Решение № 611 от 03.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501216 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№37317/24.10.2025г., подадена от адв. Б. Б., като пълномощник на Н. М. С., против разпореждане изх. №49186/13.10.2025г. по изп.д.№716/2013г по описа на ЧСИ В.Т., с което по молба с вх.№ 35660/10.10.2025г. на длъжника е отказано прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради перемпция.

Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че акта е немотивиран, бланкетен и без изследване на всички обстоятелства по изпълнителното дело. Твърди се, че не е посочено кога е извършено последното изпълнително действие, а само е направен лаконичен извод, че не са изтекли две години от последно извършено изпълнително действие. Сочи се, че са налице периоди, в които не са извършвани изпълнителни действия повече от две години, включително и след постановяване на разпореждане № 716/09.05.2023г., с което също е отказано прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното 1 разпореждане.

Взискателят „Б.К.Б.“ ЕАД оспорва искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, като в отговора по жалбата сочи конкретни и подробни основания за това. Сочат се конкретни дати, на които се твърди извършени отделни изпълнителни способи, с които давността е била прекъсвана и между тях не е изтекъл срок от повече от две години, поради което соправнето се определя като неоснователно. Иска присъждане на разноски по Наредба за заплащане на правната помощ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., на основание чл.25, ал.1 от наредбата и сумата от 80 лв., на основание чл.13, т.2 от наредбата, като представя и нарочен списък.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Също излага подробни съображения, че делото не е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Съдът, след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 716/2013г., по описа на ЧСИ В.Т. е образувано на 26.06.2013г., на основание Изпълнителен лист от 05.02.2013г., издаден по ч. гр. дело № 20131240100019г. по описа на Районен съд Р. за 2013г. и подадена молба от взискателя „БНП П.П.Ф.” ЕАД, в която същият като начин на изпълнение е възложил на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ.

След образуване на делото по същото са извършени следните действия, които представляват самостоятелни изпълнителни способи, всяко от което е довело до прекъсване на давността и е започнало да тече нова такава, а именно:

На 29.07.2013г. е изготвена връчена на 11.08.2013г. покана за принудително изпълнение, с която на 02.10.2013г. е насрочен опис на движими вещи и на 06.12.2013г. е постъпила доброволна вноска от длъжника от 60 лв.

На 23.03.2015г. е наложен запор на получаваното трудово възнаграждение, като с уведомление с вх . № 04179/16.04.2015г. работодателя Община Б. е съобщил на ЧСИ, че запора не може да бъде изпълнен, т.к. възнаграждението е под MP3 и е несеквестируем.

2

На 26.08.2016г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК: ************ /понастоящем „Б.К.Б.” ЕАД/ с искане за конституирането му като взискател въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016г., сключен с „БНП ПППФ” ЕАД, в която цесионерьт е овластил ЧСИ с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и с конкретно искане за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

С молба с вх.№ 01142/17.01.2017г. взискателят „КИИ БГ" ЕАД /с ново наименование „Б.К.Б." ЕАД/ е поискал насрочване на опис на движими вещи.

На 01.02.2017г. с молба с вх.№ 02867 взискателят е поискал имуществено проучване и предприемане на съответните изп. действия за обезпечаване на вземането.

С Постановление на ЧСИ от 15.03.2017г. КИИ БГ ЕАД, ЕИК: ************ е конституиран като взискател по делото и за 29.05.2017г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника.

На 15.12.2017г. взискателят е подал молба за извършване на справка за открити банкови сметки и налагане на запор, а с молба вх. № 1076/17.01.2018г. е поискал налагане на запор върху банкови сметки в „ПИБ“ АД и в „СЖЕ” АД.

На 30.01.2018г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника в „ПИБ" АД и „СЖЕ" АД. По сметка на ЧСИ са постъпили суми на следните дати - 12.11.2018г., 23.12.2020г., 10.05.2023г.

На 15.04.2019г. е входирана от взискателя молба за опис, оценка и продажба на движими вещи, депозирана от „КИИ БГ" ЕАД (с ново наименование „Б.К.Б." ЕАД).

На 08.05.2019г. – Призовка за принудително изпълнение с насрочен на 08.07.2019г. опис на движими вещи от ЧСИ В.Т..

На 16.12.2020г. от взискателя е входирана поредна молба за справка относно движими и недвижимо имущество с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение и МПС на длъжника.

На 28.10.2022г. е наложен запор на получаваната пенсия от длъжника.

На 03.05.2023г.е постъпила молба от длъжника Н. М. С. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С Разпореждане № 21939/09.05.20123г. ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнението и вдигане 3 на наложените запори, поради липса на основание. Такава молба е постъпила от длъжника и на 27.09.2023г., но ЧСИ е посатновил резолюция, че по такова искане вече има поризнасяне.

На 13.03.2024г. от взискателя е постъпила молба за справка относно движимо и недвижимо имущество, както и налични банкови сметки с искане за налагане на запор върху откритите сметки, в резултат на което на същата дата е наложен запор на сметки на длъжника в „И.” АД.

На 03.04.2024г. е постъпила нова молба от длъжника Н. М. С. с искане за прекратяване на делото, поради настъпила перемпция, по която ЧСИ е постановил обжалваното разпореждане и е отказал уважаването й.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършването на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако и е била призована, а в останалите случаи — от деня на съобщението — чл. 436, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - длъжника и против подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител – отказа му да прекрати индивидуалното принудително изпълнение. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 4 изпълнително действие. Според посоченото тълкувателно решение прекъсващи давността и перемпцията са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други действия, водещи до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Следователно – след всеки реално и валидно наложен изпълнителен способ започва да тече нов двугодишен срок, след който ако не се поиска извършване на нов, следва перемиране на изпълнителния процес. Прекратяването на изпълнителното производство, на това основание, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

С оглед на установените извършени последователно конкретни изпълнителни способи съдът констатира, че между всеки едни от тях не е изтекъл срок повече от две години, поради които за нито един период от образуване на делото до настоящия момент не е настъпило основание за приложение на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в чл. 3, т. 1 се предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (сред които не е процесното), поради което за периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г. срок за перемиране на вземането също не е текъл.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното разпореждане, с което е отказано приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода от оспорването на взискателя се дължат направените по 5 делото и поискани разноски, поради неоснователно предизвикания от длъжника правен спор и направените по повод на него разноски от взискателя за отговор по жалбата. На взискателя се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова се определя по реда на НЗПП. Съгласно чл.25, ал.1 от цитираната наредба за процесуално представителство се дължи възнаграждение в размери от 100 лв. до 360 лв. В случая е приложима редакцията на цитираната разпоредба, която е била в сила към датата на сключване на пълномощното на процесуалния представител на взискателя.

Извършването на процесуалното представителство включва в себе си и действията по чл.13, т.2 от наредбата – за изготвяне на документи, поради което се дължи едно общо възнаграждение, такова по чл.25, ал.1. Поради липсата на правна и фактическа сложност на обжалването на взискателя се дължат разноски за юрисконсулт в минимален размер от 100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 49186/13.10.2025г. по изп.д.№716/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., с което по молба с вх.№ 35660/10.10.2025г. на длъжника Н. М. С. е отказано да се прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради перемпция.

ОСЪЖДА Н. М. С., с ЕГН **********, с адрес:гр.Б., ул.Р.“ № 9 да заплати на „Б.К.Б.“ ЕАД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“П.В. № 21, Бизнес център „Л. -6“, ет.2, чрез пълномощника си З.Н.Д., упълномощена от М.А.Г. и М.К. – в качеството им на представляващи дружеството, сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: