Решение № 511 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка К.а

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г.а в присъствието на прокурора П. Г. Р. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600879 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 8.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 21145/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 147-ми състав, подсъдимият С. Р. К. е признат за невиновен в това, че на 13.09.2017 г. около 6:00 часа в гр. София, ж.к.

„Студентски град“, зад ресторант „Блазе“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0,53 (нула цяло петдесет и три) грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 7 3% (седемдесет и три процента), на стойност 116,60 (сто и шестнайсет лева и шейсет стотинки) лева, като кокаинът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.

304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

С присъдата е постановено на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК иззетото наркотично вещество да бъде отнето в полза на държавата.

На основание чл. 190 от НПК направените разноски са оставени в тежест и за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се прави искане присъдата да бъде отменена поради нейната неправилност, като бъде постановена нова, с която подс. С.

1

К. да бъде признат за виновен. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия и събиране на нови гласни доказателства.

В хода на въззивното производство са приобщени по делото отговор от зам.министъра на здравеопазването, че на името на С. Р. К. не са издавани разрешения за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП и справки от СРП по отношение на липсата на висящи наказателни производства спрямо подс. К..

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Смята, че СРС е събрал необходимия доказателствен материал, но е тълкувал същия превратно, като неправилно е дал вяра на показанията на св. А.Ф., а не е кредитирал показанията на полицейските служители и протокола за извършен оглед по чл. 156 от НПК. Излага твърдения, че поемните лица, вписани в протокола, са присъствали на описаните в него действия.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, постановена в пълно съответствие със събраните в хода на производството доказателства. Приема извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателства за правилен, включително и по отношение на доказателствената стойност на процесуалноследственото действие оглед на местопроизшествие, като излага съображения, че поемните лица не са участвали в това действие, респективно не са възприели нито намирането на наркотичното вещество, нито присъствието на подсъдимия на процесното място. Посочва, че СРС обосновано е кредитирал показанията на св. А.Ф. и не се е доверил на изложеното от полицейските служители.

В последната си дума подс. С. К. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. За себе си споделя, че работи като фризьор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите А.Б.К. (л. 48-49 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л.

12 от ДП отчасти), Р. Г.А. (л. 49-50 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 11 от ДП отчасти), А.Б.Ф. (л. 126-127 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 13 и 14 от ДП отчасти), Н.Р.З. (л. 259 от съд. д.), Б. Г. Г. (л. 297-298 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2017 г. (л. 3-4 от ДП), заповед за задържане на лице от 12.09.2017 г. (л. 9 от ДП), експертна справка № 2240-Х/2017 г. (л. 16 от ДП), справка за съдимост на подс.

С. К. (л. 19 от ДП, л. 12 от съд. д.), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 46 от 2

ДП), приемателно-предавателен протокол № 49884/02.10.2017 г. (л. 48 от ДП) и чрез експертните способи на доказване: физикохимична експертиза по протокол № 534Х/2017 (л. 29-30 от ДП) и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 35-39 от ДП).

В хода на въззивното производство към доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав приобщи като писмено доказателство отговора от зам.министъра на здравеопазването, че на името на подс. С. К. не са издавани разрешения за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП и справки от СРП по отношение на липсата на висящи наказателни производства спрямо подс. К..

Обосновано районният съд е приел, че подсъдимият С. Р. К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин е, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.

На 13.09.2017 г. около 6:00 часа, при изпълнение на служебните си задължения полицейските служители при 7 РУ-СДВР – свидетелите А.К. и Р. А. извършвали обход в района на ж.к. „Студентски град“ в гр. София със служебен автомобил. Било все още тъмно, когато забелязали на поляна до ресторант „Блазе“ подс. С. К. и св. А.Ф.. След като забелязал полицейските служители, подсъдимият побягнал. Св. К. тръгнал след него, за да го догони, а св. А. останал при св. Ф.. След като задържал подсъдимия, св.

К. се завърнал заедно с него при колегата си св. А. и св. Ф.. В тревната площ полицейските служители забелязали полиетиленово пликче с прахообразно вещество.

Запазили местопроизшествието и докладвали на ОДЧ.

На мястото пристигнала дежурно-оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието за времето от 7:00 часа до 7:15 часа на 13.09.2017 г., което било обективирано в протокол. В тревната площ, разположена между северната част на ресторант „Блазе“ и блок № 12, на около два метра от временна строителна ограда, на земята било намерено и иззето полиетиленово пликче, съдържащо вещество на бучки и прах от тревна площ, представляващо кокаин с нето тегло 0,53 (нула цяло петдесет и три) грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин 73 % (седемдесет и три процента) на стойност 116,60 (сто и шестнайсет лева и шейсет стотинки) лева.

Св. Ф. и подс. К. били транспортирани до сградата на 7 РУ-СДВР, където подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

Подс. С. К. е психично здрав, могъл е разбира свойството и значението на поведението си и да го ръководи. При него е налице психична годност за даване на обяснения, в случай че желае, а психичното му съС.ие не се явява пречка за участието му във всички фази на наказателното производство. При него не е констатирана развита зависимост към наркотични вещества със съответните промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност съобразно точния им смисъл и значение, в резултат на което е извел правилни фактически изводи.

По отношение на времето и мястото на извършената полицейска проверка на подс. С. К. и св. А.Ф. и на участващите в нея полицаи събраните доказателства са еднопосочни, поради което по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК не се налага обсъждането им поотделно от съда.

Налице са съществени противоречия обаче между показанията на свидетелите – полицейски служители А.К. и Р. А., от една страна, и на поемните лица Н.З. и Б. Г., както и на св. А.Ф., от друга страна, относно обстоятелствата, при които е открито 3 наркотичното вещество, приложено като веществено доказателство.

Съдът внимателно обсъди показанията на полицейските служители, извършили проверката на подс. С. К., и установи, че относно наркотичното вещество и обективната връзка на подсъдимия с него те не намират сигурна подкрепа в събрания и проверен по делото доказателствен материал, като наред с това са и вътрешнопротиворечиви. Св. А.К. твърди, че подс. С. К. бил клекнал на поляната пред св. А.Ф. и при появата на полицейските служители се изправил и пуснал едно пакетче с бяло прахообразно вещество. За същата част от фактологията св. Р. А. разказва, че подс. К. и св. Ф. били седнали на бетонни колчета, а когато забелязали него и колегата му, подсъдимият тръгнал. Св. К. го настигнал, след което св. А. видял, че пакетче с бяло прахообразно вещество било изхвърлено. Видно е, че не е налице еднопосочно описание на ситуацията около намирането на наркотика от двамата полицейски служители.

Същевременно показанията на поемните лица не преодоляват липсата на синхрон между показанията на полицейските служители и не установяват, че инкриминираното вещество е било държано от подсъдимия.

Поемното лице Н.З. в показанията си установява, че когато се прибирал от работа, зад ресторант „Блазе“ видял, че се извършвала проверка, като полицейските служители го помолили да стане поемно лице. Св. З. посочва, че полицаите му показали на земята пакетче с бяло прахообразно вещество, което намерили.

Свидетелят заявява, че не си спомня в същия момент да е присъствало и друго поемно лице.

Посоченият като второ поемно лице св. Б. Г. заявява, че прибирайки се от работа си, в близост до дискотека „Плаза“ в ж.к. „Студентски град“, забелязал паркиран бял полицейски микробус, след което бил помолен от двама мъже и една жена, полицейски служители, да се подпише на протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като полицаите бързали да си ходят. Обяснили му, че са видели някакво момче, което, като ги видяло, тръгнало да бяга и си изпуснало нещо от джоба. Св. Г. е категоричен, че на място не е видял нито подсъдимия, нито друго поемно лице.

Въз основа на показанията на свидетелите З. и Г. първоинстанционният съд обосновано е заключил, че двете поемни лица не са присъствали на извършването на огледа и на намирането на процесното наркотично вещество, а единствено са се подписали на протокола за оглед по молба от полицейските служители.

Изтъкнатите разминавания между показанията на полицейските служители и обезсмислената функция на поемните лица са обстоятелства, които не позволяват да бъдат дискредитирани показанията на св. А.Ф., който последователно и без неясноти и формалнологически несъответствия разказва, че подсъдимият действително побягнал, когато видял полицаите, които спрели автомобила си на около 5 метра от тях, но нищо не е изхвърлял. Впоследствие полицейските служители твърдели, че подсъдимият е изхвърлил „нещо бяло“, но свидетелят не видял подобна вещ, нито пък такава му била показана от полицаите.