Решение № 7714 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7714 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110169167 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава втора ЗЗДН.

Подадена е молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН на 20.11.2024 г. от Р. Г. Р., ЕГН **********, срещу Н. Ж. П., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за защита на молителката, при твърдения за извършени от ответника актове на домашно насилие, изразяващи се в телефонни разговори и позвънявания от телефонен номер ****, ползван от ответника, на телефонен номер ****, ползван от молителката, както следва: на 10.11.2024 г. /изразяващ се в проведен телефонен разговор в 14,16 часа, по време на който ответникът казал на молителката - “Готови ли сте за делото”, “Внимавайте ти и свидетелите какво ще говорите, ще си носите последствията”/, на 11.11.2024 г. /изразяващ се в телефонни позвънявания в 18,36 часа и 19,21 часа, на които молителката не отговорила/, н а 12.11.2024 г. /изразяващ се в телефонен разговор в 17,47 часа, по време на който ответникът казал на молителката - “Вдигай ми винаги телефона, защото знам къде да те намеря. Не можеш да избягаш и няма къде да се скриеш. Знаеш го много добре, така че внимавай”/, на 13.11.2024 г. /изразяващ се в телефонен разговор, по време на който ответникът казал на молителката - “Внимавай за утре, помниш какво ти казах”/, на 14.11.2024 г. /изразяващ се в телефонни разговори в 17,44 часа и 17,51 часа, по време на които ответникът казал на молителката, че тя не е наясно с графика за личните отношения с детето, че той е уредил всичко, че имал графика, че са променили и начина на броене на седмиците, че скоро молителката ще види какво ще й се случи и ще си понесе тежките последици/, на 15.11.2024 г. /изразяващ се в телефонни разговори в 17,04 часа и в 18,54 часа, 1 по време на които ответникът казал на молителката - “Ако не ми дадеш детето на 16-ти, ще видиш какво ще ти се случи. Графикът е какъвто аз ти го казвам”, както и също казал молителката да не се изправя срещу Църквата, да не се жалва, нямало смисъл, никой нямало да я чуе, детето в. щяло да си отиде при него, а тя щяла да плаща, за да я вижда/, на 16.11.2024 г. /изразяващ се в позвънявания в 17,00 часа и в 17,24 часа, на които молителката не отговорила/, и на 17.11.2024 г. /изразяващ се в позвънявания в 11,42 часа и в 17,18 часа, на които молителката не отговорила/. Сочи се, че ответникът желаел да осъществява срещи с детето, а то се страхувало от расото и калимявката му, освен това, имало очна алергия, а в предходен период не му били поставяни капки. Твърди се, че след 14.11.2024 г. молителката се страхувала да излиза сама, още по-малко с детето, като се заявява, че отговаряла на позвънявания от ответника единствено в присъствие на свидетели.

Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като оспорва изцяло същата, като не оспорва да е съпруг на молителката. Сочи, че на въпросните дати е звънял по телефон, за да разбере как е детето. Твърди, че въпреки наличието на съдебно решение, молителката не позволявала на ответника да види детето през целия месец ноември 2024 г., като казвала, че детето е болно или не е по графика. Казал, че ще я съди за това, че не му дава да вижда детето, друго не е казвал.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбата.

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1, ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по молбата ответник съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, в качеството му на съпруг на лицето, за което се търси защита /обстоятелство, отделено като безспорно между страните с протоколно определение от 03.12.2024 г./. Молителката твърди, че ответникът е осъществил спрямо нея актове на домашно насилие в периода 10.11.2024 г. - 17.11.2024 г., като молбата до съда за защита от тези актове е подадена на 20.11.2024 г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Предвид изложеното молбата е допустима.

По основателността на молбата.

Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка”.

Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е неоснователна по следните съображения:

Между страните е безспорно обстоятелството, че на процесните дати, в посочените от молителката часове, ответникът е звънял на молителката от телефонен номер **** на 2 телефонен номер **** /същото е и изрично отделено като безспорно с протоколно определение от 03.12.2024 г./ По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която се съдържа описание на процесните актове на домашно насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящият случай, доколкото на процесните актове на насилие са присъствали очевидци. Ето защо декларацията не следва да се ползва с доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели /м.м. м.к.-п., и.п., чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/, се установява, че на процесните дати са проведени разговори между страните, в които ответникът е използвал думите, които се твърдят в сезиращата молба за защита и допълнително уточнени от нея. От показанията на св. Тодорвка П.а и Живко П., които съдът също кредитира, като обективни и непротиворечащи на други събрани по делото доказателства, се установява наличие на конфликтни отношения между страните по повод виждането на ответника с общото на страните дете. От събраните по делото гласни доказателствени средства и останалите относими по делото приети писмени доказателства, не се установява осъществяване на действия, представляващи психическо и емоционално насилие от страна на ответника спрямо молителката. Единственото, което се установява, е, че между тях, като родители на детето са налице конфликтни отношения и спорове във връзка с изпълнение на определен по съдебен ред режим на лични отношения и висящо производство за развод. Тези отношения биха могли да се отразят изключително неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на детето. Следва да се отбележи, че недоброто родителстване, според критериите и разбирания на другия родител, както и изобщо възпитаването му по начин, вреден за неговото нормално развитие, е основание за уреждане на въпросите, свързани с мерките относно родителската отговорност спрямо детето, а не за защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за родителски права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения /арг. от чл.123 от СК/.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, които се установяват в размер на 1200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. В тази връзка и по повод възражението на процесуалния представител на молителката за недопустимост на разноски поради обстоятелството, че молителката не претендира присъждане на такива, че е в майчинство и получава минимално възнаграждение, съдът намира за нужно да отбележи, че посочените обстоятелства са ирелевантни спрямо отговорността за разноски с оглед изхода на делото. Молителката следва да бъде осъдена и 3 да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. №374548/20.11.2024 г., депозирана от Р. Г. Р., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита на молителката срещу съпруга на същата - Н. Ж. П., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 10.11.2024 г., 11.11.2024 г., 12.11.2024 г., 13.11.2024 г., 14.11.2024 г., 15.11.2024 г., 16.11.2024 г. и 17.11.2024 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на Н. Ж. П., ЕГН **********, сумата в размер на 1200,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. Г. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от 30.04.2025 г. /чл. 15, ал. 7 ЗЗДН/.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4