Решение № 1207 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100101654 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от М. Х. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 28 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2023 г. в гр. София, по вина на Н. К. М. като водач на лек автомобил „Киа Сийд“ с peг. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно с лихва за забава от 09.02.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Киа Сийд“, който при управлението му в гр. София, по бул.

„Царица Йоанна“, поради неспазване на достатъчна дистанция и невнимателно шофиране, реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил движещия се пред него в автомобилната колона лек автомобил „Мерцедес С 200“ с peг. № *******, управляван от С.

Д.. При реализиралото се пътнотранспортно произшествие пострадала М. Х. К., която пътувала на задната лява седалка /зад водача/ в л.а. „Киа Сийд“, и получила травма на гръбначния стълб в шийната и поясната област, травма в областта на дясното коляно, травма в областта на горната устна, от които травматични увреждания е търпяла и продължава да търпи силни болки и страдания, подробно описани в исковата молба.

Поддържат, че към датата на инцидента за лекия автомобил, причинил ПТП, е била налице валидно сключена застраховка с ответното дружество, като с молба от 10.10.2023 г. е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която застрахователят е определил обезщетение, чийто размер не удовлетворява ищцата.

1

Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция, като моли същата да бъде уважена в пълен размер.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, но възразява, че е недоказана вината на водача на л.а. „Киа Сийд“. Твърди, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на л.а.

„Мерцедес“ С. Д., която се е престроила внезапно пред л.а. „Киа Сийд“, без да даде ясен за възприемане сигнал и без да пропусне движещия се в лентата л.а. „Киа Сийд“, а също така е спряла пред него рязко и изведнъж.

При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. По подробно изложени в отговора съображения оспорва наличието на причинна връзка между твърдените травматични увреждания и процесното ПТП, както и продължителността на последвалия възстановителен период.

Възразява да е изпаднал в забава, тъй като ищецът не е представил банкова сметка за плащане.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са причинени травматични увреждания, от които е претърпяла неимуществени вреди.

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищцата делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица.

Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 332/12.06.2023 г., издаден от СДВР, в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ към протокола за ПТП е записано: „На 12.06.2023 г., около 15:00 ч., в гр. София, участник 1 (лек автомобил Киа Сиид, peг. № *******) с водач Н. К. М., се движи по бул. „Царица Йоана“ с посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул. „Ген. Асен Николов“ и срещу бл. №961 в ж.к. „Люлин“, поради неспазване на необходимото разстояние, реализира ПТП с движещия се пред него в колоната участник 2 (лек автомобил Мерцедес С 200 с peг. № СО *******) с водач и инструктор - учебен автомобил. От ПТП е пострадал пътник от участник 2 - М. Х. К.“.

Свидетелят Н. К. М., водач на таксиметровия л.а. „Киа Сийд“, сочи, че преди настъпването на процесното ПТП на 12.06.2023 г., карал такси, в което пред „Медицинска академия“ е качил ищцата с дете, която се е движила накуцвайки. Докато пътували, след тунела на „Люлин“, телефонът на свидетеля позвънял, той погледнал за 2-3 секунди в него и през това време учебната кола, която била пред него, намалила и се ударил в нея със скорост от около 20 - 30 км/ч. Щети по колите почти нямало. Твърди, че предложил на учителката от учебната кола да й избърше боята от бронята и с това случаят да приключи, но ищцата се 2 противопоставила, заканила му се, че няма да му се размине, и започна да вика, че я е пребил. Казала на детето да каже, че го боли главата, но то отговорило, че не го боли главата.

Пътното платно било от три ленти, като ударът бил настъпил в средната лента в л.а.

„Мерцедес“. Не си спомня другият автомобил да е направил някакви резки мА.ри. Заявява, че, ако не е говорил по телефона, нямало да се ударят и не е видял момента, в който Мерцедесът е намалил скоростта, като не е спазил достатъчна дистанция.

Сочи, че ищцата е седяла на дясната задна седалка, а детето било с нея и ту ходело при нея, ту на другата страна, като тя му правила забележка. След удара никой не е имал видими травми, като ищцата слязла и отишла в градинката, където се обадила по телефона.

Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 12.06.2023 г., около 15:00 ч., лек автомобил „Киа Сийд“, peг. № *******, се е движил в гр. София по бул. „Царица Йоана“, с посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул. „Ген.

Асен Николов“, по средната пътна лента. По същото време пред него, в същата лента, се е движил учебен лек автомобил „Мерцедес С 200“, с peг. № СО *******. Поради отклоняване на вниманието си, водачът на лек автомобил „Киа Сийд“, peг. № ******* настига предно движещия се л.а. „Мерцедес“ и го удря с предната си броня върху задната му броня. В следствие на процесното ПТП е пострадала пътничката на задната дясна седалка в л.а. „Киа“ - М. К..

При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Заявеното в настоящото производство в качеството му на свидетел от самия водач на л.а.

„Киа“, съобразено и със заключението по САТЕ, еднозначно сочи, че сблъсъкът между двата автомобила е настъпил поради неосигуряване на необходимата дистанция от страна на водача Н. К. М. и отклоняване на вниманието му при следене на пътната обстановка, докато е използвал мобилния си телефон. С това свое поведение соченият делинквент е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и нормата на чл. 104а от ЗДвП, забраняваща на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и за наличието на каквото липсват данни. Отделно от това, Н. М. е дължал засилена бдителност на пътя и предвид факта че пред него се е движил учебен автомобил, което обстоятелство той безспорно е възприел, и в който случай е общоизвестно, че е възможно да се очакват порезки или неочаквани мА.ри от обучаващия се водач. От друга страна, подобно поведение на водача на учебния л.а. „Мерцедес“ няма данни да е било налице, включително да е спрял рязко и изненадващо, от което следва и еднозначният извод, че единствената причина за настъпването на ПТП е поведението на таксиметровия шофьор, а възраженията в отговора 3 на исковата молба в обратен смисъл са изцяло недоказани. Ето защо отговорността на ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като производна на тази на водача на застрахования при него автомобил, следва да бъде ангажирана.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съдът отчита изяснения обем и характер на получените травматични съобразно приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза: навяхване на шията; контузия и хематом на дясното коляно, където преди инцидента е оперирана капачката на ищцата през м. февруари 2023 г. във връзка със счупване, описано на 06.01.2023 г.; кръвонасядане на горната устна на устата с подлежащи охлузвания и кръвонасядания на лигавицата.

Съдът не приема, че ищцата е получила сътресение на мозъка, тъй като според вещото лице д-р М. подобна диагноза може да бъде поставена само при травма на главата, каквато не се съдържа в медицинската документация. Следва да се има предвид пояснението на експерта в съдебно заседание, че увредата в областта на горна устна може да бъде от естество да причини сътресение само ако е достатъчно силен ударът в тази област – например при побой, какъвто е настоящият случай. Съдът обаче отчита, че е възможно в резултат от травмата в областта на шията и претърпения стрес, който е преживяла от ПТП, да е довело до главоболия, гадене и световъртеж в първите дни след инцидента, за което да е потърсила повторна медицинска помощ три дни след ПТП – на 15.06.2023 г., и което неразположение да е продължило в общия възстановителен период на тези травми. В този смисъл е и медицинската документация и показания на свидетеля Ж.П. М.а – дъщеря на ищцата. Не следва обаче да се кредитират свидетелските показания в частта им, в която се твърди, че ищцата е била в подобно състояние 3-4 месеца, и че то й е причинило невъзможност да се движи и да се обслужва самостоятелно. Твърдяното сериозно и трайно състояние е житейски логично да провокират пострадала да потърси отново лекарска консултация, но по делото липсват такива данни. Характерът на получените от ПТП травматичните увреждания също не предполага невъзможност да се придвижва извън първоначалния 14-дневен срок, в който е носила ортеза. Следва да се има предвид и, че попродължителното обездвижване, за което сочат показанията на свидетелката Ж. М.а, се дължи на падането на ищцата при постъпването й в болницата на 15.06.2023 г., и полученото ново счупване в областта на коляното, но това събитие по никакъв начин не може директно и категорично да бъде свързано с получения хематом в областта на коляното при процесното ПТП, респективно отсъства причинна връзка. Предвид това съдът отчита, че лечението на ищцата се е ограничило до хематома на коленната става чрез предписана имобилизация с ортеза за 14 дни, изпитвала е болки в шията с продължителност от около 2 седмици, като за същия период е преминало и лечението на травмата в областта на устната, като е възможно в същия срок да е имала и общо неразположение, изразяващо се главоболие и световъртеж.

Отчитайки леката степен на травматичните увреждания, механизма на ПТП, при който инцидентът е настъпил с ниска скорост, липсата на данни ищцата да е изпаднала в 4 тежко емоционално състояние непосредствено след инцидента – същата е била адекватна, предвид че се е обадила веднага по телефона на свидетелката Ж. М.а и не е пожелала да остане в болницата, съдът не приема твърденията за наличието на трайни негативни психически изживявания, изразяващи се в нарушения на съня, страх от пътуване, тревожност, нервни изблици. Свидетелските показания в тази връзка съдът преценява при отчитане заинтересоваността от изхода на делото на свидетеля М.а, която е дъщеря на ищцата, и не ги кредитира, доколкото не съответстват на останалите доказателства. Дори и подобно състояние на пострадалата да е възприето от свидетелката, то има своето логично обяснение в продължителното възстановяване от повторната операция в областта на коляното, която е значително по-тежка травма, и както бе изяснено, не е предизвикана от процесното ПТП. В този смисъл и самата ищца на стр. 3 от исковата молба изтъква, че продължителното обездвижване я е лишило от възможността да излиза навън и да се вижда с приятели, и каквото ограничаване на социалните контакти може да предизвика изживяването на по-интензивни душевни болки, но те не подлежат на обезвреда от ответника.