Решение № 206 от 24.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. КърджА., 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140101248 по описа за 2022 година

Предявени са субективно активно и пасивно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС, на съпрузите Б. С. С., ЕГН ********** и Ф. Е. С., ЕГН ********** против С.

Н. О., ЕГН ********** и Н. О. А., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на смесено основание - наследство що се отнася до Б. С. С. и доброволна делба на наследство, извършена на 18.11.2019 г. по време на брака на ищците, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ **, кв.** по плана на с.*******, общ.КърджА., обл. КърджА., одобрен със Заповед № 932/29.12.1978 г. на Председателя на ИК на ОНС-КърджА., с площ от 135.00 кв.м. по нотариален акт №***, том *, дело №***** г., а по скица № КР-СС-429/09.10.2019 г., издадена от община КърджА., с площ от 110.00 кв.м., адрес: с.***********, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 100.00 кв.м., състояща се от дневна с кухня, три стаи, коридор и входно предверие, както и СТОПАНСКА СГРАДА, представляваща плевня със застроена площ от 25.00 кв.м., при граници на поземления имот: от изток - ПИ с пл. № **, запад - ПИ с пл. №**; север - ПИ с пл. №**; юг - улица, както и за осъждането на ответниците да предат на ищците владението на гореописания имот.

Ищците, представлявани от адв. М. от АК- КърджА., сочат, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях на смесено придобивно основание, а именно по наследство за Б. С. С. и доброволна делба, извършена на 18.11.2019 г. по време на брака му с Ф. Е. С., по силата на която притежаваните от другите наследници идеални части са придобити от Б. С. С. срещу парично уравнение на дяловете. Ищците твърдят, че до месец декември 2014 г. имотът се е ползвал и владял от тях, заедно с братята и сестрата на Б. С. С., когато в него са се самонастанили ответниците, като през тези години данъците, таксите и всички публични задължения са заплащани от ищците. Изложено е, че никой до декември 2014 г. не е оспорвал правото им на собственост, но от края на 2014 г. ответниците са ограничили достъпа до имота, непозволявайки на ищците да го посещават, с което са оспорили неоснователно правото им на собственост. Твърди се, че същите владеят имота без 1 правно основание.

В писмен отговор ответниците, представлявани от адв. Ч. от АК-КърджА., възразяват за отхвърляне на предявените искове, като поддържат, че те са собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност в периода от 1991 г. до датата на исковата молба. В тази връзка сочат, че наследодателят на ищеца Б. С. С. и негов баща С. А. С.ов е починал през 1980 г., като в периода след неговата смърт, в процесния имот не е живял никой, включително и ищците. Всички наследници още приживе на С. А. С.ов са се преместили за постоянно да живеят в Република Турция. Твърдят, че през 1989 г. започнА. да водят преговори за закупуването на имота, като с това обстоятелство са били запознати всички наследници. Те уверили ответниците, че ще им продадат имота, но след като уредят сметките си по регулация със собственика на съедния имот ПИ № **, като поискА. предварително заплащане на продажната цена. В изпълнение на договореното през 1991 г. ответниците сочат, че са платили на наследниците на С. А. С.ов сумата от 5000 лева, представляваща продажната цена на имота, която предА. в брой без писмен документ. При плащането ответниците получили ключовете от жилищната сграда с уверението, че имотът е техен, както и че след снабдяване с необходимите документи и уреждане на сметките по регулация, имотът ще им бъде прехвърлен по нотариален ред. Твърди се, че считано от 1991 г. фактическата власт върху имота се упражнява единствено от ответниците, като през цялото това време никой не е смущавал владението им. Изложено е, че на три пъти във времето ответниците са търсили връзка с наследниците на С. А. С.ов, относно прехвърлянето на имота по нотариален ред, но същите ги уверили, че регулационните сметки още не са уредени, както и че имотът е техен, тъй като са го платили, поради което да не се притесняват за оформянето на документите и прехвърлянето. Изложено е, че от 1991 г. и понастоящем само ответниците са заплащА. разходите за електроенергия и вода, като партидите са открити на тяхно име. В този период ответниците сочат, че са извършили редица подобрения в имота с цел неговото съхранение като негови собственици. Изградили нов таван, който преди това е бил от талашит, като за целта отлели плоча, нова подова замазка, заздравили външните стени на жилищната сграда и построили изцяло нов покрив, с дървени греди и нови керемиди, тъй като старият не е бил в изправност, сменили комина, обособили самостоятелно санитарно помещение - баня и тоалетна. В двора направили бетонови пътеки, поставили ограда и външна врата. През 2012 г. прокарА. канА.зация за питейна и обратна вода, като по този начин водоснабдили имота и окончателно го пригодили за живеене. През 1994 г. се регистрирА. по постоянен адрес. Обосновава се, че ответниците упражняват фактическата власт върху имота повече от тридесет години със съзнанието, че е техен, като владението им е продължило във времето явно и необезпокоявано. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, но неоснователни, като съображенията и доводите за това са следните:

Установява се от приетите по писмени доказателства, а не е и нА.це спор между страните по делото, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на смесено правно основание, а именно наследствено правоприемство от С. А. С.ов, починал 1980 г., и възникнала съпружеска имуществена общност що се отнася до придобитите от Б.

С. С. идеални части от правото на собственост по силата на извършената на 18.11.2019 г., по време на брака му с Ф. Е. С., доброволна делба /л.4/. Това е така, тъй като при делбата на наследство върху придобитите от наследника идеални части, ако уравнението не е извършено с друго наследствено имущество, какъвто е случаят, възниква съпружеска имуществена общност /СИО/. Обратно, съпружеска имуществена общност не възниква, ако от наследствената маса са формирани реални дялове без съпругът да дължи парично уравнение на останА.те наследници, в който случай ще е нА.це пълна трансформация на 2 лично имущество по см. на чл. 23 СК. Ето защо и съдът намира, че ищците доказват основанието, на което се легитимират като собственици на процесния имот. Правото на собственост е абсолютно вещно право, което не се погасява по давност, но то може да бъде придобито от друг правен субект по давност.

При това положение правният спор се концентрира до основателността на наведеното от ответниците правоизключващо възражение за изтекла в тяхна полза придобивана давност. Категорично се установява по делото, тъй като свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели в тази част са еднопосочни, че понастоящем фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците, чието владение е прекъснато на 07.10.2022 г. - с предявяването на иска. Основното фактическо противоречие се заключва в това считано от кога и на какво основание ответниците са започнА. да упражняват фактическата власт върху спорната вещ. Ищците поддържат, че до месец декември 2014 г. имотът се е ползвал и владял от тях, заедно с братята и сестрата на Б.

С. С., когато в него са се самонастанили ответниците. Ответниците оспорват, че владението върху имота им е предадено от наследниците на С. А. С.ов, измежду които ищца Б. С. С., тъй като са имА. договорка за продажбата на имота. Фактическата власт се поддържа да е установена след като ответниците са платили продажната цена в размер на 5 000 лева, за което не разполагат с писмени доказателства, като се твърди, че владението е установено от тях в един много по-ранен момент, а именно през 1991 г.

Съдът намира наведеното възражение за изтекла придобивна давност за основателно и доказано по делото по следните съображения:

Най-напред следва да се изтъкне, че при изясняване фактическата страна на правния спор съдът се ръководи не само от формалното установяване на определени факти и обстоятелства чрез допустимите за доказателствени средства, а преценява достоверността им, като изхожда също и от правилата на опитността, логиката и здравия житейски разум. В разглежданата хипотеза между ищците и ответниците не съществува роднинска, приятелска или каквато и да било друга междуличностна връзка. Ищците твърдят, че ответниците са се самонастанили в процесния имот към края 2014 г., до който момент наследниците на С. А.

С.ов са упражнявА. фактическата власт. Поначало съдът намира, че подобно поведение от страна на който и да било правен субект би било крайно неестествено и противно на житейската логика. Самонастаняването в чужд жилищен имот, който не е изоставен, а се стопанисва от неговите собственици, както се твърди от ищците, и то от лица, които не е установено по делото да са били в затруднено, неравностойно или друго тежко материално положение, налагащо присвояване на чуждата вещ, представлява една меко казано нетипична житейска хипотеза. Обикновено нормалното поведение на гражданите не включва настаняване в чуждата недвижима собственост. Отделно, от представеното по делото удостоверение за наследници / л.7/ се установява, че С. А. С.ов е оставил петима низходящи наследници, негови деца, като по делото няма данни някой от тях да се е противопоставил непосредствено на твърдяното от ищците самонастаняване от страна на ответниците в имота, подавайки сигнал до правоохранителните органи, или пък чрез други действия. Въпросното самонастаняване по необходимост би включвало преодоляване на входната врата на жилищната сграда. Ето защо обосновано може да се предположи, че ответниците са установили фактическа власт върху спорната вещ на някакво основание, като много по-логична изглежда тяхната версия, а именно, че владението върху имота им е предадено след като ответниците са платили продажната цена за него по постигната уговорка със собствениците. Твърдението, че продажбата не е сключена в надлежната форма, с оглед неуредени сметки по регулация със собственика на съседен имот, макар и регулационното положение на имота да не е проследено във времето, тъй като страните не са ангажирА. доказателства в тази насока, се подкрепя от съображението, че в различните си редакции след 1991 г. действащият по това време благоустройствен закон ЗТСУ(отм.) е съдържал ограничения за прехвърлянето на имот, към който са придадени по силата на 3 дворищната регулация части от съседен имот до заплащането на дължимото обезщетение.

Ето защо и съдът намира, че ответниците са установили владение върху вещата, което владение им е предадено от някой от нейните собственици, а именно от лице, което е имало ключ от имота. Този факт се подкрепя от показанията на водените от ответниците свидетели, който съдът кредитира като логични, последователни и подкрепени от останА.те доказателства по делото.

В разпитът си свидетелят Й. сочи, че знае, че ищецът С. Н. О. е заплатил сумата от 5 000 лева на С., който е брат на ищеца Б. С. С. и който към 1991 г. е бил собственик на идеална част от имота. Сочи, че считано от 1991 г. ответниците живеят в имота, като посочва какви подобрения са извършили в него – изграждане на баня и тоалетна, подобрения по покрива, дворното място и водоснабдяване на имота. Сочи, че знае, че воденият от ищците свидетел А. Ш. иска да закупи имота, тъй като е собственик на съседен имот, но ответниците не са съгласни и не му го продават, както и че ищецът Б. С. С. живее в Република Турция, считано от 1990 г. В същия смисъл са и свидетелските показания на другия свидетел на ответниците Ф. И.. Свидетелките показания на водените от ответниците свидетели напълно се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Установява се от приложените по делото справки /л. 31 и л. 32/, че считано от 1994 г. постоянният адрес на ответниците съвпада с административния адрес на спорния имот. Доказва се със сигурност от представените по делото разписки /л. 33 – л.50/, без това да опровергава твърдението за заплащане на битово-комуналните разходи в минал период, че от 2017 г. ответниците заплащат дължимите за имота разходи за вода и електричество. Партидата във „ВиК“ ООД – гр. КърджА. е открита на 05.12.2012 г. на името на ищеца С. О. /л.131/, а партидата за електричество, която е била открита на С. О. е прекратена на 26.09.2022 г., в ход на делото, по искане на ищеца Б. С. С.. Обстоятелство, че определено лице заплаща битово-комуналните разходи за определен имот само по себе си не може да се цени като обстоятелство, доказващо, че то упражнява фактическата власт върху имота, но то, съпоставено с другите доказателства по делото, е индиция за упражненото владение. В случая писмените доказателства подкрепят гласните доказателства на водените от ответниците свидетели и опровергават изложеното от свидетелите на ищцовата страна.