Решение № 62 от 18.03.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. ЛЕВСКИ, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410101000 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. П. от гр.Белене срещу „***“ ООД, гр.София кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №*** от 17.04.2024г., сключен между страните, при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузата „такса експресно разглеждане“ по Договор за потребителски кредит №*** от 17.04.2024г., сключен между страните;

2. за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 69,81 евро, равняваща се на 136,54 лв. /след допуснато изменение размера на иска в о.с.з. на основание чл.214 ГПК/- като получена без основание по Договор за потребителски кредит №OL00096122 от 17.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 17.04.2024г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №***, по силата на бил отпуснат кредит в размер на 500 лв. за срок от 30 дни, при посочени в договора лихвен % в размер на 40,10% и ГПР в размер на 49,18%. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 636,26 лв. Съгласно условията на договора 1 била начислена такса експресно разглеждане в размер на 119,55 лв.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК и сочи за нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че само формално е изпълнено изискването за съдържание в договора на годишния процент на разходите и само формално същият не нарушава чл.19, ал.4 ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР, тъй като посоченият в договора % не отразява действително прилагания между страните ГПР, като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата за бързо разглеждане.

Позовава се на Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22, с което аргументира, че таксата за допълнителната услуга „бързо разглеждане“ попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ и следва да бъде включена в ГПР.

Позовава се на Решение на СЕС от 15 март 2012г. по дело С-453/10 относно наличие на заблуждаваща търговска практика при посочване в договора на потребителски кредит на ГПР, който е в по-нисък размер от действително прилагания между страните.

Прави извод, че цялото правоотношение по договора за потребителски кредит е недействително на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит.

Навежда довод, че таксата за бързо разглеждане е такава във връзка с действие по усвояване на кредита във времево отношение. Като такава, а не такса за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, навежда довод, че същата заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Със сумата, заплатена за такса бързо разглеждане, на практика се увеличава печалбата на ***ра. Поради изложените съображения навежда довод, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата бързо разглеждане е неравноправна такава по смисъла на чл.143 ЗЗП, която заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди се, че ищцата е заплатила всички дължими суми по договора за кредит – главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Поради недействителност на договора ищцата дължи само чистата сума по кредита, а плащанията в размер на 16,71 лв. за договорна лихва и 119,55 лв. за такса експресно разглеждане са получени от ответника без основание, поради което 2 се дължи връщане на същите на ищцата.

Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ООД, който в законоустановения срок е подал писмен отговор.

Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил изплатен от ищеца предсрочно на 14.05.2024г., като ***получателят внесъл сумата от 325,49 евро /636,55 лв./. Твърди, че на 07.01.2026г. ищецът получил от „***“ ООД сумата в размер на 61,13 евро (119,55 лв.) като надвнесена сума по кредит № *** от 11.03.2024г. заедно с още пет броя надвнесени суми по договори за потребителски кредит.

Изложени са съображения, че останалата част от претендираната парична сума по осъдителния иск - 8,54 евро (16,71 лв.), намалена до 7,69 евро /15,04 лв./, поради предсрочно погасяване на кредита, е съотнесена за погасяване на договорна лихва, която не се дължи обратно на ищцата поради непогасяване на задължението по договора за кредит в срок.

Оспорва като неоснователен установителния иск за прогласяване нищожност на целия договор за кредит. Излага аргументи, че двете страни са изразили воля за сключването му, с предоставяне на заемната сума договорът е породил действието си, спазени са изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК при сключване на договора от разстояние съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП, представена е необходимата преддоговорна информация, погасителен план.

Излага аргументи, че оспорваната клауза от договора следва да се счита за неравноправна само ако не е изразена на ясен и разбираем език, което не се твърди и доказа в процесния случай.

Позовава се на чл.26, ал.4 ЗЗД като аргументира, че дори при недействителност на оспорената клауза от договора „такса експресно разглеждане“, същата не влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, тъй като засяга само част от съдържанието на сделката. След отстраняване на недействителните части следва да се запазят останалите правни последици на сключения между страните договор.

Моли да бъде отхвърлен установителния иск за прогласяване нищожност на целия договор за кредит и осъдителния иск за връщане на платено без правно основание.

Изложени са аргументи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, като е заплатил сумите, предмет на спора на ищеца, поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК. Ответникът претендира направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. В случай 3 на присъждане на разноски в полза на ищеца прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Й.М.

– ПлАК, който поддържа исковете и изложените в исковата молба доводи.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмени бележки с подробни аргументи за основателност на предявените установителен и осъдителен искове.

Ответникът „***“ООД, редовно призован – не се представлява.

Представено е писмено становище от пълномощника адв.П. А. - САК с доводи за неоснователност на исковете. Претендирани са разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно обстоятелство между страните и се установява от Договор за потребителски кредит №*** от 17.04.2024г. , ч е между ищеца С. Д. П. и ответника „***“ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ***получателя е предоставена в заем парична сума в размер на 500.00 лева за срок от 30 дни, като падежът за връщане на сумата по кредита е 10.04.2024г.

Установява се, че паричният заем е отпуснат при следните параметри: лихвен процент по кредита 40,10 %, ГПР 49,18%. Съгласно условията на договора дължимата лихва е в размер на 16,71 лв., начислена е такса за експресно разглеждане в размер на 119,55 лв. В договора е посочено, че общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 636,26 лв.

Установява се, че договорът е сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, съгласно процедура, подробно разписана в Общите условия. На ***получателя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на договора за кредит.

Съгласно приложимите към договора за потребителски кредит Общи условия на ***ра, „Такса за експресно разглеждане“ представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на ***получателя, за експресно разглеждане от ***ра на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на ***получателя, в срок до 20 минути от постъпването му при ***ра, ако 4 искането за кредит е постъпило в работен ден от 09,00ч. до 18,00ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.

В чл.12 от Общите условия е предвидено, че ***получателят има право да поиска допълнителна услуга от ***ра, изразяваща се в експресно разглеждане на искането му за кредит. В случай, че ***получателят поиска такава услуга, искането му се разглежда до 20 минути от изпращането на коректно попълнена апликационна форма в профила на ***получателя. За закупуване на допълнителната услуга ***рът събира такса, посочена в т.5 от Условията и Параметрите на Договора. Посочено е, че таксата е включена в погасителния план и се дължи на падежната дата, заедно с останалите компоненти на задължението.

В Общите условия е посочено, че ГПР не включва разходите, които ***получателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на ***получателя по негово искане.

Съгласно Общите условия Общата дължима сума по кредита включва общия предоставен кредит, лихви и такси по кредита, неустойка, в случай, че такава се дължи, както и всички разходи по кредита.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че заемната сума, предмет на процесния договор за кредит, е усвоена от ***получателя С. Д. П..

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява следното:

В ГПР, посочен в договора за кредит, не е включена таксата за експресно разглеждане в размер на 119,55лв. При включване на таксата за експресно разглеждане в размер на 119,55 лв., ГПР се изчислява в размер на 1702,92 %. ГПР с размер от 1702,92% надвишава законната лихва към датата на сключване на договора за кредит 123,4 пъти.

Вещото лице е установило, че по договор за потребителски кредит №*** о т 17.04.2024г. ***рът е получил на 14.05.2024г. плащане в размер на 636,55 лева. Така заплатената сума е съотнесена за погасяване задължения на ***получателя в общ размер на 634,59 лв., от които: главница в размер на 500,00лв.; договорна лихва в размер на 15,04 лв.; такса за експресно разглеждане - 119.55 лв.

Установява се от разписка за извършено плащане от 07.01.2026г. чрез ePay.bg, че на ***получателя С. Д. П. била изплатена от ***ра „***“ООД сума 5 в размер на 361,87 евро, с основание за извършения превод - надвнесени суми по договори 83784, 85379, 98786, 96122, 94021, 88464.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По установителния иск за прогласяване нищожност на договора за кредит:

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.712 ЗПК договорът за кредит е недействителен.

Основателен е доводът, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона начин.