Решение № 262615 от 13.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………........./13.10.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16912 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Предмет на разглеждане е предявен от Х.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Успех Филтър ССБ“ ЕООД (с предишно наименование „У.х.“ ЕООД) ***, ЕИК ***, ЕИК на клон: 0086, със седалище и адрес на управление ***, осъдителен иск с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК във вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2935,68 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща сбор от дължимите, неудържани и непреведени удръжки по наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № 2007***0400272 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № *** на КЧСИ, получавано при работодателя му „Успех Филтър ССБ“ ЕООД – клон Варна за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г.

По твърдения в исковата молба, в полза на ищеца Х.Д. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1248/2007 г. по описа на ОС-Варна срещу Й.А.И. за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.07.2005 г., до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на същия ищецът инициирал образуването на изпълнително дело № 2007***0400272 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № *** на КЧСИ, по което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.А.И., получавано от работодателя му „Успех ССБ Холдинг“ ЕООД (сега ответник), като запорното съобщение било получено от третото задължено лице на 05.08.2017 г. Въпреки наложения запор и обстоятелството, че доходът на длъжника надхвърлял несеквестируемия такъв, от м. юни

2018 г. ответното дружество не удържало съответните суми по запора, а вместо това превеждал трудовото възнаграждение на длъжника, като за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г. сборът от дължимите, но непреведени удръжки, възлизал на 4492,21 лв.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. И.И., поддържа исковата молба и предприема изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия размер до сумата от 2935,68 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 4492,21 лв. се отказва от иска. По същество моли за уважаване на иска до изменения негов размер. Счита, че в случая са неприложими правилата относно несеквестируемия доход на длъжника, тъй като той е негов кредитор за вреди от непозволено увреждане, като се позовава на чл. 445 ГПК. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Оспорва искането на ответника за разноски по прекратената на основание чл. 233 ГПК част от производството, с аргумент, че той е дал повод за завеждане на делото, а изменението на иска, респ. десезирането на съда с част от исковата претенция, се дължи на установения в хода на процеса точен размер на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за частична основателност на предявения иск. Твърди, че между него и длъжника по принудителното изпълнение Й.А.И., освен трудов договор, били сключвани и граждански договори за извършване на еднократни услуги с материали на изпълнителя, като нетните възнаграждения по тях били под минималната работна заплата (средно по 200 лв. месечно) и се изплащали в деня на приемане на работата, респ. същите не били взети предвид при изчисляване на удръжките. В случай че последните се изчисляват върху двете възнаграждения, то ответникът признава дължимостта на процесното вземане до сумата от 2584,97 лв., определена като сбор от месечните удръжки за периода 01.07.2018 г. - 31.05.2019 г., изчислени като 1/3 част от двете възнаграждения след приспадане на дължимите осигуровки, данъци и вече преведени суми на ЧСИ, от които: 230 лв. за м. юли 2018 г., 194,98 лв. за м. август 2018 г., 189,93 лв. за м.септември 2018 г., 235,59 лв. за м. октомври 2018 г., 201,17 лв. за м. ноември 2018 г., 567,84 лв. за м. декември 2018 г., 261,91 лв. за м. януари 2019 г., 178,53 лв. за м. февруари 2019 г., 178,95 лв. за м. март 2019 г., 247,30 лв. за м. април 2019 г. и 98,77 лв. за м, май 2019 г.

Поддържа, че в процесния период от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г. правил ежемесечни вноски към съдебния изпълнител за несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника (разликата над минималната работна заплата), като общият размер на удръжките за този период възлизал на 704,21 лв.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.

В.К., поддържа отговора. Изразява становище за недопустимост на направените от ищеца в хода на устните състезания възражения за отпадане несеквестируемостта на дохода на длъжника поради настъпила преклузия.

Претендира разноски по делото, вкл. за прекратената негова част, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че е образувано изпълнително дело № 2007***0400272 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № *** на КЧСИ, по което ищецът Х.И.Д. е взискател, а длъжник е Й.А.И., както и че на 05.08.2017 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му и настоящ ответник „Успех Филтър ССБ“ ЕООД – клон Варна (с предишно наименование „У.х.“ ЕООД). Същото се потвърждава и от приложеното удостоверение с изх. № 16469/30.09.2020 г. от ЧСИ Н.Д. (л. 6).

От съдържанието на удостоверението се изяснява още, че изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в полза на ищеца по гр.д. № 1248/2007 г. по описа на ОС-Варна, както и че в периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г. по делото е постъпила от работодателя на длъжника „Успех ССБ холдинг“ ЕООД сума в общ размер на 775,34 лв. от удръжки от трудовото му възнаграждение.

Ангажирани от ответника и приобщени като писмени доказателствени средства по делото са и фишове на Й. И. за трудови възнаграждения за периода от м.07.2018 г. до м.05.2019 г., вкл. (л. 22-32), преводни нареждания за извършени банкови преводи от „Успех ССБ холдинг“ ЕООД по сметка на ЧСИ Н.Д. с отразено основание на преводите „запор по ИД 2007***0400272“ (л. 22-52), както и справка за получавани от Й. И. в периода от м.07.2018 г. до м.05.2019 г., вкл., възнаграждения по граждански договори, сключени с „Успех Филтър ССБ“ ЕООД – клон Варна (л.

53-60).

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 78 и сл.) се установява, че дължимите от удръжки само от трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело за процесния период от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г. възлизат в общ размер на 851,27 лв., а удръжките от всички получавани от длъжника възнаграждения от ответника в същия период (трудови възнаграждения и възнаграждения по граждански договори) – в общ размер на 3556,10 лв. Според заключението ответникът е превел в полза на съдебния изпълнител по наложения запор общо сумата от общо 620,42 лв. удръжки само от трудови възнаграждения, като за разглеждания период неизплатените дължими удръжки са, както следва: 230,85 лв. удръжки от трудови възнаграждения и 2935,68 лв. удръжки от всички възнаграждения. При така направените изчисления експертът е взел предвид несеквестируемостта само на дохода от трудово възнаграждение в нетен размер, равен на минималната работна заплата за съответната година (510 лв. за 2018 г. и 560 лв. за 2019 г.), и е определил целият доход от възнаграждение по гражданските договори като дължим по запора. В този смисъл са и изявленията му при изслушването по реда на 200 ГПК (л. 92-гръб).

Видно от приложенията към заключението, дължимите от ответника нетни трудови възнаграждения на длъжника по принудителното изпълнение, изчислени като разлика между брутното му трудово възнаграждение (колона 24 от приложение № 1), дължимите осигуровки (колона 35 от приложение № 1) и дължимия ДОД (колона 37 от приложение № 1), са, както следва: за м. 07.2018 г. – 580,24 лв., за м. 08.2018 г. – 574,52 лв., за м. 09.2018 г. – 566,77 лв., за м. 10.2018 г. – 574,53 лв., за м. 11.2018 г. – 572,99 лв., за м. 12.2018 г. – 686,07 лв., за м. 01.2019 г.

– 591,47 лв., за м. 02.2019 г. – 621,77 лв., за м. 03.2019 г. – 621,77 лв., за м. 04.2019 г. – 699,37 лв. и за м. 05.2019 г. – 621,77 лв. Получените възнаграждения от граждански договори, от друга страна, изчислени отново като разлика между брутното възнаграждение (колона 4 от приложение № 3), дължимите осигуровки (колона 11 от приложение № 3) и дължимия ДОД (колона 13 от приложение № 3), са, както следва: за м. 07.2018 г. – 225,23 лв., за м. 08.2018 г. – 143,58 лв., за м. 09.2018 г. – 133,68 лв., за м. 10.2018 г. – 229,34 лв., за м. 11.2018 г. – 154,48 лв., за м. 12.2018 г. – 380,07 лв., за м. 01.2019 г. – 203,19 лв., за м.

02.2019 г. – 125,66 лв., за м. 03.2019 г. – 125,95 лв., за м. 04.2019 г. – 113,07 лв. и за м. 05.2019 г. – 69,52 лв. Така сборът между всички нетни месечни възнаграждения на длъжника, дължими от ответника, възлизат на следните суми: за м. 07.2018 г. – 805,47 лв.

(580,24 лв. + 225,23 лв.), за м. 08.2018 г. – 718,10 лв. (574,52 лв.+143,58 лв.), за м. 09.2018 г. – 700,45 лв.

(566,77 лв.+133,68 лв.), за м. 10.2018 г. – 803,87 лв. (574,53 +229,34 лв.), за м. 11.2018 г. – 727,47 лв. (572,99 лв.+154,48 лв.), за м. 12.2018 г. – 1066,14 лв. (686,07 лв.+380,07 лв.), за м. 01.2019 г. – 794,66 лв. (591,47 лв.+203,19 лв.), за м. 02.2019 г. – 747,43 лв. (621,77 лв.+125,66 лв.), за м. 03.2019 г. – 747,72 лв. (621,77 лв.+125,95 лв.), за м. 04.2019 г. – 812,44 лв. (699,37 лв.+113,07 лв.) и за м. 05.2019 г. – 691,29 лв. (621,77 лв.+ 69,52 лв.).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 512, ал. 4 ГПК лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. Посочената разпоредба предвижда специална деликтна отговорност на трето задължено към длъжника по принудителното изпълнение лице, за причинените на взискателя вреди от противоправното му поведение, изразяващо се в нарушение на забраната на чл. 507, ал. 2 ГПК да предава дължимите от него суми на длъжника, респ. неизпълнение на задължението му по чл. 508, ал. 3 ГПК да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.

Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) виновно противоправно поведение на служители при ответника - бездействие, изразяващо се в неудържане на дължимата сума от възнагражденията на длъжника по наложения запор от съдебния изпълнител, 2.) настъпили имуществени вреди за ищеца; 3.) причинно-следствена връзка между бездействието и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи още и размера на претендираното обезщетение.

Страните не спорят, че ответникът „Успех Филтър ССБ“ ЕООД – клон Варна е работодател на длъжника по изпълнително дело № 2007***0400272 по описа на ЧСИ Н.Д., по което взискател е ищецът Х.Д., както и че на същия му е връчено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на въпросния длъжник на 05.08.2017 г., която дата предхожда началото на исковия период (01.07.2018 г.).