Решение № 5719 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5719 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100504226 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2137 от 14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 31657/2022 г. по описа на СРС, 156-ти състав, са уважени предявените от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10725,00 лв., представляваща регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500864289/29.09.2021 г. за ПТП от 28.09.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, per. № СВ **** АВ се движи по ул. „Мина Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към ул. „Стефан Куцаров“, и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА са нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се ударя в дървен кол, ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 515,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2021 г. до 13.06.2022 г., като акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлена за сумата над 515,39 лева до пълния предявен размер от 604,79 лв. и за периода от 23.11.2021 г. до 22.12.2021 г.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, 1 сумата от 802,62 лв., представляваща разноски за производството пред СРС съразмерно на уважената част от исковете, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от 2,37 лв., представляваща разноски за производството пред СРС съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявеният главен иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над 5362,50 лв. до пълния уважен размер от 10725,00 лв. и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 257,69 лв. до пълния уважен размер от 515,39 лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца - ЗАД „Д.Б.:

Ж. и з.“ АД, чрез пълномощника си – адв. И. Цветков, с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв размер. Твърди, че е налице съвина за настъпилия пътен инцидент от страна на другия участник в произшествието. Счита, че процента на съпричиняване е 50%. Поддържа още, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че и двамата водачи са извършили неправомерни и неподсигурени маневри на място, забраняващо подобни маневри. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец – ЗД „Е.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок, чрез пълномощника си – юрк. К.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно озложените съображения. Поддържа, че единствено поведението на водача на л.а. „Опел“ е в причинноследствена връзка с настъпилото произшествие. Твърди, че водачът не е съобразил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, поради което е бил санкциониран от контролните органи (чл. 20 ЗДвП). Моли съда да отхвърли жалбата и осъди жалбоподателя да заплати направените пред СГС разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението, в частта, с която са уважени предявените от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5362,50 лв., представляваща регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500864289/29.09.2021 г. за ПТП от 28.09.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, per. № СВ **** АВ се движи по ул. „Мина Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към ул. „Стефан Куцаров“, и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА са нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се ударя в дървен кол, ведно 2 със законната лихва от 13.06.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 257,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2021 г. до 13.06.2022 г., не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Решението, в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва за сумата над 515,39 лв. до пълния предявен размер от 604,79 лв. и за периода от 23.11.2021 г. до 22.12.2021 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Тъй като решението, в частта, с която частично е уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ е влязло в законна сила, то със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по главния иск, съответно за заплащане на мораторна лихва при установена забава.

По отношение оплакванията, касаещи размерна на присъденото обезщетение следва да се отбележи, че съгласно чл. 390, ал. 2, т. 2 КЗ в случай, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност е налице тотална щета на моторното превозно средство лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорено от страните, което заключение настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 27670,21 лв. и надвишава неговата действителна стойност към датата на произшествието – 15604 лв. и в 3 случая е налице тотална щета.

Ето защо първоинстанционния съд е определил законосъобразно размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди следствие на ПТП от 28.09.2021 г., тъй като стойността на уврежданията на средство лек автомобил „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА надхвърлят 70% от действителната му стойност. След приспадане на стойността на запазените части от автомобила, която изчислена от вещото лице възлиза на 4681 лв., а именно 30%, дължимия размер на обезщетението следва да бъде 10923 лв.

Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението. В настоящия случай ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 10710,00 лв. и е сторило ликвидационни разноски в размер на 15 лв. След като се приспадне размера на вече платеното обезщетение от ЗД „Е.“ АД в размер на 5362,50, то сумата, която ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД следва да заплати е в размер на 5362,50 лв. (10725 – 5362,50 = 5362,50).

Неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.

По делото не е доказано да са извършени определени действия или бездействия на водача на л. а. „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА, които да са в причинна връзка с вредоносния резултат. Напротив, от компетентно изготвената САвТЕ, вещото лице е посочило, че водачът на л. а. „БМВ 320 Д“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като л. а. „Опел Астра“, per. № СВ **** АВ, е навлязъл внезапно в неговата лента за движение. Докато последният е имал тази възможност, ако не е навлязъл в лентата за насрещно движение. Същият извод се потвърждава и от показанията на св. Чавдар Стефанов – водачът на л. а. „БМВ 320 Д“, които преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, съдът намира за преки, последователни и подкрепящи се от събраните писмени доказателства. Относно наличието на известни противоречия в показанията на св. Стефанов, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, те са естествена и обяснима последица за липсата на ясен 4 спомен за детайли около произшествие с близо двугодишна давност (в този смисъл Решение № 136 от 7.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 338/2023 г., II т. о., ТК). Свидетелят сочи, че е видял л. а. „Опел Астра“ да „излита“ срещу него и в момента в който е видял, че другият водач идва срещу него, се е опитал да избегне удара, но не е успял. Показанията на свидетеля са в унисон и със заключението но вещото лице по изслушаната САвтЕ.

С оглед изложеното, съдът приема че процесното ПТП е реализирано единствено и само по вина на водача на л. а. „Опел Астра“, per. № СВ **** АВ – В.Х.В., който е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и на чл. 20 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват (ал. 1). Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (ал. 2).