Решение № 119 от 20.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501808 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, като делото е върнато на БОС от ВКС за ново разглеждане при условията на чл.294 от ГПК, след отмяната на постановеното по ВГД 985/23г. по описа на БОС въззивно решение, с което актът на първата инстанция е обезсилен като недопустим и производството по делото прекратено, а въззивникът ищец е осъден да заплати на насрещната страна деловодните разноски .

Предмет на образуваното понастоящем пред БОС ВГД 1808/24г. е жалбата на ищеца по гр.д.№7617/22г. по описа на БРС-С. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас, подадена срещу Решение № 802/11.04.23г., постановено от РС, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията за осъждането на ответник „Венто 3“ ЕООД с ЕИК 205248044 да заплати на Г. сумата от 10 000 евро, равностойна на 19558 лв.като неустойка, дължима за просрочие и след 31.12.21г. на задължения, поети по т.4 на основание т.5 от договор, обективиран в нотариален акт от 14.11.19г. за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот.

Жалбоподателят е сочил първоинстанционното решение за неправилно. Аргументирал е становище, че от приложения към исковата молба Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж (обр. 15) е видно, че дружеството се е снабдило с него на дата 05.07.2022г., поради което не е спазило крайния уговорен срок. Твърди, че посочената като извинителна причина в отговора на исковата молба забава на „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД не е относима към спора. Възразява се срещу фактическите констатации на първостепенния съд, направени въз основа на показанията на разпитания свидетел. Твърди се, че „Енергоразпределение -ЮГ“ ЕАД не е административен орган и не може да постановява административни актове, забавянето на които да представляват извинителна причина за просрочването на задължението на ответното дружество 1 да снабди за сградата обр.15г. . Аргументирано е становището, че ответникът по първоинстанционното дело е търговец, упражняващ строителната дейност по занятие и за него важат изискванията за добросъвестност, презумпцията, че притежава необходимите знания и умения да извършва тази дейност, както и изискването да положи дължимата по закон грижа за изпълнение на задълженията си.

Оспорва се твърдението на ответника, че ищецът е канен да подпише Акт 15, но не е оказал съдействие за издаването на документа. Твърди се, че между страните по дело с идентична фактическа обстановка е постановено решение на БОС в полза на въззивника.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски и не се сочат доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваем „ВЕНТО 3“ ЕООД. В него жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че забавеното изпълнение на задълженията по т.4 от договора на страните е факт, но е причинено от Община Бургас, ЕВН, „Енергоразпределение ЮГ“ АД и РДНСК- т.е. от трети лица, чиито действия дружеството-строител не било в състояние да повлияе със своите действия, т.е. неспазването на срока е по обективни причини,а уговорените срокове се удължават. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се претендират деловодни разноски. Не се сочат доказателства.

Служебната проверка на въззивния с ъ д по чл.262 от ГПК е посочила жалбата за допустима и редовна, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора,предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 7617/22г. е било образувано пред първата инстанция(БРС) по исковата молба на С. Д. Г. от гр.Бургас, срещу „Венто 3“ЕООД с ЕИК 205248044, за присъждането на сумата от 10 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 19558лв., претендирана на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, като уговорена неустойка, дължима от дружеството за неизпълнени задължения и неспазен срок по т.4 на основание т.5 от договор на страните, обективиран в нотариален акт от 14.11.19г., за покупко- продажба на право на строеж върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба.

Сочило се е, че с този договор продавачът(дружеството ответник) се е задължил и да изгради, и предаде на купувача обекта, чието право на строеж е прехвърлил, в степен на завършеност, съгласно описаното в т.3 от нотариалния акт, като в т.4 от последния е предвидил за това краен срок до 31.12.20г. В същия срок се е задължил и да снабди с акт 15 сградата, в която се намира имотът, както и да подаде пълен комплект документи за снабдяването на разрешение за ползване. Продаденият апартамент трябвало да е годен и за ползването му като жилищен обект.

Сроковете за изпълнение на горните задължения се удължавали само с времето, в което прехвърлителят строител е възпрепятстван да престира поради изрично описани в същия договор форсмажорни обстоятелства и обективни пречки.

Прехвърлителят не бил спазил крайния уговорен срок за предаването на имота и за снабдяването на уговорената документация. Акт образец 15 бил издаден едва на 05.07.22г., а комплектът с документи за снабдяването на сградата с разрешение за ползване бил внесен в 2

РДНСК на дата 23.08.22г. С разрешение за ползване на сградата и въвеждане в експлоатация дружеството се снабдило едва на 05.10.22г., което обосновава твърдението на ищеца, че забавата на дружеството продавач била надхвърлила една календарна година.

Ето защо, поради продължаване неизпълнението по договора и след 31.12.21г., ищецът счита, че ответникът му дължи освен уговорената в т.5 от същата сделка неустойка по 200 евро месечно за забава до една година, още и неустойката в размер от 10 000 евро или левова им равностойност от 19558лв., за забавата надхвърляща една година. Претендира се също и законна лихва за забава върху дължимата главница от завеждането на иска, до окончателното й изплащане, ведно с разноски.

В отговора на дружеството- ответник е направено оспорване на заявената претенция, която се сочи за неоснователна.Обяснява се, че за да бъде снабдена сградата с акт обр.15 е необходимо дружеството да е сключило договор за присъединяването й към електропреносната мрежа със съответното електроразпределително дружество.Такъв договор ответникът е сключил на 13.08.20г., като строежът на съоръженията, необходими за електроснабдяване на сградата е въведен в експлоатация едва с разрешение за ползване от 07.04.22г. на РДНСК., т.е. неизпълнението на задължението за снабдяването на сградата с акт 15 се дължи на обстоятелства, независещи от ответника.Налице била забава на администрацията, с която забава следвало да се удължи срокът на изпълнение по т.4 от договора. По тази причина според дружеството процедурата по снабдяването с акт 15 би могла да започне да тече най-рано на 07.04.22г. Поддържа се също, че ищецът е бил канен многократно устно и писмено да направи оглед и да се яви за подписването на акт 15,но не се е отзовал(подписал го е едва на 05.07.22г.), като умишлено е бездействал да изпълни това си задължение.

Неустойката се оспорва и като несъвместима с добрите нрави, защото е прекомерна.

Първоинстанционният съд е приел с обжалваното решение за основателни доводите на ответника, че забавата при изпълнението на договора с ищеца е причинена от действията на трето лице- ЕВН, че ответното дружество е осъществило всички изискуеми подготвителни за своевременното предаване на строителните обекти действия, но поради късното присъединяване на сградата към електроснабдителната мрежа, с което се забавя и вертикалната планировка на постройката, е забавено издаването на акт образец 15, изискващ завършването на строежа в цялост.Затова БРС е приложил правилото на чл.81,ал.1 от ЗЗД и е приел, че след като неизпълнението на т.4 от договора в срок не може да се вмени във вина на ответника, той не носи отговорност за забавата и не следва да заплаща претендираната от ищеца неустойка в размер на 10 000 евро, на основание т.5 от договора.

Въззивният съд не споделя този краен правен извод и намира, че въззивникът ищец има основание за присъждане на претендираната неустойка, което обосновава така:

Фактическата обстановка по делото, установима от данните по делото е следната:

С нотариален акт № 1352/14.11.2019г. продавачът “Венто 3“ ЕООД и купувачът С. Д. Г. са се договорили за прехвърлянето на право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в бъдеща жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ 68, като суперфицията обхваща: апартамент № 13 на пети жилищен етаж от сградата, със застроена площ от 47.70 кв.м., ведно с прилежащ склад № 13 в сутерена, 1/7 ид.ч. от подземен паркинг в сутерена с реално ползване на паркомясто 11 с площ от 15 кв.м. срещу сумата от общо 37700 евро с ДДС, от която 20294 евро с ДДС продавачът е получил 3 към подписването на нотариалния акт по банков път, а остатъкът от 17406 евро с ДДС ще бъде изплатен от купувача на продавача на вноски и срокове, както следва: първа вноска от 9000 евро с ДДС, платима в срок до 7 дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с акт обр.14 и представяне на копие от този документ, втора вноска в размер на 5000 евро с ДДС, платима в срок до 7 дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с акт обр.15 и представяне на копие от този документ, трета вноска в размер на 3406 евро с ДДС, платима в срок до 7 дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване и представяне на копие от този документ.

В т.3 от договора е записано, че продажната цена включва и завършването на обектите в следната степен : вид на строителството- монолитно, със стоманенобетонова конструкция, с тухлени ограждащи и разпределителни стени, при високо качество на материалите, изпълняващи всички изисквания на нормативните документи за строителство, осигуряващи защита от земетръс и мълниезащита, подови настилки- входни антрета, коридори и стаи – циментова замазка, бани и тоалетни- на тапа, тераси- първо качество мразоустойчив гранитогрес, общи части – завършени на 100% съгласно одобрения проект, стени- тухлени, външни с топлоизолация и минерална мазилка, вътрешни стени и тавани – машинна мазилка, дограми- входни врати – метални блиндирани, вътрешни врати MDF, прозорци – петкамерен PVC със стъклопакет, ВиК инсталация – тръбна мрежа, свързана с ВиК мрежата на града с монтирани индивидуални водомери, електрическа инсталация – изградена напълно съгласно одобрения проект, с изводи за лампи и за електрически ключове и контакти, звънчева инсталация с монтирана домофонна уредба – с табло и звънци, асансьор – монтиран, завършена строителна телевизионна кабелизация, вентилационни отвори и комини – съгласно проекта, вертикална планировка – места за паркиране съгласно одобрен проект, сутерен – изпълнен съгласно одобрения проект.

Според т.4 от нотариалния акт, продавачът се задължава да завърши и предаде на купувача готовите обекти в посочената в т.3 степен на завършеност и в следните срокове: снабдяване на сградата с акт обр.15 – в срок до 31.12.2020г., до която дата продавачът трябва да е подал и пълен комплект документация за снабдяване на сградата с разрешение за ползване и апартаментът да е годен за ползването му като жилищен обект. Уговорено е, че сроковете се удължават при наличие на форсмажорни и обективни обстоятелства, а именно: природни бедствия, войни, експлозии, национални стачки, безредици, хиперинфлация, по[1]голяма от 100% годишно, промяна на законови или нормативни актове, възпрепятстващи временно изпълнението по проектирането и строителството, при продължителни тежки метеорологични условия, противоречащи на нормите в строителството, включително при извънредно въведен административно определен срок, забраняващ извършването на строително-монтажни работи за определен от съответния орган период от време и забава от страна на администрация, когато това не е по вина на строителя. При тяхното наличие сроковете се удължават със срока за отстраняване и/или преодоляване на някоя от гореизброените пречки, съответно до преустановяване действието на съответната административна разпоредба, забраняваща извършването на СМР за определен период от време.