Решение № 59 от 03.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т.а Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500485 по описа за 2024 година

С Решение № 79/05.03.2024г., постановено по гр.д. № 995/2021г. на Костинбродския районен съд, е осъдено ЗАД „Даллбогг: живот и здраве” с ЕИК 200299615 да заплати на Т. Т. К. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законният си представител - Л. Т. И. с ЕГН **********, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева /частичен иск от общ в размер на 30 000 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания, от настъпила смърт на П.Й.Г. - негова прабаба, починала на 24.07.2017 г., както и сумата от 772,22 лева /седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ /частичен иск от общ в размер на 4633,33 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 04.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 08.11.2021 г. - до окончателното й изплащане.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Даллбогг: живот и здраве” срещу горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно и необосновано. Намира, че не са налице никакви правни и фактически основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца Т. Т. К.. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в цялост и да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност - да намали размера на претендираното застрахователно обезщетение, поради необоснованата му прекомерност. Изразява становище, че първоинстанционният съдебен състав не бил обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства, което довело до формиране на неточни фактически констатации и правни изводи по отношение на 1 множество съществени въпроси, касаещи пряко предмета на делото. Сочи, че преценката на решаващия състав за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск, е неправилна и необоснована, както и намираща се в пълно противоречие с всички приобщени по делото доказателства. Поддържа, че изводите на решаващия състав противоречат на ТР № 1/21.06.2018г„ постановено по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Намира, че не е проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна на наличие на особено близка връзка, изключително дълбоки по своя характер взаимоотношения приживе между лица, които се явяват роднини по възходяща линия от трета степен.

Счита, че събраните доказателства по делото не доказват по категоричен начин, К. да е претърпял морални вреди, и то - такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, съгласно изискването на цитираното тълкувателно решение. Твърди, че ищецът е имал нормални отношения със своята прабаба П.Й.Г., но не и особена и изключителна близост, обуславяща пораждане на право на обезщетение за неимуществени вреди. Навежда довод, че КРС не бил изследвал доказателствата за тези отношения. Анализира изявленията на ищеца и сочи противоречия в тях, както и противоречия с данните от изготвения социален доклад, а също и с показанията на разпитаната свидетелка И.Т.-П.. Акцентира върху частта от доказателствата, касаеща грижите, които приживе П.Й.Г. е полагала за своя правнук, както и за това, къде е живеел всеки от тях. Счита, че ищецът не е успял да докаже наличието на особено интензивна социална, емоционална, духовна или материална връзка или зависимост с починалия по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Прави извод, че отношенията между тях били добри и хармонични, но в рамките на типичното за роднини от тази линия и степен. Намира за установено, че непълнолетният К. е посещавал от време на време своята прабаба и не е губил трайно контакт с нея, но основните грижи за него е полагала неговата майка, с която живее, както и че преди процесния пътен инцидент е получавал подкрепа и внимание от своите баба и дядо, които са негови роднини по права линия от втора степен. Формира заключения въз основа на отразеното в социалния доклад. Прави възражение за съпричиняване поради това, че починалата Г. е пътувала без поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното ПТП. Във връзка с това се позовава на заключението по КСМАТЕ и настоява да се определи степен на съпричиняване от минимум 40 %. Обжалва първоинстанционното решение и поради определянето на прекомерно завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, което, според него, не е съобразено с критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и с трайно установената съдебна практика. Обжалва решението и в частта, с която е уважен акцесорният иск. Моли съда да отмени Решение № 79 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 995/2021 г., по описа на PC- Костинброд като неправилно и необосновано в неговата цялост, като вместо това да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност - да намали размера на присъденото обезщетение съответно на доказаните възражения за съпричиняване от починалото лице и прекомерност. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Акцентира върху факта, че П.Г. е починала в резултат от процесното ПТП, както и върху роднинската й връзка с него, която го легитимира като лице, имащо право да получи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от претърпените болки и 2 страдания от смъртта на негов близък. Подчертава, че към момента на процесното ПТП лекият автомобил с per. № CO 9932 СВ, в който се е намирала П.Г., е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве". Намира за доказано, че бил отглеждан със съществена помощ от страна на П.Г., която се е занимавала с него в извънучебното време, когато останалите му роднини са били на работа. Също така той бил прекарвал и летни месеци при П.Г. в село Ш., където последната е имала имот. Прави извод за изградена силна връзка между него и починалата му прабаба, а за въздействието на смъртта на П.Г. върху него можело да се съди и от факта, че след това той вече не посещава село Ш.. Поддържа, че е преживял и още преживява силни психически страдания и безвъзвратен дискомфорт в резултат на загубата на близък за него човек. Внезапната загуба предизвикала силен емоционален стрес и му се отразила изключително негативно в битово и социално отношение. Все още не е преодолял и превъзмогнал скръбта от нейната смърт, като непрекъснато преживява тежката трагедия. Болките и страданията му продължават във времето, без да се знае, кога ще бъдат преодолени и дали някога изобщо ще бъдат преодолени. Подчертава, че и с прабаба си са имали ежедневна и неразривна връзка, навеждаща на по- дълбока от обичайната близост и емоционална привързаност, което рефлектира в по- големи страдания в резултат на изгубване на моралната подкрепа на роднина, търсена приживе постоянно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. С молбата той поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява. Представлява се от адв. И., който поддържа отговора на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

3

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искания.

ІІI. По същество

Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В тежест на ищеца е било доказването на предпоставките за уважаване на иска, а именно – основание за ангажиране отговорността на ответника, вредоносното събитие и претърпените вреди, както и причинната връзка между тях. Освен това, с оглед обстоятелството, че ищецът не е сред лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, в негова тежест е било и доказването на предпоставките по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, обуславящи - по изключение - негово право да получи такова обезщетение, а именно: трайна и дълбока емоционална връзка с починалата Пенка Г., както и претърпени от нейната смърт продължителни болки и страдания.

В тежест на ответника е било да докаже всички обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността му, вкл. възраженията си за съпричиняване.

В случая, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, следва да се приеме за доказан факта на настъпване на процесното ПТП и неговия механизъм, настъпилата в резултат от него смърт на П.Й.Г., родствената връзка между нея и ищеца, вината на водача Тодор Игов и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на това ПТП, както и провеждане на процедурата по чл. 380 от КЗ.

Тези обстоятелства не са предмет на въззивната жалба, а в нея като спорни са очертани единствено въпросите за наличието на правни и фактически основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца, вкл. наличие на предпоставките по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, както и въпросите за съпричиняване и за размера на присъденото обезщетение.

По първия въпрос (а именно – за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП) следва да се съобрази ППВС № 4/25.05.1961г., съгласно което правилното прилагане на закона изисква, за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най- близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.

Впоследствие, с Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете (съответно - на отглеждащия го), както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.

Поради противоречия в съдебната практика по въпроса, дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, 4 е прието Постановление № 2/30.11.1984 г. С него са дадени задължителни указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., като няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

По този въпрос е постановено и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, с което е преразгледан въпросът за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като е допусната възможността да се присъжда обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., но само при условие, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най- близките. Следователно, обезщетение в полза на тези лица се присъжда обезщетение само по изключение – в случаите, когато специфични житейски обстоятелства и ситуации са станали причина, между починалия и ищеца да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. С това тълкувателно решение е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, но изброяването не включва възходящи и низходящи от по- висока от втора степен. При това, в мотивите на това тълкувателно решение е посочено изрично, че в такива случаи на обезщетение подлежат само такива морални болки и страдания, „… надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“. Направен е извод, че „в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия“, както и че обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия следва да се допуска „… само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето“, а също и че „лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания“.