отново са поискали от ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника. На 16.03.2023 г. са поискали справка за трудови договори и налагане на запор на трудовото й възнаграждение. Такива не са открити. Независимо от всичко това по делото продължава да няма доказателства защо „***“ ЕООД се считат за взискател – няма подавана молба от тях за конституирането им, няма доказателства и дори и твърдения да са придобивали вземането. Едва с отговора по настоящото дело е посочено, че с договор за цесия от 23.02.2015 г. вземането е прехвърлено от кредитора по изпълнителния лист на тях.

Това твърдение не е оспорено от ищцата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е помалък от 5 години. Тук трябва да се посочи, че предмет на делото е дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист, а не тези, които са акумулирани впоследствие – разноски по изпълнителното дело и други.

За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕООД срещу Е. Т. Г. е настъпила предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност, с което обявяват за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна 3 давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност не тече.

Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:

С влизането в сила на съдебния акт, който установява вземането започва да тече 5годишна давност за процесното вземане. Това означава, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.т.д. № 2497/2010 г. на ШРС, за вземането е започнала да тече давност, която е 5-годиша за всички вземания, независимо от техния характер.

Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в периода до 26.06.2015 г. давността за процесното вземане не е текла, т.е. била е спряна. По изп. дело № 20118770400960 по описа на ЧСИ А.Т. няма извършени валидни действия по принудително изпълнение. Такива са поискани само с молбата за образуване на изпълнителното дело, а няма предприети такива от ЧСИ. Съдът счита, че не може да се вземат предвид като валидни действия насрочения опис на движими вещи и недвижим имот за 18.05.2011 г., тъй като липсва каквато и да е индивидуализация на тези вещи (поне да е посочено къде се намират) или на имота. Няма валидно действие описано и в призовката за принудително изпълнение от 28.06.2012 г. – там няма въобще посочен изпълнителен способ.

По изпълнителното дело обаче са постъпвали суми за доброволно плащане от името на длъжника. Доколкото с тях изрично се погасява вземането по изпълнителното дело, може да се приеме, че са налице основанията на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД – признание на вземането от длъжника чрез конклудентни действия. Това обаче е без съществено значение, тъй като на основание Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, което се е прилагало в този период, давността за вземането е била спряна докато е висящо изпълнителното дело.

Съдът счита, че независимо от липсата на изрично поискани и предприети действия по принудително изпълнение, перемпция също не е може да настъпи докато длъжникът е плащал редовно част от задължението. Перемпция може да настъпи, когато изминат две години след като длъжникът е спрял да плаща и в този период няма поискани или предприети действия по принудително изпълнение. Предвид това съдът счита, че тъй като последното доброволно плащане по изпълнителното дело е постъпило на 28.06.2012 г., то на 29.06.2014 г. изп. д. № 20118770400960 на ЧСИ А.Т. вече е било перимирано, независимо от липсата на изрично изявление на ЧСИ в този смисъл. От тази дата започва да тече нова давност.