Решение № 139 от 13.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500374 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на В. К. В., лично и като майка и законен представител на трите малолетни деца Г. В. К., П. С. Г. и Н. В. К., и Л.

Г. К., всички от с.В., Б. област, чрез адв. П.В., против решение № 100 от 04.06.2021г. по гр.д. №2133/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С., за обезщетение по чл.49 ЗЗД за сумите, в едно с лихви, както следва: 100 000 лв.-неимуществени вреди за В.В., по 120 000 лв.–неимуществени вреди за Г.

В. К., П. С. Г. и Н. В. К., 21 800 лв. /109 месеца по 200 лв. месечна издръжка/ – имуществени вреди за Г.К., по 34 400 лв. /172 месеца по 200 лв. месечна издръжка/– имуществени вреди за Н.К. и П.Г. и 50 000 лв. – неимуществени вреди за Л.К., претърпени от смъртта на С. К., съпруг на първата, баща на малолетните деца и брат на последния, настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2017 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради обосноваването му със свидетелски показания на заинтересовани от изхода на 1 делото свидетели, необсъждане на писмени доказателства, игнориране на официални документи – протокол за оглед, липса на съпоставка и обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, без мотиви защо се дава вяра на едни, а се игнорират други, неправилни фактически и правни заключения, грешно тълкуване на закона. Оспорва се изводът на решаващия съд, изведен от показанията на служител на АПИ, че пътят е бил проходим при зимни условия и АПИ е изпълнила законовите си задълженията по Наредба РД-02-20-19/2012г. за поддръжката му, като се изтъква отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, че участъкът е бил заледен, покрит с тънка снежна покривка, на места с навлезли преспи в пътното платно, което сочи на неизпълнение на плана за зимно почистване, изискващ непрекъсната работа на почистващи машини, обработка с ефективни химически вещества, изграждане на препятстващи снегонавяването съоръжения. Ако пътят не е бил почистен и безопасен, поради заледявания, трябвало е да бъде затворен. Именно заледяването е причина за механизма на увреждането, с ротация на процесното МПС, попречило на водача да спре, поради загуба на управлението. Цитира се експертно заключение, че „пътният участък не е бил безопасен“. Като неотносим към спора се определя отчетеният от първата инстанция факт за наличие на алкохол в кръвта на водача от 0,11 промила, незначително количество, което не се санкционира от закона. По отношение на мотива на първата инстанция за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП – несъобразена скорост, е посочено, че загиналият водач К., при допустима скорост от 90 км/ч, е навлязъл в заледен пътен участък, който не се явява предвидимо препятствие по смисъла на горната разпоредба, при което водачът да намали скоростта до 30 км/ч. Сочи се липсата на поставен знак за ограничение на скоростта, въпреки знанието на АПИ за този критичен участък със заледяване и снегонавяване. Твърди се и липса на „сложна обстановка“, както е прието в обжалваното решение, след като видимостта е била отлична. Съображения са изложени и по следващата приета от първата инстанция причина за процесното ПТП – неподходящи гуми на управляваното от К. МПС. В обратния смисъл е цитирано заключение на изслушана по делото експертиза, като се изтъква липсата към онзи момент на задължение за зимни гуми. Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй като в тази насока ответникът не е заявил точно твърдение за виновно поведение на водача. Размерът на претенциите въззивниците считат, че 2 следва да бъде определен по справедливост на базата на установените по делото факти.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло, в едно с лихви и разноски.

В отговор на въззивната жалба, АПИ оспорва същата като неоснователна, а постановеното решение счита за правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за настъпилото ПТП между управлявания от К. лек автомобил „Мерцедес“ и влекач „Мерцедес“ по причина на движение на лекия автомобил в нарушение на чл.20 ЗДвП с несъобразена скорост. За заледения участък не е установено от къде точно е започвал и дали и в кой момент К. се е движил в такива условия, преди да предприеме маневра за преминаване покрай авариралия „Форд“ в десен банкет. Поддържа се приетото от първата инстанция, че при движение със съобразена скорост, автомобилът е могъл да бъде овладян. Конкретната пътна обстановка при зимни условия, със сняг на пътя и минусови температури, е изисквала намаляне на скоростта. Налице е позоваване на установеното наличие на алкохол от 0,11 промила, което макар и в допустими граници е възможно да е повлияло на водача при преценката на пътната обстановка.

Въззиваемото дружество поддържа становището за липса на пряка причинноследствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат, което изключва отговорността на АПИ. Подробно са изложени документално отчетени дейности за процесния пътен участък в деня на произшествието, които покриват нормативно изискуемите обеми за поддръжката на пътя.

Липсва установено конкретно нарушение на дружеството на законово задължение по приложимите нормативни актове. Максималният срок за обработка на пътя при зимната хлъзгавост е до два часа, а началният момент е спиране на снеговалежа или констатиране на заледяването. Автомобили на поддържащата фирма са опесъчавали редовно и многократно участъка.

Според АПИ, в случая се касае за пътен инцидент, причинен от водач с малък стаж, поради несъобразяване с пътните условия. На следващо място е заявено наличието в процесния участък на знак Т-2 с дължина за опасност – 4400 м., обхващаш мястото на произшествието, както и знак с ограничение на скоростта 50 км/ч. При движение със скорост 70 км/ч К. е бил в нарушение на ограничението. Посоченият от тройната експертиза знак „Край на забраните, въведени с пътни знаци“ е оспорен, като основан неправилно на снимки от 3

Гугъл. По отношение на ищеца Л.К., брат на загиналия, са наведени доводи за липса на основанията за присъждане на обезщетение, съобразно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС. Твърди се и за останалите ищци, че не са доказали постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, като единствено детето П. К. е припознато от бащата. Освен това, осигуряваната от починалия издръжка на домакинството е била в пъти по-ниска от исканото обезщетение. Поддържа се възражението за съпричиняване в обема от 90 %, тъй като загиналият водач е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, управлявайки с несъобразена със зимните условия скорост, при превишаване на максимално допустимата скорост, липса на непрекъснат контрол при управление на автомобила, липса на поставен предпазен колан. Според АПИ, в случай, че въззивната инстанция приеме, че състоянието на пътя е в причинноследствена връзка с процесното ПТП, отговорността е в тежест на Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014 г.“, чрез съставляващите го дружества „ПСТ Груп“ ЕАД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „Трейс БГ“ ЕАД, трети лица – помагачи на ответника, с оглед сключения между АПИ и консорциума договор за възлагане на обществена поръчка от 18.11.2015г., включващ задължение на изпълнителя за зимна поддръжка на процесния участък. Изтъква се и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск за законна лихва. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, а алтернативно – присъждане на обезщетение при 90% съпричиняване от страна на пострадалия, като в мотивите се приеме, че вредите са вследствие на неизпълнение или некачествено изпълнение от страна на Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014 г.“. Претендират се съдебни разноски.

Подаден е отговор от “Пътстрой ВДХ“ ЕАД, гр.С., правоприемник на „Пътстрой–Бургас“ ЕООД, в който са изложени съображения за причиняване на процесното ПТП единствено по субективната вина на загиналия водач, който не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, изискваща шофиране със значително занижена скорост и повишено внимание, още повече при наличие на предупредителен знак за опасност от хлъзгане при сняг и зимни условия. Като несъстоятелни се сочат твърденията на въззивника за неизвършено редовно почистване на пътя, съгласно изискванията на специалната наредба. Твърди се, че почистващата техника е 4 работила непрекъснато, като пътното платно е опесъчено и обработено със съответните смески, като липсват доказателства за нарушение на оперативния план за зимно поддържане. При липсата на пороци в обжалваното решение, дружеството счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Отговор е подаден и от третото лице-помагач, „Трейс БГ“ ЕАД, гр.С., което оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявено е, че първоинстанционният съд правилно е приел, че пътният участък на местопроизшествието е бил заледен, водачът К. се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост, предприел е неправилни действия при движение на заледен асфалт, загубил е контрол върху автомобила и се ударил в спрял извън платното влекач. За процесния участък е осъществявано надлежно зимно поддържане в съответствие с нормативните изисквания, но край пътя няма дървета и съоръжения за спиране на вятъра, а само ниви, което води до навяване на сняг и бързо заледяване при силен вятър и ниски температури. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Депозиран е отговор и от „ПСТ груп“ ЕАД, гр.С., с който оспореното решение е подкрепено като правилно, поради което е заявено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочено е, че решаващият съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително протокола за оглед на местопроизшествието, приел е наличието на заледена настилка в процесния участък от пътя, като загиналият водач е бил в състояние да избегне ПТП, ако преди да навлезе в заледения участък се е движил със съобразена скорост с пътните условия. Изтъква се наличието на алкохол в кръвта на пострадалия, както и доминиращото значение на задължението му по чл.20, ал.2 ЗДвП за съобразена скорост над пътния знак за разрешена максимална скорост от 90 км/ч. Според дружеството, при сложна зимна обстановка наличието на хлъзгав участък, боксуващи и аварирали автомобили край пътя са предвидими за всеки шофьор обстоятелства по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. При не установени по делото нарушения на нормативната уредба за поддръжка на пътя, като правилен се сочи изводът на първата инстанция за липса на причинно-следствена връзка между поведение на АПИ и настъпилата увреда. В помеждутъците от до два часа за обработка на пътищата при борба със зимната хлъзгавост, след спиране на снеговалежа или след установяване на заледяването на пътя, водачите следва да се движат 5 по пътя при съобразяване с атмосферните условия, които в случая са игнорирани от пострадалия.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, в рамките на направените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:

Искът е за заплащане на посочените по-горе суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Претенциите за имуществени вреди са заявени за детето Г. – 21 800 лв. и за детето Н. – 34 400 лв. За детето П.Г. липсва предявен иск за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 18.01.2017 г., при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № * по републикански път I-6, на км. 438 по посока гр. С. към гр. К., попадайки на заледен/заснежен и необработен участък, водачът С. Г. К. е изгубил управление и е претърпял ПТП, при което загива. Ищците считат, че смъртта на К., с когото В.В. е живяла на съпружески начала, Г., П. и Н. са техни деца, а Л.К. – негов брат, е резултат от необезопасения път, поради виновно противоправно бездействие на АПИ, чрез изпълнителите на възложената от агенцията дейност по изпълнение на вменените и в чл.19 и чл.30 от Закона за пътищата задължения по управлението на пътищата, включително правомощия по изграждането и поддръжката на пътя, както и разпоредбите на чл.3, вр. чл.2 и чл.11 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.