Решение № 1023 от 25.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. Д. С. срещу Решение № **** от 25.05.2023г. по гр.д. № 2415/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника срещу „В.К.И.Г“ ЕООД, ЕИК ********* искове за признаване за незаконно и отмяна на Заповед № 001/01.06.2022г. на управителя на дружеството работодател, с която на основание чл. 325, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.06.2022г., както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Контрольор, качество„ при ответното дружество.

Жалбата e основана на оплаквания за неправилност, материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Изложени са съображения, че неправилно от отсъствието на подпис на работника в представения по делото трудов договор, ВРС е извел правен извод, че не е доказан факта на сключен между страните трудов договор по чл. 62 от КТ, както и че съставените документи – разчетно платежни ведомости и уволнителна заповед не могат да заместят същия. В тази връзка, съдът не е отчел тезата на ответника, че ищецът бил назначен на длъжността фиктивно, което е инидиция за сключен трудов договор. При твърдение на ищеца, че между страните е възникнало валидно ТПО въз основа на писмен трудов договор от 19.01.2021г., оригинал на който се намира в държане на работодателя, съдът е следвало да обсъди доказателствата и въз основа на тях да формира правни изводи 1 съществувал ли е писмен трудов договор, който е изгубен или унищожен не по вина на ищеца и при извод, че писмен документ е бил съставен, но не се представя по делото не по вина на страната, която се позовава на този документ, да обсъди доказателствата, установяващи съдържанието му с оглед твърдението, че ищецът е подписал такъв, но не разполага с копие на същия. Непредставяйки подписан трудов договор, работодателят черпи права от собственото си противоправно поведение. Индиция за сключен трудов договор е и твърдението на ответника, че ищецът с назначаването си е бил в неплатен отпуск /чл. 160, ал. 1 от КТ/, доколкото регламентираните в КТ отпуски се ползват само при сключен трудов договор. Отделно трудовият договор е деклариран от работодателя в ТД на НАП, без да е представил на работника копие от уведомлението. Така от приетото трудово досие се установява, че в информационния масив на дирекцията са постъпили данни за сключен между страните трудов договор на 19.01.2021г., прекратен на 08.04.2004г. По данни на ТД на НАП за актуално състояние на трудовите договори на ищеца е регистриран трудов договор, сключен на 19.01.2021г., прекратен на 01.06.2021г. Тези доказателства установяват по несъмнен начин, че в изпълнение на задълженията си по чл. 5, ал. 4 от КСО, ответникът представил в НАП данни за осигурителния доход на ищеца, в качеството му на негов работодател; че трудовият договор е вписан в регистъра на трудовите договори на НАП, в който са отразени съществените елементи по чл. 66, ал. 1 от КТ. Тези факти обуславят несъмнен извод, че между страните е сключен трудов договор на 19.01.2021г., съществувал до 01.06.2022г., когато същият бил едностранно прекратен от работодателя. От друга страна в оспорената заповед липсват посочени причини за прекратяване на трудовия договор; заповедта е немотивирана и само на това основание следва да се отмени, а въззивникът да се възстанови на заеманата длъжност. Като е отхвърлил исковете само въз основа на неподписан от работника трудов договор, ВРС е постановил решението си в разрез с всички основни начала на гражданския процес. Ето защо е отправено искане решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата, „В.К.И.г“ ЕООД, представлявано от управителя оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно в обжалваното решение ВРС е приел, че представеният по делото договор е неподписан от ищеца, поради което не може да се приеме, че е налице договор между страните. Посочва, че въззивникът никога не е полагал труд на претендираната длъжност и не е получавал трудово възнаграждение за това.

Едноличният собственик на капитала на дружеството П.Д. Х. и въззивника са били съдружници и съвместно управлявали „П.С.“, ЕИК *********, като след разрив в отношенията им по искане на П. Х., П. С. напуснал дружеството прехвърляйки му дяловете си. Едновременно с това П. С. е и едноличен собственик на капитала и управител на „Н.П.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* и заедно с въззиваемото дружество са развивали съвместна строителна дейност. В тази връзка управителят на „В.К.И.г“ ЕООД – П. Х. се е водил на работа в дружеството на ищеца „Н.П.Г.“ ЕООД, а въззивникът фиктивно се е водил на работа във въззиваемото дружество, като през това време е бил в неплатен отпуск. Наред с това П. С. е управител и едноличен собственик на капитала на множество други търговски 2 дружества и да контролира качеството на строителството в ответното дружество е бил последният му ангажимент. Ето защо въззивникът никога не е престирал труд на длъжността в ответното дружество. Заявява възражение, че за предявяване на настоящите искове е настъпила погасителна давност на основание чл. 358 от КТ – от твърденията на ищеца в ИМ се установява, че е узнал за заповедта за уволнение на 12.01.2023г. в първото с.з. по гр.д. № 13652/14.10.2022г. по описа на ВРС. Това обстоятелство не отговаря на истината, доколкото по това водено между страните гр.д. е налице признание на ищеца, че от справка от НАП узнал за прекратяване на правоотношението преди образуване на това дело. Ето защо отправя искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. Д. С. срещу „В.К.И.г“ ЕООД, ЕИК ********* съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 001/01.06.2022г. за незаконно и отмяна на заповедта и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Контрольор, качество“ при ответното дружество.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: по силата на трудов договор от 19.01.2021г. сключен като безсрочен, на непълно работно време, ищецът бил назначен на длъжност „контрольор по качеството на строителството“ при ответното дружество. По силата на заеманата длъжност организирал работния процес, поставял конкретни задачи и следял за качеството на изпълнение на СМР, извършвани от строителни работници при дружеството. Уговореното трудово възнаграждение за заеманата длъжност било в размер на 162.50 лв. месечно за два работни часа на ден, без фиксирано работно място и работно време. За неизплатените му трудови възнаграждения до 01.06.2022г. ищецът инициирал гр.д. № 13652/2022г. по описа на ВРС. В първото открито с.з., проведено по това дело на 12.01.2023г. ищецът узнал, че със Заповед № 001/01.06.2022г. трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. Така издадената заповед не му е била връчена, а е незаконосъобразна, както и извършеното с нея уволнение, поради това, че ищецът не е подавал молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие; заповедта е немотивирана доколкото не съдържа описание на фактическото основание за прекратяване на ТПО, нито конкретно правно основание за това.

Ето защо счита, че прекратяването на ТПО е незаконно, заповедта следва да се отмени, като ищецът бъде възстановен на заеманата длъжност. Отправил искане за положително произнасяне по така предявените искове.

3

В отговор, ответникът „В.К.И.г“ ЕООД, гр. Варна оспорил предявените искове с твърдение, че по силата на трудов договор № 118/19.01.2021г. ищецът бил назначен на работа в дружеството при определено работно време от два часа. Посочил, че този трудов договор не е бил подписан от ищеца, поради което със Заповед № 001/01.06.2022г. на управителя на дружеството, същият е прекратен. Т.е. заявил, че двустранен трудов договор с ищеца не е бил подписан, като с оспорената заповед е прекратен трудовия договор, който не е произвел действие въобще. Оспорил твърденията в исковата молба, че ищецът е престирал труд по заеманата длъжност, тъй като същият никога не е работил на длъжността „контрольор, качество“, и не е получавал поради това трудово възнаграждение.

Назначението на длъжността по искане на ищеца е било фиктивно, като се е водил в неплатен отпуск, каквото е било и назначението на П. Д. Х. – едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество в търговско дружество на ищеца. Отправил искане поради изложените съображения предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В писмено становище преди насроченото съдебно заседание ищецът оспорил твърденията, че е бил назначен по негово искане фиктивно на длъжността при ответното дружество, както и че не е изпълнявал служебните си задължения. Оспорил също да е депозирал молба пред работодателя за ползване на неплатен отпуск. Уточнил, че е престирал труд на обект на дружеството във ВФ № *****, където се е извършил ремонт на сървърни помещения в гр. Ш., на строителни обекти на работодателя в гр. Варна, кв. Г., на фара на нос К. и др.

В насрещно становище, ответникът оспорил твърденията за престиран труд от ищеца с аргумент, че СМР на обекти във ВФ № ***** и № ***** в гр. Ш. са извършени от „Н.П.Г.“ ЕООД, на което дружество управител и едноличен собственик на капитала е именно ищецът, като именно във връзка с изпълнение на тази поръчка същият отнел противозаконно строително скеле, собственост на дружеството ответник.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от трудов договор № 118/19.01.2021г., приет в оригинал по делото на л. 52-53, „В.К.И.г“ ЕООД, представлявано от П. Д. Х., като работодател възложил на П. Д. С., като работник да заеме длъжност „Контрольор, качество“ при дружеството за неопределено време, с месторабота в гр. Варна и работно време 2 часа, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 162.50 лв., платимо на 25-то число на следващ месец.

По силата на договора работникът се задължил да постъпи на работа на 20.01.2021г.

Трудовият договор не е подписан от работника.

Със Заповед № 001 от 01.06.2022г. /л. 9/ Управителят на „В.К.И.г“ ЕООД, на основание чл. 325, ал. 1 от КТ прекратил ТПО на П. Д. С., на длъжност „Контрольор, качество“, считано от 01.06.2022г. Няма данни заповедта да е била връчена на работника.

Заповед с идентично съдържание е издадена от работодателя и под № 001 от 4

10.05.2023г. /л. 54 от делото/.

В Разчетно-платежни ведомости на „В.К.И.г“ ЕООД за периода от м. януари 2021 до м. май 2022г. е отразена основна работна заплата за П. Д. С., като всички работни дни са отнесени като дни неплатен отпуск, поради което трудово възнаграждение не му е начислявано. Задължението е нулево.

При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че поради отсъствието на сключен трудов договор между страните, между тях не е възникнало действително ТПО.

Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb6c4507-b578-4750-b29c-dd3a72e8e01f