Решение № 4195 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110211187 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Б. Р., ЕГН **********, чрез адв. И. Г., със съдебен адрес гр. София, бул. „***“ № 82, вх. А, първи надпартерен етаж, вдясно, против електронен фиш серия К № 4639657, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Р. е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш. Като допуснато процесуално нарушение се изтъква, че в електронния фиш не е посочен видът техническо средство, с което е установено и заснето нарушението, не става ясно каква е била скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, и че не съдържа точно описание на нарушението и яснота относно нарушената разпоредба.

Оспорва се и техническата изправност на техническото средство, констатирало и заснело нарушението. Прави се искане електронният фиш да бъде отменен.

За проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители. Съгласно молба, постъпила на 19.10.2022 г. от жалбоподателя, чрез адв. Г., се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 23.03.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя 1

Р. Б. Р..

На 23.03.2021 г. в 16:38 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.

Движел се по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки по бул. „***“ № 28, скоростта на движение на автомобила била 81 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс от - 3 км/ч. от отчетената скорост от 84 км/ч./, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ARH CAM S1, № 11742ee, позиционирано в участъка.

Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 28.09.2020 г. На процесните време и място била позиционирана от екип на ОПП СДВР в състав И. Л. и С. А..

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Р., в качеството на собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4639657; писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-16176/24.03.2021 г.; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; ежедневна форма на отчет от 23.03.2021 г.; справкакартон на водач.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-16176/24.03.2021 г., носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч.

Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява видът на техническото средство, с което е констатирано и заснето нарушението - мобилна система, и че е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,

2 позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е жалбоподателят Р. Б. Р.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 400 лв. Видът на техническото средство, с което е осъществено заснемането, не е сред законоустановените задължителни реквизити на електронния фиш, предвид което и липсата на съответно посочване не води до незаконосъобразност на процесния.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост под 100 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача. Предвид това неяснота в посочения смисъл не се констатира.

С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 23.03.2021 г. в 16:38 ч. лек автомобил „***“, ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „***“, с посока от бул.

„***“ към бул. „***“, като при бул. „***“ № 28 се е движил със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч.

3

При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 31 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия толеранс/.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят Р. Р.. Следователно именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.

Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с от 31 км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 400 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.

С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не се дължи.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4639657, издаден от СДВР срещу Р. Б.

Р., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.