Разпореждане № 24298 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24298 гр. Варна, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Частно гражданско дело № 20253110107607 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АПС Б.Б. ЕООД срещу Л. Ж. К. за суми по Договор за кредит № 1097443/25.06.2018г.. между „К. ЕАД /заемодател/ и К. /длъжник/, обезпечен със сключения н а 25.06.2018г. договор за предоставяне на поръчителство между „К. ЕАД и „А.Т." ЕООД, представляващи главница и лихви по договора за кредит и главница и лихва по договора за поръчителство.

Заявителят сочи, че „А.Т." ЕООД е заплатил всички незаплатени от К. суми, има право на регрес срещу същата, а „АПС Б.Б. ЕООД е придобило вземанията по договора за кредит и поръчителство по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.

С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузите, в които е уговорено възнаграждението по договора за поръчителство по следните съображения:

По отношение на възнаграждението дължимо по договора за поръчителство В заявлението се поддържа, че за да обезпечи задължението си, длъжникът е сключил на договор за поръчителство с "А.Т." ЕООД, като дружеството поръчител се задължило да отговаря солидарно с длъжника пред „К. ЕАД. За поемане на тези задължения, между страните по договора за поръчителство е уговорено месечно възнаграждение в размер на 2304.96 лв..

Съгласно раздел III, т. 12 от общите условия на „К. ЕАД кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита под формата на банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство. В ОУ не е предвидена възможност за длъжника да осигури физическо и/или юридическо лице, което да сключи договор за поръчителство с кредитора. Тоест при избор да предостави обезпечение чрез поръчителство кредитополучателят е обвързан да сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице. От друга страна, договорът за поръчителство, сключен между „К. ЕАД и „А.Т." ЕООД, 1 е посочено, че „А.Т." ЕООД е включено в оповестения от „К. ЕАД списък на лицата, от които последното приема поръчителство за задължения, отпуснати по договори за потребителски кредит. След справка в Търговския регистър се установява, че „К. ЕАД и „А.Т." ЕООД са свързани лица, доколкото първото е едноличен собственик на капитала на второто.

Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност /арг. от чл. 145, ал. 2 ЗЗП/, в конкретния случай приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма /чл. 138, ал. 1 ЗЗД/.

Отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според правилата на договора за поръчка, в конкретния случай - договор за предоставяне на поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство от в частта, в която е договорено възнаграждение е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради следните съображения: Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".

Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "А.Т." ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.

Поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство в сравнение с размера на дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Договорът в частта, касаеща възнаграждението, е нищожен като сключен при неравностойни престации, представляващо случай на неспазване на "добрите нрави"/ така Определение № 4141 от 16.12.2020 г. на ОС Варна по в. ч. гр. д. № 3454/2020 г., Определение № 3954 от 14.12.2020 г. на ОС - Варна по в.ч. гр. д. № 3233/2020 г./.

Доколкото съдът достига до извод, че не се дължи възнаграждение по договора за поръчителство, следва да не се присъжда и претендирана от заявителя лихва за забава за заплащането на същото.

С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите претендирани по договор за предоставяне на поръчителство. За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Претендираните разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят пропорционално с уважената част от заявлението, като за справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение за целия претендиран размер на вземането съдът намира 2

50.00 лв.. Така разноските, които следва да се присъдят възлизат на 92.18 лв. - държавна такса и 28.10 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „АПС Б.Б. ЕООД, ЕИК:203374133 срещу Л. Ж. К. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми по Договор за кредит № 1097443/25.06.2018г. между „К. ЕАД /заемодател/ и К. /длъжник/, обезпечен със сключения на 25.06.2018г. договор за предоставяне на поръчителство между „К. ЕАД и „А.Т." ЕООД – 2304.96лв.- възнаграждение по договор за поръчителство и 1286.89 лв. - лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, за периода 25.06.2018-23.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до плащане.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на "АПС Б.Б. ЕООД, ЕИК:203374133 срещу Л. Ж. К. за сумите 2411.91 лв.-представляваща главница, дължима по Договор за кредит № 1097443/25.06.2018г. между „К. ЕАД /заемодател/ и К. /длъжник/, ведно със законна лихва от 11.06.2025 г. до изплащане на вземането, 632.25 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2018г.-30.06.2020г., 1565.08 лв.-лихва за забава периода от 25.06.2018г.23.05.2025г., както и за разноски в заповедното производство – 92.18 лв. - държавна такса и 28.10 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви за отхвърлените вземания осъдителен иск пред Варненския районен съд в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за частично отхвърляне на заявлението.

Разпореждането в частта, с която се отхвърля заявлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3