Решение № 20013 от 24.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20013 гр. София, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110140634 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. Б. М. срещу Б. М. Г. искова молба.

Ищцата С. М. твърди, че е титуляр на ½ идеална част от правото на ползване върху имот, представляващ апартамент №1, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 97.96 кв.м., находящ се в ***. Поддържа, че ответникът Б. М. Г. ползва процесния имот изцяло и самостоятелно от 2008г. по начин, който изключва възможността тя да го ползва. Сочи, че на 30.06.2021г. уведомила ответника чрез адв. В. Г. на електронния му адрес- ***, че й дължи обезщетение за ползването на идеалната част от имота, за която й е учредено право на ползване, считано от деня на получаване на поканата. Твърди, че последната била получена на същия ден от ответника. Намира, че полагащото й се обезщетение се равнява на 250 евро месечно, която сума отговаряла на средната пазарна наемна цена в района. Предвид липсата на постъпило от ответника плащане, претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Въз основа на изложените съображения отправя искане към съда за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. М. Г., с който същият оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че живее сам и не обитава целия процесен апартамент, като си служи с него в съответствие с неговото предназначение и по начин да не пречи на ищцата да го ползва съобразно правата си. Поддържа, че същата никога не е отправяла към него искане да ползва процесния апартамент, нито той й е създавал пречки за това. Заявява 1 готовност за съвместно ползване на същия, като счита, че такава възможност съществува, предвид предназначението на имота, броя и вида на помещенията в него, както и близката родствена връзка между страните /баща и дъщеря/. Поддържа, че адресираната до него покана не е породила правни последици, доколкото към нея не е било приложено надлежно пълномощно, нито същият е бил уведомен за учреденото в полза на ищцата право на ползване върху апартамента. Въз основа на изложеното оспорва както наличието на основание за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот, така и претендирания размер, поради което отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с приетия по делото за окончателен доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между тях, че на 10.12.2020г. С.Д. Г.а е учредила в полза на дъщеря си С. Б. М. пожизнено и безвъзмедно право на ползване върху собствената си ½ идеална част от апартамент №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: ***, както и че на 04.07.2019г. Б. М. Г. е прехвърлил на М.А.Б. собствената си ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: ***, запазвайки си вещното право на ползване върху прехвърлената част от апартамента.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижим имот №12, том IV, рег. №8208, дело №415/2020г. по описа на нотариус №504 и Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движими вещи и вместо изпълнение на задължения при условие на запазено вещно право на ползване №64, том VIII, рег. №18792, дело №1211 от 2019г. на нотариус №39.

Видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата С. М. е дъщеря на ответника Б. М..

От приетото извлечение от имейл кореспонденция от 30.06.2021г. се установява, че ищцата С. М. е изпратила чрез адв. В. Г. покана до ответника Б. М. за заплащане на обезщетение за ползваната от последния ½ идеална част от находящия се в *** в размер на 250 евро месечно, като е заявила, че сумата следва да й бъде заплащана по посочената от нея банкова сметка до 5-то число на месеца.

Приложени по делото са и съдебни актове, от които се установява, че между ответника Б. М. и праводателката на ищцата-С. Г.а, е бил налице спор относно притежаваната от последната ½ идеална част от находящия се в ***, като предявеният от Б. М. срещу нея иск за установяване на правото му на собственост върху нея, придобито въз основа на давностно владение, е отхвърлен с влязло в сила Решение №261547/09.05.2022г. по гр.д. №10632/2019г. на СГС, I Г.О., 7-ти състав.

2

В рамките на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели на двете страни.

В показанията си пред съда свидетелката В. Ф. заявява, че е запозната с процесния апартамент №1 в качеството си на брокер, тъй като го е предлагала за продажба. Сочи, че го е посещавала през 2018г., като по спомени разпределението на стаите било следното: вляво от входната врата се намира кухнята, след нея баня, тоалетна и преходен хол, а от другата страна- две спални. Заявява, че помещенията са били обзаведени.

Разпитана по делото е и свидетелката А.З., която сочи, че познава задочно С. Г.а и ищцата С. М.. Заявява, че през 2016г.-2017г. била продала една къща, собственост на С., намираща се в „Сухата река“ или „Левски“. Отбелязва, че покрай продажбата се запознала и с ответника Б. М., който стопанисвал къщата и организирал отдаването й под наем. Твърди, че същият не изпълнявал задълженията си, като къщата била в безобразно състояние и за ползването й се получавал много нисък наем. Сочи, че по отношение на процесния имот била сключила договор за предлагането му за продажба със С., като е посещавала същия във връзка с провеждане на огледи в периода 2018г.2019г. Заявява, че апартаментът бил ремонтиран, като от входната врата се влизало в коридор, от ляво на който се намирали баня с тоалетна и кухня, следвало преходно помещение- хол, от което се влизало в две самостоятелни стаи- спални. Твърди, че в по-малката от тях живеел Б..

Пред съда свидетелят П.К. заявява, че познава страните от 1971г.-1972г., тъй като били съседи. Уточнява, че е запознат с имота и го е посещавал. Сочи, че цялото семейство заминало за САЩ, когато ищцата била на 2-3г. Потвърждава, че Б. се развел там, като единствено той от семейството се върнал в България. Заявява, че същият живее сам в апартамента. Не му е известно между него и дъщеря му да има спор относно имота. Описва разположението на помещенията в имота, като сочи, че от входа се влиза във вестибюл, отляво има тоалетна, след нея баня с тоалетна, а до неякухня, от вестибюла се влиза в коридора, отляво на който е първата спалня, в която живее Б., след нея има друга спалня и хол. Отбелязва, че след като ответникът се прибрал в България направил основен ремонт на целия апартамент, като обзавел единствено кухнята и неговата спалня, останалите помещения били празни. Заявява, че Б. ползва единствено по-малката спалня, кухнята и едната тоалетна.

Разпитан по делото е и свидетелят Ч.М., който познава ответника от 2007г.2008г., когато същият се върнал от САЩ. Пояснява, че двамата са съседи. Сочи, че от ответника му е известно, че има три деца, най-малкото от които е ищцата С. М..

Твърди, че именно с оглед тяхното завръщане в България Б. направил ремонт на процесния апартамент, за извършването на който той лично му помагал. Отбелязва, че апартаментът се състои от голям вестибюл, от който се влиза в малка кухня, има 3 тоалетна и баня с тоалетна, които са една след друга, както и голям хол. Заявява, че Б. ползва малката спалня и кухнята, които обзавел, като пояснява, че по-голямата спалня оставил празна. Уточнява, че същият живее сам в апартамента.

Прието по делото е и заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният имот се намира в ж.к. „Яворов“, непосредствено до централната част на столицата, в близост до парка на Военна академия. Същият представлява тристаен апартамент с площ от 97,96 кв.м., ремонтиран е и се намира в много добро състояние. Въз основа на притежаваните от него характеристики и след извършен анализ и сравнения с аналогични на същия по вид и големина имоти вещото лице е дало заключение, че за процесния период от 30.06.2021г. до 30.06.2024г. неговият пазарен наем е 32 532 лева, съответно за ½ ид. ч. – 16 266 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от С. Б. М. срещу Б. М. Г. осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 000 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №1, нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 97,96 кв.м., находящ се в *** за периода от 30.06.2021г. до 30.06.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 04.07.2024г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 876,91 евро /1 715,08 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9 000 евро, начислена за периода от 06.07.2021г. до 03.07.2024г.

Във връзка с правната квалификация на претенцията на ищцата за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за ползването на частта от имота, за която същата има учредено право на ползване следва да бъде отбелязано, че по делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че страните не са съсобственици на същия, а са носители на вещно право на ползване върху притежаваната от съответния съсобственик /техен праводател/ ½ идеална част от същия. Макар по съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя да не се различава от това на собственика на имота– може да се упражнява лично или чрез другиго, обхващайки всяка форма на фактическо и правно използване съобразно предназначение на същия и без да се изменя неговата субстанция, същото е обусловено и ограничено от правата на съответния съсобственик. От изложеното следва, че за ползвателя, на когото е учредено право на ползване от съсобственик, притежаващ ½ идеална част от имота, липсва правно основание да ползва изцяло имота, поради което в случай че надхвърли обема на правомощията си, същият дължи обезщетение на лицето, чиито права е 4 накърнило, в случая- другия съсобственик. В този смисъл е и Решение №49 от 03.07.2020г. по гр.д. №231/2019г., Г.К., II Г.О. на ВКС, съгласно което ако ползването на вещта е осъществено от носителя на ограниченото вещно право на ползване върху идеална част от него, то обезщетението за лишаване от ползването на правата на другия съсобственик се дължи от него при условията на чл.59 ЗЗД, предвид липсата на противопоставими права. Приложено към спецификата на настоящия случай, в който другият съсобственик също е учредил право на ползване върху притежаваната от него ½ идеална част от имота, даденото в посочения съдебен акт разрешение води до извод, че материалноправно легитимиран да търси обезщетение за неоснователно обогатяване по посочения ред се явява носителят на ограниченото вещно право, тъй като именно той е лишен от възможността да извлича облаги от вещта.

На следващо място, съгласно дадените в Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС /„ППВС №1/1979г.“/ разяснения ищецът разполага с иск по чл.59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Следователно при осъществяване на общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД е налице неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице, като в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже както своето обедняване, респективно обогатяването на ответника, така също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването им. В случая, с оглед наведените в исковата молба конкретни твърдения, основателността на предявения от ищцата С. Б. М. иск с правно основание чл.59 ЗЗД се предпоставя от установяване на следните обстоятелства от нейна страна, а именно- че същата е титуляр на вещно право на ползване върху ½ идеална част от процесния апартамент, че последният се ползва изцяло от ответника Б. М. Г., както и че от неговото ползване последният извлича имуществена облага, от получаването на която лишава ищцата.