Решение № 1347 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Варна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501846 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. А. Й., ЕГН **********, срещу Решение №1921/27.05.2024г. по гр. дело №13463/2023г. на ВРС , 30-ти състав, в частите с които:

1/ е осъден З. А. Й., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. З. Й., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Д. В. Ц., ЕГН**********, в размер на 425.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023г. до настъпване на законно основание за изменението или за прекратяването на задължението, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното й изплащане;

2/ е осъден З. А. Й., ЕГН **********, да заплати на детето М. З. Й., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Д. В. Ц., ЕГН**********, издръжка за периода от 18.10.2022г. до 17.10.2023г. в размер на общо 2282.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023г. до пълното й изплащане; и като резултат е осъден въззивникът за държавни такси пред ВРС.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата 1 с детето и отхвърлените части от исковете за издръжка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, явно несправедливо, както и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен и немотивиран анализ на събраните по делото доказателства, довел до грешно установена фактичска обстановка и като резултат до неправилни правни изводи по решаващите въпроси. По иска по чл.143 от СК не е взето предвид, че детето няма никакви извънредни нужди. От заболявания като простуда и грип боледуват всички деца на сходна възраст, а самите заболявания не са тежки и не са хронични. Освен това майката гледа детето при нездравословни условия (мухлясали стени и тавани) и допринася за болестите и алергиите у детето. Поленовите алергии са със сезонен характер и се проявяват през пролетта, без през останалото време на годината да влияят на здравословното състояние на детето. Синът на страните няма и дефекти в говора, за да има нужда от работа с логопед, а просто говори „глезено“, както се отнася с него майка му. Присъдената издръжка е много завишена съобразно обичайните нужди на детето. Освен това бащата няма никакви редовни доходи, в България изобщо не работи, а го издържа неговия баща, в чужбина е само за около два месеца, поради което е в невъзможност да плаща издръжка в размер на 425лв. на месец. Поради изложеното издръжката следва да бъде намалена до справедливия й за случая размер. По иска по чл.149 от СК се позовава на същите доводи, както и на предходно извършвани плащания и редовно давана на детето издръжка в натура, с оглед на които моли за намаляване на дълга по размер. Цялото дело счита, че съставлява злоупотреба с права от майката. По същество моли за уважаване на жалбата в посочените части, за съответното на това намаляване на държавните такси по издръжките и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа исканията си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, в о.с.з. поддържа позицията си по жалбата.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК на Д. В. Ц., ЕГН**********, 2 срещу З. А. Й., ЕГН **********, с искания за: предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. З. Й., ЕГН**********, на майката Д. В. Ц.; за определяне на местоживеене на детето при нея на конкретен адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с баща му З. А. Й.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето М. З. Й., чрез неговата майка и законен представител Д. В. Ц., в размер на 425.00лв. на месец, с падеж 1-во число на месеца, за който се д ъ л ж и , до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й; а също и издръжка на детето за изминалия период от 18.10.2022г. до 18.10.2023г. в размер на 2 870.00лв.

Към производството по делото е съединено за съвместно разглеждане, на осн. чл.213 ГПК, производство по гр.д. №**********г. на ВРС, образувано по искова молба на З. А. Й., ЕГН********** срещу Д. В. Ц., ЕГН**********, с правно основание чл.127 СК, с искания за определяне на режим на лични отношения на бащата З. Й. с детето М. З. и за осъждане на бащата за издръжка на детето.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето М. З. Й., родено на *********г. от съвместното им съжителство без брак, както и че родителите са във фактическа раздяла от м.10.2022г.

Изложени са още твърдения за отношенията между майката и бащата, помежду им и по повод детето, както и за това,че с оглед качествата на майката и привързаността на детето към нея родителските права следва да бъдат предоставяни на нея, при определяне на местоживеене при нея и определяне на режим на срещи на бащата с детето. По тези въпроси първоинстанционното решение е в законна сила.

По исковете за издръжка твърди, че от момента на фактическата раздяла грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето били поети основно от майката, а ответникът се е виждал с детето два пъти по два дни на месец и в същото време не е плащал издръжка или е предоставял спорадично минимални суми. Посочва какви са нуждите на детето – общи и извънредни по здравословни причини (алергичен ринит, остър ларинготрахеит, бронхиална астма и псевдокруп, при непрекъснато лечение с противоалергични средства и често със скъпи антибиотици; отделно логопедична терапия, която следва да бъде възможно повече на брой дни през седмицата; и други), като поддържа, че те и възрастта му предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме според доходите и имуществото му.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа искането си. В о.с.з. поддържа позицията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето М., както и че родителите са разделени от посочения от ищцата момент.

3

Оспорва обвиненията към него като родител, но не възразява срещу упражняването на родителските права от майката, нито срещу свързаните с него местоживеене и режим на лични контакти.

Претендираната издръжка счита за много висока и несъобразена нито с нуждите на детето, нито с възможностите на ответника. Сочените от ищцата по делото респираторни заболявания на детето не са доказани, но са обичайни за дете в тази възраст и не предполагат завишена издръжка. Алергиите са със сезонен характер и се проявяват само през пролетта. Синът на страните няма и дефекти в говора, за да има нужда от работа с логопед, а говори „глезено“, тъй като така се отнася с него майка му. Бащата от друга страна е без работа, не получава никакви доходи и реално се издържа от неговия баща. За периода от една година преди исковата молба е давал суми „на ръка“ за момчето, както и му е купувал дрехи, книги и други вещи. Поради тези причини нито детето има нужда от издръжка в претендираните размери, нито ответникът може да плаща такава според възможностите си.

По същество моли за отхвърляне на исковете за издръжка в размера над минималния по закон. В о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище по съществото на спора относно издръжката на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето М.

З. Й. е родено на *********г., а негови родители са страните по делото З. А. Й. и Д. В. Ц..

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното от ВРС решение по настоящото дело: родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, а на бащата е определен РЛО с детето.

Видно от представеното споразумение за сътрудничество между ДГ №8 и Д. В. Ц., детето М. Й. е постъпило за обучение в ДГ „Х.Б.“ в гр. Варна, а видно от служебна бележка от ********г. детето е записано в ІІІ-та група в детската градина за учебната **********г.

От същата служебна бележка №164/********г. от ДГ се изяснява още, че като дете от детската градина М. Й. осъществява логопедична терапия в логопедичния кабинет на ДГ с диагнозата „дисфазия в развитието“.

В приетото медицинско направление, издадено от д-р Н.Н. на 17.*******г., е удостоверено диагностицирането на детето М. от лекаря със заболявания: алергичен ринит, остър ларинготрахеит, бронхиална астма и псевдокруп, във връзка с които то е на постоянно лечение с противоалергични средства. Отразено е още медицинското мнение, че момчето има проблеми с говора и се нуждае от логопед.

От приетите по делото амбулаторни листи се изясняват прегледите на 4 детето М. в периода от 14.10.2022г. до 14.12.2022г. и поставените му при тях диагнози от медицинските специалисти, а именно: асма, остър бронхит, хипетрофия на аденоидите, реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, кървене от носа, алергичен ринит, остър ларингит. За тяхно лечение са му предписани медикаменти и изследвания, конисултация с УНГ, алерголог.

Видно от приетия трудов договор майката работи в „Е.“ ЕООД по безсрочен трудов договор на длъжността „оператор вторично сортиране“ срещу брутно трудово възнаграждение в размер на 902.00лв. към 2021г.

От приетата справка за действащи трудови договори се установява, че З.

А. Й. няма действащ трудов договор към 2023г.

От приетата справка за притежавани МПС се изяснява, че З. Й. притежава л.а. „В., произведен през 1998г.

С отразената в НА №**, том І, рег.№****, н.д. №7 от *********г. сделка А.Г. Й. и Н.К.П. са прехвърлили на сина си З. А. Й., собствеността върху апартамент №24, във Варна, ул. „Д-р И.Б.: №**, ВХ.*, ет.8, срещу задължение за издръжката и гледането им, при запазено право на ползване от праводателите.

Видно от приетите справка за съдимост и преписи от съдебни протоколи З. А. Й. е бил осъждан неколкократно, вкл. за притежание на наркотични вещества (през 2022г. и преди), управление на МПС с алкохол в кръвта над 1.2 пр. на хиляда, сводничество и трафик на хора, и други.

Видно от приетата справка от МВР З. Й. е извършвал във времето множество нарушения по ЗДвП (общо 22 НП за деяния в периода от *****г. ди м.02.2021г. включително).

Приети по делото са лични записки на майката относно получаваните от ответника суми за детето, взети предвид от ВРС в отхвърлителните части от решението му, в които последното е в сила.

Приложени по делото (пред ВРС и пред ВОС) са разписки от „И.“ за заплащана от З. Й. издръжка на детето, считано след м.*******г и досега, които поради това не касаят иска по чл.149 СК.