Определение № 3271 от 31.10.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 3919/2023
- Вид
- Определение № 3271
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Майя Русева
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3271 гр. София, 31.10.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20238003103919 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. С. срещу определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр.д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 388/22.11.2022г. по гр.д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че особеностите на казуса – необжалваемост на въззивното решение по установителния иск по чл. 357 КТ и цена на иска по чл. 213, ал.2 КТ над прага за касационно обжалване, предопределя възможност за касационно обжалване на въззивното решение в цялост, тъй като в противен случай би се стигнало до нарушение на гарантираното с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на достъп до съд.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, за да се произнесе, съобрази следното:
С въззивното решение по гр.д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник съдът се е произнесъл по двата предявени от ищцата иска, които са по чл. 357 КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по делото и по чл. 213, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 01.04.2021г. до допускане на работа.
Решението по първия иск е необжалваемо, според разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.3 ГПК.
Цената на втория иск, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК, надхвърля сумата 5000 лева, която е праг за касационно обжалване на въззивните решения по искове за обезщетения по трудови правоотношения (чл.280, ал.3, т.3 ГПК) При обективно кумулативно съединяване на искове допустимостта на касационното 1 обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК. Ето защо, по отношение на иска по чл. 213, ал.2 КТ в случая не е налице пречката на чл. 280, ал.3 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. Неговата обжалваемост пред касационната инстанция, противно на виждането на жалбоподателя, не може да обоснове такава и на другия обективно съединен иск – този по чл. 357 КТ.
Установеното с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на достъп до съд не е абсолютно. Ограничението му чрез поставяне на условията за допустимост на обжалването, поради самото си естество изисква регулиране от страна на държавата, която се ползва с известна свобода на преценка в това отношение и доколкото не намалява достъпа на лицето по такъв начин или до такава степен, че самата същност на правото да бъде нарушена, и преследва легитимна цел, е напълно съвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В заключение, частната жалба е частично основателна и атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска по чл. 213, ал.2 КТ и потвърдено в останалата част.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр.д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на П. М. С. срещу решение № 388/22.11.2022г. по гр.д.№ 531/22г. по описа на ОС Перник, постановено по иска по чл. 213, ал.2 КТ и е прекратено касационното производство в тази част.
ВРЪЩА делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба в указаната част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1459/06.06.2023г., постановено по гр.д.№ 745/2023г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2