Решение № 993 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100900146 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Р.“ ООД, ЕИК: *******, с която се иска осъждането на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ да заплати на основание чл. 327 ТЗ сумата 76701,54 лв. – представляваща цена на доставени тонери за копирни и печатащи устройства други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон) съгласно на договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г и фактури №№ 0000324198/31.10.2023 г., 0000324290/06.11.2023 г; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 1917,53 лв. – договорна стойка съгласно чл. 25 от договора за забава плащането на главниците по двете фактури считано от настъпване на падежа на всяка една от тях до 21.01.2024г, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.01.2024г до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че „Р.“ ООД е търговец, специализиран в продажбата и доставка на канцеларски материали, офис консумативи, хартии и хартиени продукти, мебели, почистващи препарати /хигиенни материали/ и др. подобни. По силата на договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г. с предмет: „Доставка на тонери за копирни и печатащи устройства“, обособена позиция № 2: „Доставка на оригинални тонери и други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон)“ се задължава да извърши доставки на стоките, предмет на договора, а ответникът да заплати тяхната цена. За извършените в изпълнение на договора доставки са съставени фактура №0000324198 от 31.10.2023 г. на стойност 63 849,24 лева, с падеж 30.11.2023 г. и фактура № 0000324290 от 06.11.2023 г. на стойност 12852,00 лева с падеж 06.12.2023 г. Въпреки получаването на стоките, тяхната цена не е платена от ответника. Забавата в плащането поражда за ответника задължение съгласно чл. 25 от договора да заплати и неустойка в размер на 0,05% за всеки ден забава, но не повече от 3% 1 от стойността на договора без ДДС. Към предявяване на иска за забавата в плащане на фактура № 324198 е с продължителност 54 дни, което формира задължение за неустойка в размер на 1723,93 лева, а по фактура № 324290 - забавата продължава 48 дни, респ. натрупва неустойка в размер на 308,45 лева или общо неустойка максималния размер от 1917,53 лева.

По изложените съображения се иска осъждането на страната.

В срока за отговор ответника Д. А. ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ не оспорва, че е страна по договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г. в изпълнение на който получава от „Р.“ ООД стоката фактури № № 0000324198/31.10.2023 г. и 0000324290/06.11.2023 г. Твърдим, че задължението по тях е погасено чрез плащане с платежни нареждания № № Е03373/08.02.2024 г. и Е00784/14.02.2024 г, както и договорната неустойка в максималния й размер от 1 917,53 лв. съгласно чл. 25 от Договора за възлагане на обществена поръчка. Оспорва претенцията за деловодни разноски на ищеца като твърди, че: не е дала повод за завеждане на делото, разноските не са доказани, не са извършени, адвокатското възнаграждение е прекомерно.

С допълнителната искова ищецът не оспорва плащането извършено от ответника с двете платежни нареждания №№ Е03373/08.02.2024 г. и Е00784/14.02.2024 г. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и като приема да са налице предпоставките на 376 от ГПК намира, че следва да се произнесе с решение по съществото на спора в закрито съдебно заседание, без допълнително изслушване на страните, тъй като с размяната на книжа са представени всички относими доказателства, а за тези, за които не са представени доказателства, страните не са в спор относно осъществяване, като е безпредметно предоставяне на срок за писмени бележки, предвид, че производството не разкрива фактическа и правна сложност.

Между страните не е спорно, а това се установява и от събраните доказателства, че след проведената обществен поръчка, сключват договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г. с предмет: „Доставка на тонери за копирни и печатащи устройства“, обособена позиция № 2: „Доставка на оригинални тонери и други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон)“, като срещу задължението на ищеца да достави описаните в договора стоки, ответникът се задължава да заплати тяхната цена. А съгласно чл. 25 от договора при забава в плащането на цената възложителя поема задължение да заплати неустойка в размер на 0,05% за всеки ден забава, но не повече от 3% от стойността на договора без ДДС.

Сключения договор разкрива признаците на договор за покупко-продажба, при който срещу задължението на продавача да прехвърли собствеността върху една вещ купувача поема задължението да заплати нейната цена и да вземе вещта. Договора е консенсуален, но предвид характера на вещите на родово определи , за да се прехвърли собствеността продавача следва да определи тези от рода, с които смята да престира. Това ищецът прави с доставката на стоките, за което са съставени представените към исковата молба приемопредавателни протоколи и фактура №0000324198 от 31.10.2023 г. на стойност 63 849,24 лева, 2 с падеж 30.11.2023 г. и фактура № 0000324290 от 06.11.2023 г. на стойност 12852,00 лева с падеж 06.12.2023 г. С приема на стоките настъпва индивидуализацията им, собствеността се прехвърля, а ответникът дължи цената уговорена за тях.

С платежни нареждания №№ Е03373/08.02.2024 г. и Е00784/14.02.2024 г. ответникът плаща на ищеца веднъж 76 701,24 лева, а втория път 1917,53 лева.

Спорът се концентрира относно погасителния ефект на извършеното плащане (кога настъпва и с какви последици), както и относно разноските за производството.

Съгласно чл.76, ал. 2 ЗЗД при плащане, което не е достатъчно да погаси цялото задължение, изпълнението се прихваща първо към разноските, след това към лихвите, (разбирано като обезщетението за забава, което представлява и неустойката по чл.25 от договора, сключен между страните) и най-накрая към главницата. Затова, за да може да се отговори дали извършеното от ответника плащане погасява дълга изцяло или частично съдът първо следва да се произнесе по дължимостта и определи размера на разноските за производството.

Безспорно плащането по двете фактури е извършено след завеждане на делото, при уговорен падеж на задължението посочен в тях. Кредиторът няма задължение, при наличие на отнапред определен срок за изпълнение да кани повторно длъжника (чл.84, ал. 1 ЗЗД), поради което ответникът формално е станал/дал повод за завеждане на делото. След като е дал повод за завеждане на делото и независимо от неговия изход, по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК дължи на ищеца разноските за производството, включващи платеното адвокатско възнаграждение и държавната такса. Държавната такса е в размер на 3144,75 лева., а за адвокатското възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024г, с който то е уговорено на 9600,00 лева с ДДС. В договора е отразено и заплащането на възнаграждението, като на последния е придаден характер на разписка за плащането на сумата. Следователно разноската е направена и може да бъде претендирана в настоящото производство (арг от т.1 ТР06/2012г на ОСГТК на ВКС).

Възражението за прекомерност е основателно. С оглед цитираното от ответника решение на СЕС разпоредбата на чл.36, ал. 2 ЗАдв в частта, препраща към размерите на наредбата е неприложима, а критериите от които следва да се ръководи съдът са: фактическата и правна сложност на делото и то да е справедливо и обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС). Фактическата и правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска, респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е. съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания, респективно по-малко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък размер на възнаграждението.

Процесното производство не разкрива фактическа и правна сложност, въпреки 3 съединяването на иска за главница с иск за неустойка, това е така, защото няма подаден допълнителен отговор, не е проведено открито заседание по делото и исковите претенции не са оспорени, респ. са платени след получаване на преписа от исковата молба. Не се установят и усложнения за изготвяне и следване на линията на защита на доверителя. При това положение частта от възнаграждението, което ответникът следва да възстанови следва да е в размер, който е достатъчен да покрие изготвянето на исковата молба и допълнителната искова молба по делото, което според настоящия състав се покрива от сумата от 500,00 лева.

За разликата над тази сума, платеното възнаграждението не може да се възложи като разноска на ответника, тъй като се къса причинно-следствената връзка с неговото поведение.

Следователно към 08.02.2024 (дата на първото плащане извършено от ответника) дългът е в общ размер на сумата от 82263,29 лева, включваща: главница - 76 701,24 лева, неустойка за забава – 1917,53 лева до 21.01.24г, законна лихва - 542,14 лева (върху главницата 78 618,77 за периода 22.01.2024г – 08.02.2024г определен с помощта на електронния калкулатор на НАП) и 3644,75 лева разноски за производството (3144,75+500=3644,75). Платената на 08.02.24г сума от 76 701,24 лева не е достатъчна да погаси всички задължения, затова сумата се прихваща съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД и погасява: разноските на ищеца за производството, законната лихва натрупана върху главницата и неустойката до 07.02.2024г, неустойките за забава върху главницата. След частичното изпълнение остава непогасена главница в размер на 5562,05 лева.

Второто плащане извършено на 14.02.2024г в размер на 1917,53 лева също не е достатъчно да погаси изцяло задължението. То погасява натрупаната лихва за забава върху непогасената главница в периода от 08.02.2024г, която до дата на второто плащане в размер на 12,78 лева (за периода 08.02.2024г – 14.02.2024г определен с помощта на електронния калкулатор на НАП), а с останалата част намалява размер на главницата до 3657,30 лева.

/5562,05+12,78-1917,53=3657,30/ Други доказателства за плащане, респ. други способи за погасяване на дълга не се твърдят и не се доказват от ответника, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такива са се осъществили.

С оглед изложеното искът за главницата се явява доказан по основание до размера на сумата от 3657,30 лева, която сума следва да се присъди на ищеца ведно със законната лихва считано от 14.02.2024г до окончателното плащане, за останалата част до пълния предявен размер, както и по отношение на неустойката за забава по чл.25 от договора, исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на производството.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ

СЪВЕТ, с адрес: град София, бул. „******* да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК: ******* на основание чл. 327 ТЗ сумата 3657,30 лв. – представляваща цена на доставени тонери за 4 копирни и печатащи устройства, други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон) съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г и фактури №№ 0000324198/31.10.2023 г., 0000324290/06.11.2023 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2024г до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над сумата от 3657,30 лева до сумата от 76 701,24 лева, както и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1917,53 лв. – договорна стойка съгласно чл. 25 от договора за забава плащането на двете фактури считано от настъпване на падежа на всяка една от тях до 21.01.2024г.

Разпечатката съдържа 29 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb6bf176-d0af-4cc1-a6b6-4501c5479a10