Определение № 1093 от 04.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500815 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл.

248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от П. Х. П. против Определение № 328/14.04.2025 г., с което е допълнено Определение № 111/11.02.2025 г. по гр. д. № 120/2025 г. по описа на РС-Ботевград в частта относно разноските и П. Х. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П. Н.

С., ЕГН **********, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно.

Жалбоподателят е съгласен, че следва да понесе отговорност за разноски поради неоснователно предизвикания правен спор, но твърди, че присъденият размер е несъразмерно висок. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е отчел, че причината за разноските са действията на съда, който е дал ход на недопустима молба за за защита от домашно насилие. Приема за доказан факта, че върху нея е осъществено насилие, макар молбата да е недопустима.

Ето защо счита, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.

След извършена размяна на книжа с Определение № 328/14.04.2025 г. производството по делото гр. д. № 120/2025 г. по описа на РС-Ботевград е прекратено на основание чл. 130 ГПК. Изложени са мотиви, че ответникът не попадат в обхвата на лимитативно изброените в чл. 3 от ЗЗДН лице, които са 1 пасивно легитимирани по молбата за защита от домашно насилие.

С обжалваното Определение № 328/14.04.2025 г. Определение № 111/11.02.2025 г. по гр. д. № 120/2025 г. по описа на РС-Ботевград е допълнено в частта относно разноските, като П. Х. П. е осъдена да заплати на П. Н. С. сумата от 400 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За да уважи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от молителката П., съдът взел предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от адвоката на ответника процесуални действия, етапа, до който производството се е развило. Съобразявайки всичко това, в съответствие с разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, е отказал да приложи националната правна уредба, установена в чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е присъдил възражение под минимума.

Определението е правилно. Определеният от първоинстанционния съд размер не подлежи на намаляване. Съгласно цитираното по-горе решение на СЕС справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В обжалваното определение всички критерии са съобразени и липсват основания за отсъпление от митивите на районния съд. Макар конкретното дело да не разкрива висока фактическа и правна сложност се касае до извършен акт на домашно насилие, към сезиращата молба са предствени писмени доказателства, които предполагат внимателно проучване, изготвен е подробен и аргументиран писмен отговор. Производството не се е развило пълноценно, доколкото е прекратено преди насрочване в открито съдебно заседнаие, но това не е могло да бъде предвидено от ответника и процесуалния му представител при договаряне размера на възнаграждението. Вярно е, че съдът е дал ход на недопустима молба за защита от домашно насилие и е издал заповед за незабавна защита, която впоследствие е обезсилил. От една страна обаче, това е отчтено при определяне на размера на възнаграждението, от друго не може да бъде основание по-голямата част от сторените разноски да останат в тежест на ответника, защото недопустимият правният спор е предизвикан от молителката. Следва да се отчита още, че адвокатският труд е високо специализирана услуга, която предполага достойно заплащане, за каквото сумата от 100 лева за запознаване с материали по дело и изготвяне на отговор на молба за защита от домашно насилие не може да се определи.

Противно на доводите в жалбата, не може да се обсъжда дали молителката е била жертва на насилие, тъй като подобен извод е възможен само със съдебен акт, с който спорът е решен по същество.

При проверката на първоинстанционния акт, съгласно правомощията на въззивната инстанция (вж. ТР № 6/2017 г. на ОСГТК), не се констатираха основания на неговата неправилност, ето защо следва да бъде потвърден.

Водим от горното

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 328/14.04.2025 г. по гр. д. № 120/2025 г. по описа на РС-Ботевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3