Решение № 197 от 12.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Благоевград, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221200501018 по описа за 2022 година съобрази следното:

Срещу решение № 468 от 15.08.2022 г., постановено по гражданско дело № 2003 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, са подадени 2 жалби.

Първата жалба изхожда от адвокат Т. Т. от САК, процесуален представител на А. С. В..

С нея се атакува частта на съдебния акт, с която искът с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за разликата между присъдените 6000 лева и претендираните 40 000 лева. Изтъква се, че присъденият размер на обезщетение е прекалено нисък и не отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания. От събраните в хода на съдебното производство доказателства - писмени и устни такива, безспорно се установило, че В. е претърпял трудова злополука. Наложило се извършването на две хирургични интервенции, довели до частична ампутация на пръст на дясната му ръка.

Той дълго време трябвало да бъде в болнични, да изтърпи целия период на лечение, съпътствано с нелеки физически болки и страдания. Същият се нуждаел от помощ в ежедневното си битово обслужване и все още, почти година след станалото, усещал остатъчна болка и дискомфорт, които щели да останат хронични и до живот. Ищецът не можел да си служи с травмираната ръка както преди, не можел да сгъва изцяло пръста си и това, въпреки проведената рехабилитация, също било необратимо. От показанията на разпитаните свидетели станало ясно, че В. е изпитвал силни болки за продължителен период от време, както и е бил в невъзможност да изпълнява трудови задължения също за дълъг период от време. Към момента състоянието му, макар и подобрено, било далеч от пълно възстановяване. Деформацията и цикатриксът на пръста му щели да останат с постоянен характер, поради което същият нямало да може да извършва фини движения. Хватателната функция на ръката била нарушена. Трайно 1 било затруднено движението на крайника. Налице били нарушена върхова чувствителност, хиперестезия, студова чувствителност и изтръпване. Останали белези с траен продължителен характер. Получените увреждания били свързани с изключително силна болка, дължаща се на анатомичната особеност на мястото на травмата - концентрация на множество сензорни телца и нервни окончания.

Присъденият размер на обезщетението бил по-нисък от справедливо дължащият се, тъй като не били съобразени действителният характер на увреждането, причинените последици от същото и отражението им върху физическото и психическото състояние на пострадалото лице. Въпреки че към момента изпитваните болки не били така силни, те оставали с постоянен характер. Периодът на лечение и възстановяване бил дълъг.

Значителният медицински проблем, свързан с оперативна намеса, медикаментозно лечение и смяна на превръзки, поставил В. в състояние на зависимост и невъзможност да се грижи сам за себе си. Остатъчният интензитет на физическите болки не подлежал на пълно излекуване и възстановяване. Не била маловажна и психологическата травма, изживяна от ищеца, който месеци наред страдал от случилото се, изпитвал тревога, несигурност и притеснения как ще премине процесът на лечение, ще може ли да се възстанови, ще може ли да продължи работата си и да се грижи за семейството си.

Същият бил баща на три непълнолетни деца, съпругата му била инвалид и тежестта за финансовата сигурност на семейството винаги била негов ангажимент. Периодът на възстановяване след инцидента го лишил от възможността да работи пълноценно и да получава по-добро финансово възнаграждение. Размерът на обезщетението следвал да е по-висок и в действителност да послужи за съразмерно обезщетяване на претърпяната трудова злополука и преживените вследствие на същата неблагоприятни последици. Травмата изцяло осуетявала възможността на млад мъж в трудоспособна възраст да извършва пълноценно по-тежка физическа работа и затруднявала елементарните му хватателни движения от лично и битово естество. Тя оказала и щяла да продължи да оказва влияние и върху психиката и емоциите на В., който щял да продължи да изживява болки и страдания, а дълбоката психологическа тревожност и притеснение едва ли скоро щели да отшумят. Натрупаните от същия тревоги, стрес и страхове повлияли на емоционалната му стабилност и вероятно до края на живота му щели да оказват, пряко или косвено, влияние върху действията, решенията и поведението му. Моли се за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и присъждане на по-високо по размер обезщетение.

Втората жалба е подадена от адвокат П. П., пълномощник на "М". Тя е насочена срещу частта на решението на районния съд, с която е присъдено обезщетението от 6000 лева.

Твърди се, че съдебният акт е неправилен във въпросната осъдителна част. Той бил постановен в нарушение на материалния закон. Не били спазени съдопроизводствените правила. Решението страдало от необоснованост. Районният съд неправилно тълкувал и приложил материалния закон. От страна на управителя на дружеството не били извършвани никакви действия, които да са пряка и непосредствена причина за настъпване на увреждането на средния пръст на дясната ръка на ищеца. М.М. нямал възможност да предвиди действията на В., нито имал каквато и да е възможност да види, че същият не е отдръпнал ръката си. От страна на пострадалия работник било налице съпричиняване. Следвала да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Първоинстанционният съд не обсъдил и мотивирал причината, поради която не споделя становището на процесуалния представител на работодателя за приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ. В обжалваното решение било посочено единствено, с едно изречение, че не се споделя становището на ответника. Поради тази причина, решението на районния съд се явявало немотивирано. В хода на съдебния процес се 2 изяснило, че В. се опитал да помогне при наместване на едно от палетата в полуремаркето, като предприел това действие без да предупреди боравещия с транспалетната количка М.М.. В разрез с всякакви правила за безопасност, без да съгласува действията си с лицето, ползващо палетната количка, и по все още необясними причини, той подложил дясната си ръка под товара, вследствие на което, при освобождаване на палето от количката, същото притиснало средния пръст на дясната му ръка и наранило част от предната фаланга. Към момента на процесния инцидент, В. бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред. Проведен му бил начален инструктаж и такъв на работното място. Безкрайно нелогично било защо той е подложил ръката си под товара, при положение, че очевидно шофьорът на палетната количка обективно е нямал възможност да забележи действията му, които били и житейски абсурдни. Налице било съпричиняване поради нарушаване на правилата за безопасност, които били напълно известни на В.. Свидетелите М. В.а и С. В. били родители на пострадалия и заинтересовани от изхода на делото, поради което техните показания били изцяло дискредитирани. Те не били очевидци на злополуката, а преразказвали версията на своя син. По делото били представени надлежни документи, доказващи, че М.М. не е говорил по телефона в процесния момент. Този факт бил подкрепен и от показанията на свидетелите И.М. и М.М очевидци на случката, като последният бил без родство със страните и не бил заинтересован от изхода на спора.

Житейски абсурдно било да се твърди, че човек, който дърпа количка с товар от около 1 тон, успява да балансира същата, да подрежда палета върху нея и да говори по телефона. Ищецът не доказал по никакъв начин виновно поведение на работодателя, което по някаква причина да е довело до възникване на инцидента. В. извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила, поради което следвало присъденото обезщетение да бъде редуцирано.

Напълно било възстановено движението на пострадалата му ръка. Установената травма не давала основание да се твърди, че той не може да изпълнява професионалните си функции. В дисхармония със справедливостта било определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за компенсиране на претърпените вреди. Присъденото от районния съд обезщетение не кореспондирало по никакъв начин с интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания и с отражението на инцидента върху работоспособността му. То се явявало прекомерно. Моли се за отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и отхвърляне на претенцията.

Подаден е отговор от адвоката на В., в който се излагат доводи и аргументи за неоснователност на жалбата на дружеството. Ищецът никога не бил имал задължението да извършва товаро-разтоварна дейност. На същия се наложило да прави това само и единствено, защото му било поръчано от управителя на фирмата да се заеме и трябвало да следва инструкциите на работодателя си, независимо дали желае да го прави, или не. В действителност М.М. нямал възможност да види къде В. е сложил ръката си, защото бил разконцентриран от водения в момента телефонен разговор и не следял какво се случва. Именно неговото невнимание довело до злополуката. Това се потвърдило и от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца. В тази му част решението на районния съд било съобразено както с практиката, така и с разпоредбите на материалния закон. Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване падала върху работодателя. В случая не се установило по безспорен и категоричен начин наличието на съпричиняване. Противоречало на нормалната житейска логика В. да е предприел каквито и да е преднамерени действия, които да доведат до настъпилата злополука. Същият положил дори повече старание и 3 предпазливост, тъй като не се касаело за рутинно извършвана работа. Двамата свидетели на ищеца добили представа за инцидента непосредствено след случилото се, като синът им, в онзи момент на напрежение, стрес и изживяна болка, им разказал искрено и неподправено какво е станало. В подобно състояние човешката психика била склонна към най-голяма истинност, без да е обременена от каквито и да е стратегии за в бъдеще. Нямало причини показанията на двамата родители да не бъдат кредитирани от съда. Те не били опровергани или оборени по какъвто и да е начин.

Свидетелят И. М. бил баща на М.М., едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, който с небрежното си поведение предизвикал инцидента, и можело да се предположи, че иска да го оневини и защити, а другото лице - Методи Методиев, било служител във фирмата и вероятно не искало да влиза в конфликт с работодателя си и би го подкрепило по всякакъв начин. Въпросните двама свидетели на ответника се явявали даже по-заинтересовани от изхода на спора, отколкото възрастните родители на ищеца. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ била безвиновна и В. не носел тежест да доказва вина. Същността на иска предполагала наличие на трудова злополука и настъпването на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от същата, но не и вина на работодателя. Ищецът не можел да си служи с травмираната ръка както преди, не можел да сгъва изцяло пръста си и това, въпреки проведената рехабилитация, било необратимо. Той изживял и продължавал да изживява болки и страдания. Остойностяването им в паричен еквивалент в никакъв случай не можело да се третира като несправедливо или необосновано, както се опитвал да вмени работодателят. Размерът на обезщетението следвал да е адекватен на социално-икономическото положение в страната, поради което сума от 6000 лева за преживяното от В. изпитание в продължение на цяла година, де факто продължаващо и досега предвид хронично настъпилите увреждания на фалангата на ръката му, изобщо не била завишена. Разпределено на почти цяла година лечение, това обезщетение било в размер, доста по-нисък от размера на месечната минимална работна заплата за страната, и очевидно не било сума, която да е неоснователно присъдена и да води до неправомерно забогатяване на работника или незаконосъобразно обедняване на работодателя. Не било възможно ищецът, като баща на три деца и единствен работещ родител в семейството, да „забогатее“ от тази сума, както се намеквало в жалбата на дружеството. Това очевидно не било така.