Решение № 1695 от 17.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Плевен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20224430104062 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П., местност М.Д./***, представляван от адв.В. В. – AK – П., съдебен адрес: гр.П., ул.“Д.К.“ ***, против „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от управителя Д.К.К.. Посочва се в исковата молба, че ищецът работел в ответното дружество на длъжност „***“ на основание трудов договор №***г.

Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено на ***г. със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД Д.К.К. основание чл.330, ал.2 т.6 КТ. Твърди се, че ищецът не е запознат и не му е връчена заповедта, а е узнал за прекратеното трудово правоотношение от Дирекция „И.п.т.“-П.. Твърди се, че издадената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на чл.193, ал.1 от КТ. Сочи се и обстоятелството, че след уволнението ищецът останал без работа за периода от ***г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че не е изплатено трудовото възнаграждение за месец ***г., както и платения 1 годишен отпуск за ***. за *** в размер на *** лв.Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменена Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД Д.К.К., на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от ***г. в размер на *** лв. Иска се от съда и да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 224, ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за *** за ***. общо в размер на *** лв., мораторна лихва върху главницата от ******. до датата на завеждане на исковата молба, законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от *** лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от *** както и сумата от *** лв.- мораторна лихва върху главницата от ******. до датата на завеждане на исковата молба, законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с вх.***/***., в който ответникът е взел становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се, че на работника са поискани обяснения, както и че в процесния период е бил в отпуск поради временна неработоспособност, както и два дни в самоотлъчка - на *** и на ***г. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ищeцът редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. В. В.– АК-П., която поддържа исковата молба и моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. В. Д.– АК-П., която взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на трудов договор №***г., че между страните е съществувало трудово правоотношение на 2 основание трудов договор №***г. , като ищецът е заемал длъжността „работник извозване и доставка“ НКПД ***, ***, с място на работа гр.П., ул.“К.К.“ ***, склад „Търговия на едро“, при чесечно възнаграждение в размер на ***. , платимо до *** число на месеца, и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит ***% за всяка година трудов стаж. Съгласно уговореното в договора, работникът има право на *** платен годишен отпуска, а съгласно т.8 при прекратяване на трудовия договор срокът на предизвестие е еднакъв и определен на три месеца.

Не се спори между страните, че трудовото правоотношение между тях е прекратено на ******. със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД Д.К.К..

Спорно по делото е законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя, както и дължи ли последния обезщетения и трудови възнаграждения вкл. такова за оставане на работника без работа, за какъв период и в какъв размер.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства, назначена и изготвена е и икономическа експертиза.

Видно от заверено копие на двустранен констативен протокол за ПТП от ***.***.и констативен протокол от ******., на процесната дата на жп прелез в с.Я., между МПС И.Д. с рег.№ ***, собственост на „Х.Д.Т.“ ЕООД, управлявано от С. Ц. Г. и МПС М. с рег.№ ***, собственост на Х.В. от гр.С., настъпило ПТП с материални щети по МПС-то на ответника.

Видно от трудовото досие на ******. С. Ц. Г. подал молба да освобождаване от длъжността „работник извозване и доставка“, поради здравословни причини, считано от ******. Върху молбата била поставена резолюция „да, след заработено предизвестие по трудов договор“.

С писмо изх.№ ***т. работодателят опитал да уведоми за отговора си ищеца, но няма доказателства за връчване книжата на Г..

Установява се от приложените документи от трудовото досие на работника, че С. Ц. Г. е депозирал пред работодателя следните болнични листове: № ***/******, Е ******., Е ***.***, Е ******, Е ******, с които лицето е съобщило, че е във временна неработоспособност за следните периоди от ********* до ***.***.

Установява се от трудовото досие, че работодателя е оспорил пред ТЕЛК болничен лист Е ****** за периода ***-***.***, като жалбата е входена под 3

№ ***/***

Видно от заверено копие на жалба от ******. и свидетелство за регистрация на МПС част I, работодателят е отправил искане до РП-П. за проверка и връщане на служебно МПС марка "И.Д." с рег.№ ***, собственост на „Х.Д.Т.“ ЕООД, което било противозаконно отнето от С. Ц. Г..

Установява се от заверено копие на констативен протокол № ***.***. на ТП на НОИ П., че по сигнал на С. Ц. Г. била извършена проверка от НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на „Х.Д.Т.“ ЕООД, като било установено че осигурителят не е представил в ТП на НОИ П.

Приложение *** към болничен лист № Е ****** за периода ******.-***.***., като е указано на ответника да го депозира в НОИ след като бъде уведомен от ТЕЛК за резултата от проверката на болничния лист, ако последният бъде потвърден.

Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на жалба с вх.№ ***/***.*** и писмо изх.№ ***/***2***., ищецът сигнализирал Дирекция „и.з.т.“-П. за нарушения на трудовото законодателство от страна на „Х.Д.Т.“ ЕООД, но такива не са констатирани при извършената проверка.

Видно от заверено копие на протоколи от ***.***. и от ***г. – л. 32 и л.33 от делото, работодателят и главният счетоводител на ответното дружество, в присъствието на свидетели, констатирали обстоятелството, че С. Ц. Г. не се е явил на работа на процесните дати, както и лицето не е представило болничен лист за наличие на уважителна причина за неявяването си на работа.

Установява се от покана изх.№ ******., че работодателят е опитал да покани служителя да даде обяснение, като се е позовал на нормите на чл.190, ал.1 т.2 и чл.330, ал.2 т.6 от КТ, относно отсъствието си от работа след изтичането на срока по болничен лист Е ******., а именно от ***.***. По делото липсват доказателства поканата да е връчена на служителя.

Установява се от заверено копие на транспортни разписки на л. 64 и молба на л.63 от делото, че на ***.*** ищецът изпратил молба до работодателя с правно основание чл.327, ал.1 т.2 КТ да бъде освободен от длъжност, считано от ***.***., но ответникът е отказал пратката на същата дата.

Видно от съдържанието на Заповед № ***г., „Х.Д.Т.“ ЕООД прекратило трудовото правоотношение със С. Ц. Г. на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ 4 поради две последователни неявявания на работа (самоотлъчки) на работника – чл.190, ал.1 т.2 КТ. В заповедта било посочено, че на лицето не се дължат обезщетения.

По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката А.И.Н.. Видно от показанията й, болничните листове на служителите първоначално се предавали или на Ненийска, като началник смяна и техен ръководител, или на главния счетоводител на дружеството.

Свидетелката заявява, че по повод болничен лист, предоставен й от ищеца в края на месец май, получила критики от ръководството и указания да не приема болнични листове, като от този момент единственото лице, което било упълномощено да получава болнични листове на работници/служители на „Х.Д.Т.“ ЕООД бил главния счетоводител на дружеството. Свидетелката е категорична, че е получила от ищеца болничен лист ( без да уточнява номера му или периода, за който се е отнася) , който ръководството е отказал да приеме, и тя била принудена да се свърже с дъщерята на С. Ц. Г., за да й го върне.Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки като обективни, безпристрастни и съответни на действителността.

Показанията й не противоречат на писмените доказателства по делото.

Свидетелката е дългогодишен служител в ответното дружество, познава спецификите на работа и отделните работници и служители, възприела е непосредствено определени факти от случилото се, като ясно и логично възпроизвежда фактите и обстоятелствата от действителност, които са й станали известни. Ето защо съдът ги възприема изцяло като правдиви и достоверни.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза на сумата от *** лв., обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е в размер на *** лв. за неизползван платен годишен отпуск. Последното е начислено в счетоводството на ответника през ****** и е прихванато с удръжки на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ, като след прихващането, за което ищецът не е дал съгласие, С. Ц. Г. дължи на дружеството сумата от *** лв.

Установява се още от заключението на вещото лице, че неизплатеното трудово възнаграждение за ****** и ****** възлиза на сумата от *** лв. , а мораторната лихва върху главницата възлиза на сумата от *** лв. Съдът 5 кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза, като неоспорено от страните и като изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Като съобрази доказателствата (писмени и гласни) и заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза, в съвкупност съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран със следните искове с правна квалификация чл.

344, ал.1 т.1 и чл.344 т.3 вр. чл.225, ал.1КТ (искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, иск за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнение), иск по чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ***. и иск по чл.242 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода *********

По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ

Съдът приема, че заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД е незаконосъобразна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 т.2 и ал.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, като същото се налага при съобразяване с критериите по чл.189, ал.1 от КТ.

С оглед проверката за законосъобразност на издадената заповед за дисциплинарна уволнение, на първо място в тежест на работодателят е да докаже, че преди налагане наказанията, е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Тъй като посочената норма е императивна, съдът следи служебно за изпълнението й, независимо от наличието на изложени доводи на страните. В случая настоящата инстанция намира, че от данните по делото се установява, че посочена процедура не е спазена. Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства ( чл.193, ал.1 КТ). Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.