Акт от 08.11.2017, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№321

Гр. Перник, 08.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, II-ри съдебен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

Мл. съдия

ИВЕТА ИВАНОВА при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванова в. гр. дело № 437 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 21 от 18.04.2017 г., постановено по гр. дело № 65/2016 г. по описа на Брезнишкия районен съд, Гражданска колегия, II-ри състав са уважени предявените от И.П.П.-Ц. срещу А.М.Б. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ¼ ид. части от следните недвижими имоти: 1.) поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 3001 дка, находящ се в гр. Брезник, местност „Добра Могила“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.; 2.) поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 2999 дка, находящ се в гр. Брезник, местност „Цъвти Трън“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № *** и 3.) поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 8000 дка, находящ се в гр. Брезник, местност „Петров Камък“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот №

***. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 100/01.04.2016 г., том І, рег. № 993, дело № 37/2016 г. на нотариус И.М. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд-Брезник в частта за ¼ идеални части от описаните в него недвижими имоти. Решението е постановено при участието на Р.С.К., в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответницата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.Б. е осъдена да заплати на адв. В.П. – процесуален представител на ищцата, сумата от 44 лв., представляваща разноски по делото, а по сметка на Районен съд-Брезник сумата от 150 лв., представляваща държавна такса за предявените искови претенции.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата И.П.П.-Ц. с изложени доводи за неговата неправилност в частта, в която е признато за установено, че същата е носител само на ¼ ид. части от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, а нотариалният акт е отменен единствено за тези идеални части. Конкретно се посочва, че като наследник на своя прадядо С.Т.К., въззивницата има право да защитава интересите на всички негови законни наследствени правоприемници. Жалбоподателката намира за недопустимо процесният нотариален акт да бъде отменен частично, тъй като по този начин титуляр на останалите ¾ ид. части ще остане третото лице-помагач Р.К., а последният не е техен носител. Изразява несъгласие с изводите на съда в частта, в която е призната за собственик единствено на ¼ ид. части от процесните земи, доколкото към този момент същата не е открила други наследници на С.К., освен своята сестра. С тези съображения отправя искане да бъде призната за изключителен собственик на имотите, нориалният акт да бъде отменен изцяло, а А.Б. и Р.К. да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение за неоснователното ползване на земите.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б. В., в който същата се оспорва като неоснователна и недоказана с искане да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че твърденията на ищцата са насочени към защита на права, които не притежава, а и не са в размера, признат от първоинстанционния съд като нейн наследствен дял. Намира за неоснователна търсената отмяна на нотариалния акт в неговата цялост, доколкото въззивницата не е доказала, че е изключителен собственик на земите. Счита, че направеното искане за присъждане на обезщетение е недопустимо на този етап от процеса, а и лишено от основание.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба и от подпомагащата страна Р.С.К. с релевирани доводи за неговата незаконосъобразност поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и несъобразяване със събраните по делото доказателства, обективиращи неоснователността на исковата претенция. Оспорва се като неправилен извода на първата инстанция, че основанието, с което ищцата се легитимира като собственик на имотите – решението на поземлената комисия, отговаря на законовите изисквания. Твърди се, че по делото са събрани убедителни доказателства за основателността на възражението му за придобиване на земите на основание десетгодишна давност. Намира за незаконосъобразно приетото в обжалваното решение, че обработването им не е достатъчно за установяване на тяхното завладяване. Счита за доказано, че от 2000 г. до издаване на процесния нотариален акт през 2016 г., както и след това въззивникът е ползвал и владеел същите, както и, че през целия описан период ищцата е бездействала – не е идвала в гр. Брезник, не е посещавала имотите, не е манифестирала намерението си да ги свои, не е противопоставила правата си на Р.К..

С тези съображения същият отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б. В., в който излага становище за нейната основателност и доказаност. Споделят се релевираните доводи за неправилност на изводите на съда по въпросите за материалната законосъобразност на процесното решение на ПК – гр. Брезник и възражението на ответната страна за придобиване на земите на основание давностно владение, поради което се отправя искане за уважаване на депозираната жалба.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б.В., с която по съображенията, изложени във въззивната жалба на подпомагащата страна и формулирани по идентичен начин, се оспорва правилността и обосноваността на съдебния акт. В допълнение се посочва, че тази въззивница е придобила земите на оригинерно правно основание, заплатила е дължимата за това цена на продавача и е била добросъвестна. Изяснява се, че от друга страна именно ищцата не е установила своята добросъвестност при упражняване правото на собственост и ползване и в какво се е изразило същото. С тези доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, II-ри състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, всяка от които подадена от страна с правен интерес – от ищцата (с оглед твърденията за неправилно постановена частична отмяна на нотариалния акт), от ответницата и от подпомагащата страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен в проверката си до релевираните в жалбата основания за неправилност. Съдът служебно може да провери и спазването на приложими към спора императивни материалноправни норми, дори когато тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена и императивна материалноправна норма, поради което съдът дължи произнасяне по наведените във въззивните жалби доводи за неправилност.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба (след уточнение, обективирано в молба с рег. № 1415/07.09.2016 г. и уточнение, обективирано в молба с рег. № 1735/26.10.2016 г.), вписана в Службата по вписванията – гр. Перник, подадена от И.П.П.-Ц. срещу А.М.Б. с предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ¼ ид. части от процесните поземлени имоти, индивидуализирани в исковата молба, а като последица от това да бъде постановена отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност, № 100/01.04.2016 г., том І, рег. № 993, дело № 37/2016 г. на нотариус И.М. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд-Брезник за съответните идеални части. Ищцата е навела твърдения, че правата й върху процесните имоти произтичат от възстановяване на собствеността по силата на решение на Поземлената комисия – гр. Брезник и по наследяване от С.Т.К., бивш собственик на земите. Посочва, че в полза на лицето Р.С.К. е издаден процесният констативен нотариален акт, с което се смущават правата й като действителен собственик. Изяснява, че като охранителен този акт удостоверява правото на собственост, но доказателствената му сила не е необорима. В депозираното по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК уточнение на исковата молба от 26.10.2016 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, отправя искане претенциите да се считат предявени срещу А.М.Б. с твърдение, че именно последната се легитимира като техен собственик по силата на Нотариален акт № 101, том 4, рег. № 1054 от 13.09.2016 г. на Службата по вписванията при Районен съд-Брезник.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата А.М.Б., в който същата изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции. Оспорено е твърдението на ищцата, че същата е собственик на сочените идеални части от процесните имоти. Изяснено е, че не е представено пряко доказателство, правата й да са признати от органа по поземлената собственост, като е отречено и съществуването на описаното решение на поземлената комисия. Поддържа се, че към 01.04.2016 г. Р.К. вече е бил собственик на трите земи на основание давностно владение, продължило повече от десет години и намерило израз в целогодишното им използване по предназначение – орал е и е засявал нивите, жънел е зърнени култури, охранявал ги е. През този период трети лица, включително ищцата не са заявили свои претенции към имотите. В първото съдебно заседание пред районния съд ответницата, чрез процесуалния си представител уточнява, че същата е правоприемник на лицето Р.К..

По реда на чл. 220, вр. чл. 219, ал. 1 ГПК и по искане на А.М.Б. в хода на първоинстанционното производство в качеството на трето лице-помагач е допуснат до участие Р.С.К.. Същият е изразил становище за присъединяване към заявеното от подпомаганата от него страна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът на Поземлената комисия, въз основа на който ищцата се легитимира като собственик на процесните земеделски земи е постановен в предвидената от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. Констатирал е, че към момента на включването им в ТКЗС имотите, предмет на решението на органа по поземлената собственост, са били със земеделски характер и са възстановени на наследниците на лице, което към този момент е бил техен собственик. Приел е за доказано, че ищцата е сред тези наследници, поради което и същата е носител на твърдените ¼ ид. части от възстановеното право на собственост. Изяснил е, че обработването на процесните земи от подпомагащата страна не е достатъчно, за да се приеме, че Р.К. ги е завладял, доколкото същият не е противопоставил намерението си за своене на ищцата и не е отблъснал претенциите й. Съдът е установил, че придобивната давност не следва да бъде скрита, тъй като засегнатите лица нямат възможност да защитят правата си поради незнание. Изяснил е, че ищцата е узнала за претенциите на третото лице – помагач спрямо спорните земи едва през 2016 г. когато се е снабдило с констативен нотариален акт. С тези съображения първата инстанция е приела за неоснователни възраженията на ответницата, в качеството й на правоприемник на подпомагащата страна, поради което и с оглед доказаното придобивно основание от страна на ищцата, съдът е уважил изцяло исковите претенции.